Водещ:
1 милиард и 400 млн. долара се предвижда да получи България от тази приватизационна сделка. Толкова подобни успехи сме чували до момента. Има ли вариант тя да не се осъществи?
Л. Богданов:
Мисля, че не е най-важното общата сума на инвестициите, които се предвиждат, когато трябва да преценяваме дали ще е успех, или няма да е успех една инвестиция в тази страна, по-важното е това да се преценява с оглед на това в средно- и дългосрочен план какви са перспективите за българската енергетика и дали това, което се произвежда, ще бъде добро, на сравнително добра цена и в правилния момент. Аз мисля, че в средносрочен и дългосрочен план тези сделки са добри, макар да се спори доста по това дали в момента тези цени, които се предлагат, са изгодни или не. Мисля, че дългосрочен план важното е, че ще имаме нови мощности, които ще произвеждат енергия на сравнително разумна цена.
Водещ:
Подобна инвестиция, все пак голяма инвестиция от над 1 милиард долара, говори ли вече добре за България в международен аспект на борсовите, банковите среди?
Л. Богданов:
Ами при всички случаи говори по-добре, отколкото преди тези инвестиции. И аз отново бих искал да кажа, че всичките тези скандали, които се развихриха около сделката, трябва да се гледат през призмата на това, че в крайна сметка тези две компании, които между другото са доста солидни листери на Нюйоркската фондова борса, все пак проявиха доста сериозен интерес да инвестират, т.е. ще инвестират в България. От друга страна, не мисля, че имаше поне кой знае колко голям интерес за такива инвестиции в енергетиката досега, тъй че това пак подсказва, че нещата не са чак толкова розови, че всички инвеститори да са се засилили насам.
Водещ:
Енергетиката ли е един от отговорите за бъдещето на икономиката на България? Знаем, че това е част от приоритетите на правителството.
Л. Богданов:
В крайна сметка в една страна трябва да има електричество, което да посреща нуждите на потребителите, което може да дойде или от собствени източници, или от внос. Значи, за България вносът е почти невъзможна алтернатива, тъй като единственият начин е да се вържем в енергийната система на Украйна и Русия. Всички останали страни около нас имат дефицит на ток. Значи, другият начин е ние да покриваме сами собствените си нужди или, разбира се, да изнасяме малко. Тъй като повечето мощности между другото са доста стари в тази страна, в средно- и дългосрочен план единственият изход е да се строят нови мощности. Тоест, без да говорим за такива митове като приоритети, двигатели на растежа и т.н., просто в някакъв момент, в средносрочен план в България трябваше да се построят някакви нови мощности. И всъщност големият спор може би беше какви да бъдат и кой да ги построи. Аз мисля, че тези две компании са една привлекателна възможност за това нещо.
Водещ:
Г-н Богданов, последният ми въпрос е свързан със сумата от 1 милиард и 400 милиона долара. Разбира се, правителството ще реши накъде да насочи тези пари. Според вас накъде би трябвало да бъдат насочени те?
Л. Богданов:
Правителството няма да насочва тези пари. Това мисля, че е сумата, която тези компании ще инвестират в строежите и в изпълнение на инвестиционния план...
Водещ:
Така или иначе те влизат в оборота в България, тук.
Л. Богданов:
Те влизат в оборота, но ще бъдат похарчени за точно определени неща, свързани с построяването и рехабилитацията на мощностите. При всички случаи ще има, така да се каже, вторичен ефект, т.е. тези инвестиции ще раздвижат, първо, региона, после цялата страна по някакъв начин. Но, пак казвам, в крайна сметка важното нещо е първо, добрият пример, че такива големи компании са инвестирали в страната, и второ, че в средносрочен план и в дългосрочен план се решава някакъв проблем с производството на електроенергия в точно този регион на тези въглища.
/Предоставено от BEF News Desk/
Л. Богданов:
В крайна сметка в една страна трябва да има електричество, което да посреща нуждите на потребителите, което може да дойде или от собствени източници, или от внос. Значи, за България вносът е почти невъзможна алтернатива, тъй като единственият начин е да се вържем в енергийната система на Украйна и Русия. Всички останали страни около нас имат дефицит на ток. Значи, другият начин е ние да покриваме сами собствените си нужди или, разбира се, да изнасяме малко. Тъй като повечето мощности между другото са доста стари в тази страна, в средно- и дългосрочен план единственият изход е да се строят нови мощности. Тоест, без да говорим за такива митове като приоритети, двигатели на растежа и т.н., просто в някакъв момент, в средносрочен план в България трябваше да се построят някакви нови мощности. И всъщност големият спор може би беше какви да бъдат и кой да ги построи. Аз мисля, че тези две компании са една привлекателна възможност за това нещо.
Водещ:
Г-н Богданов, последният ми въпрос е свързан със сумата от 1 милиард и 400 милиона долара. Разбира се, правителството ще реши накъде да насочи тези пари. Според вас накъде би трябвало да бъдат насочени те?
Л. Богданов:
Правителството няма да насочва тези пари. Това мисля, че е сумата, която тези компании ще инвестират в строежите и в изпълнение на инвестиционния план...
Водещ:
Така или иначе те влизат в оборота в България, тук.
Л. Богданов:
Те влизат в оборота, но ще бъдат похарчени за точно определени неща, свързани с построяването и рехабилитацията на мощностите. При всички случаи ще има, така да се каже, вторичен ефект, т.е. тези инвестиции ще раздвижат, първо, региона, после цялата страна по някакъв начин. Но, пак казвам, в крайна сметка важното нещо е първо, добрият пример, че такива големи компании са инвестирали в страната, и второ, че в средносрочен план и в дългосрочен план се решава някакъв проблем с производството на електроенергия в точно този регион на тези въглища.
/Предоставено от BEF News Desk/
