Специално за Econ.bg
Г-н Божков, подготвена ли е българската икономика за европейския пазар?
Александър Божков:
Последният тримесечен доклад на Центъра за икономическо развитие (Представен на 1 ноември 2006 г., бел. ред.) много внимателно изследва този въпрос. В момента българската икономика не може да бъде разглеждана извън темата за мястото й в европейската.
Като обобщение може да се каже, че движението е в правилна посока, виждаме все по-широко свързване на българския пазар с европейския. За първи път се забелязва тенденция, при която ръстът на износа става по-голям от ръста на вноса. Макар че все още има голям търговски дефицит, досегашното движение започва да се обръща. Това означава, че българските фирми стават все по-конкурентоспособни, намират своята ниша в европейския пазар.
След 1 януари ние ще трябва да бъдем част от единния европейски пазар - колкото българските стоки ще се продават в другите европейски страни, толкова и европейските стоки ще се продават в България и ще трябва да отговарят на същите условия.
Какво трябва да се промени, за да бъдем наистина конкурентоспособни?
Александър Божков:
Има няколко неща, които трябва да се променят. Те са свързани както с възможностите на българския бизнес към момента, така и с възможностите на правителството и законодателната власт. Това, за което през последните години много се говори, но твърде малко се прави, е освобождаването на бизнеса от ограниченията, от ненужните лицензи, разрешителни и бюрокрация.
Като оправдание за бездействие в тази посока много често се използва аргументът, че европейският пазар е много по-регулиран и затова трябва да се налагат нови лицензи и разрешителни. Това твърдение категорично не е вярно. Да, наистина има правила на европейския пазар, но те не са тези тромави процедури, които имаме в момента в България и които спъват бизнеса. Премахването на ненужните ограничения е задача, която с усилията и волята на политиците и с натиск върху администрацията, може да бъде решена бързо.
По-трудната задача, която трябва да решим, за да може нашата икономика да бъде наистина конкурентноспособна, е поправянето на слабостите, които са дългосрочен проблем на България – ниската квалификация на хората, ниската производителност на труда, защитата на авторските права, възможностите да се прилагат собствени разработки и др. Това са неща, които изискват цялостна политика и много воля, за да се преборим с инерцията. Ако се захванем веднага с тези проблеми, ще можем да видим положителните резултатите след 4-5 години най-рано.