Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Kак българските компании отделят пари за благотворителност?
Илияна Николова:
Истината е, че всички отделят, но въпросът е по какъв начин. Според Закона за корпоративното подоходно облагане 10% от нетната печалба на една компания може да бъдат дарени. Това е най-ниският процент. Нашата фондация предоставя алтернатива за начина на дарение. Така заедно с Първа инвестиционна банка сме учредили фонд, в който те предоставят средствата, а ние организираме конкурси за разпределянето им. Проблемът е, че в България няма голям корпоративен бизнес, който да дарява. Така всичко се оставя на случайността. Повечето компании имат бюджетите за дарителство, но те минават през маркетинга на фирмата, където нещата се размиват. Единственият голям бизнес в България, който има собствена фондация Млада България за разпределяне на дарителство, е Овъргаз. Друг пример е автомобилната компания Форд, която разполага с много голяма фондация. Тя обаче никога не е работила в България, защото ние не сме били приоритетите й, но пък вече има опит в Източна Европа.
Какви са стимулите за разрастването на този вид дейност у нас?
Илияна Николова:
Около 90% от компаниите даряват не защото данъчните облекчения ги блазнят. В края на миналата година ние направихме донорска конференция и се оказа, че за миналата година от българския бизнес са дарени 9 млн. лв. Тази сума е била декларирана като дарения според изискванията на закона, т. е. фирмите са получили данъчни облекчения. Според икономиста Георги Кадиев българският бизнес има потенциал за дарения до 100 млн. лв. При малкия и средния бизнес е по-скоро индивидуален тип дарителство, а не корпоративен. Хората по-скоро вадят пари от собствения си джоб.
Какво представлява корпоративната социална отговорност?
Илияна Николова:
Идеята за корпоративната социална отговорност идва някъде от Европа. В България тя съществува като смесица от корпоративни и частни фондации, които разпределят средствата, отпуснати от компаниите. Корпоративната социална отговорност включва и идеята за това да се грижиш за персонала, хората, които работят в компанията да получават възможност за обучение. Означава да си гражданин на общността, в която живееш. У нас все още няма толкова богати хора, които да дадат пари, но в Европа идеята за корпоративната социална отговорност е много популярна. Там е въпрос на престиж за една голяма компания да отделя такива средства. Нашата фондация се опитва да покаже на компаниите, че дарителството е добро за техния имидж. Няма голяма компания в Европа, която на видно място да не казва, че те са корпоративно социално отговорни. Компанията Кумерио Мед са може би пример за това как чужда фирма пренася някакъв опит в България. Те правят страшно много неща в Пирдоп, като поддръжка на осветлението на улиците и др.
Какво точно е сътрудничеството ви с ПИБ?
Илияна Николова:
Това, което се опитваме да правим, по-скоро е в услуга на бизнеса. Ако ПИБ има някаква политика и опит в даряването, ние се опи-тваме по някакъв начин да ги подредим. И от тази гледна точка рискът
за банката, когато се е съгласила да работи с нас, е доста по-голям. Първа инвестиционна банка има опит в работата с деца. А ние искаме общността, към която са тези домове, да бъде привлечена и
заедно да търсим решения. Затова за средствата от фонда кандидатстват неправителствени организации, сдружения на местни хора. Важно е да има съпричастност.
