Специално за ECON.BG

- Г-жа Дачева, как възникна идеята за създаване на БАРДА? Какви са целите на Асоциацията?

Милена Дачева:

- Българската Асоциация на агенции за регионално развитие и бизнес центрове (БАРДА) е основана през 1997 г. от 7 регионални агенции с подкрепата на Международната организация на труда, GTZ иGOPA. От 1998 г. Асоциацията има изпълнителен секретариат в София, чиято главна задача е да координира дейността на членовете. В момента, БАРДА включва 33 агенции и бизнес центрове (20 редовни и 13 асоциирани членове) разположени във всички региони на България. В приоритетите на дейността на нашата организация е регионалното развитие и особено секторът на МСП. Подпомагаме ги чрез широк кръг от дейности в областта на бизнес консултациите, изготвяне на маркетингови планове, помощ при подготовка на документи за кандидатстване за кредити пред банки и др. Част от членовете ни функционират като бизнес центрове, има бизнес инкубатори с много интересни програми, които осигуряват подкрепа за стартиращи МСП – например техническа помощ, гаранции при кандидатстване за кредити . БАРДА има многогодишен опит с донорски програми по линия на ФАР, програми на канадското, американското, холандското, белгийското, италианското правителство, както и с гръцки консултантски холдинг. Имаме текущ проект с холандското правителство по програма MATRA съсредоточен върху регионалното развитие, при това не върху един планов регион или град, а върху конкретен квартал. Началото на проекта е съсредоточено върху изследването само на един пазар в Разград, за да могат да се усетят проблемите на общността. Вече има идеи за обединение на търговците за подобряване условията на този пазар. Моделът ще бъде пренесен на територията и на други градове. Проектът е в контекста на финансовата децентрализация на българските общини.

Друг проект, който тече в момента е Каунтърпарт към USAID за Социални предприятия. По него се осигурява подкрепа за хора в неравностойно социално положение, които да създадат социално предприятие в дадена сфера.

Доскоро, съвместно с Агенцията за насърчаване на износа, работихме по проект за експортен маркетинг на канадското правителство. Той е насочен към хранително-вкусовата промишленост, като в момента се разширява и за шивашката. В рамките на проекта е издаден Наръчник по експортен маркетинг и е изградена уеб страница за МСП базирана на системата First class.

Проект по експортен маркетинг имаме и в град Драма. Целта на този проект е да даде информация на гръцките инвеститори как да стъпят на българска почва - информация за българското законодателство, влияещо върху бизнеса и инвестициите, за банковата система и др., за запознаване с бизнес климата в страната.

Съвместен проект по ФАР с АМСП е за изграждане на капацитет за ускорен растеж в сферата на МСП. По него се създадоха и нови агенции, консултантите получиха допълнителна квалификация, за да могат да подпомагат МСП в специфични области.

- Има ли големи регионални различия по отношение на икономическото развитие в страната?

Милена Дачева:

- В България има доста големи регионални различия. Например, Бургас в момента изостава в сравнение с Русе и Варна. От друга страна, Видин, който беше по-изостанал, сега има много инвестиции. Състоянието се променя непрекъснато, в зависимост от това къде се насочват инвестициите. В южния централен район също има доста инвестиции и много нови предприятия. Много е важна подкрепата на кметовете в самите населени места, не толкова като данъчни облекчения (те нямат подобни правомощия), а доброто желание и партньорство.

- Подпомагате приоритетно малките и средните предприятия. Ще успеят ли, според Вас, българските МСП да отговорят на изискванията на Единния европейски пазар?

Милена Дачева:

- От ЕС се отпускат значителни помощи, под формата на грантове, именно за подобряване на капацитета и конкурентоспособността на МСП. Целта на нашите регионални агенции е именно да съдействат на малките и средни предприятия в тази насока. Част от дейността им е да подпомагат МСП да бъдат сертифицирани по ISO, подали сме предложение за създаване на клъстери в шивашката промишленост.

- Какво представлява мрежата на българските МСП базирана на комуникационната система First Class?

Милена Дачева:

- Този сайт е създаден в рамките на проект с канадското правителство. Отпуснаха се средства специално за създаване на страница за МСП, която да улесни предприемачите. Някои от агенциите вече актуализират информацията много активно.

- Имате стратегия за изграждане на устойчива регионална мрежа в контекста на присъединяването към ЕС. Доколко устойчива е мрежата от местни структури у нас?

Милена Дачева:

- Наблюденията ми са, че агенциите, които са стартирали от началото на създаването на БАРДА се справят доста по-добре. На новите ни агенции е необходима по-голяма помощ, за да могат да укрепнат. Продължават да се създават такива проекти и ние кандидатстваме по тях, основно чрез партньори. В близките 5-6 години едва ли ще можем да говорим за достатъчно устойчива структура от местни структури. Има, обаче, наченки на обединение на общностите. Например, в Кърджали селските стопани са започвали да се обединяват помежду си, за да могат да получат помощ по САПАРД. Това е само началото и сериозните действия тепърва предстоят.

- В България има доста големи регионални различия. Например, Бургас в момента изостава в сравнение с Русе и Варна. От друга страна, Видин, който беше по-изостанал, сега има много инвестиции. Състоянието се променя непрекъснато, в зависимост от това къде се насочват инвестициите. В южния централен район също има доста инвестиции и много нови предприятия. Много е важна подкрепата на кметовете в самите населени места, не толкова като данъчни облекчения (те нямат подобни правомощия), а доброто желание и партньорство.

- Подпомагате приоритетно малките и средните предприятия. Ще успеят ли, според Вас, българските МСП да отговорят на изискванията на Единния европейски пазар?

Милена Дачева:

- От ЕС се отпускат значителни помощи, под формата на грантове, именно за подобряване на капацитета и конкурентоспособността на МСП. Целта на нашите регионални агенции е именно да съдействат на малките и средни предприятия в тази насока. Част от дейността им е да подпомагат МСП да бъдат сертифицирани по ISO, подали сме предложение за създаване на клъстери в шивашката промишленост.

- Какво представлява мрежата на българските МСП базирана на комуникационната система First Class?

Милена Дачева:

- Този сайт е създаден в рамките на проект с канадското правителство. Отпуснаха се средства специално за създаване на страница за МСП, която да улесни предприемачите. Някои от агенциите вече актуализират информацията много активно.

- Имате стратегия за изграждане на устойчива регионална мрежа в контекста на присъединяването към ЕС. Доколко устойчива е мрежата от местни структури у нас?

Милена Дачева:

- Наблюденията ми са, че агенциите, които са стартирали от началото на създаването на БАРДА се справят доста по-добре. На новите ни агенции е необходима по-голяма помощ, за да могат да укрепнат. Продължават да се създават такива проекти и ние кандидатстваме по тях, основно чрез партньори. В близките 5-6 години едва ли ще можем да говорим за достатъчно устойчива структура от местни структури. Има, обаче, наченки на обединение на общностите. Например, в Кърджали селските стопани са започвали да се обединяват помежду си, за да могат да получат помощ по САПАРД. Това е само началото и сериозните действия тепърва предстоят.