Интервюто е дадено специално за econ.bg
Иван Хиновски е директор на ядрения отдел на "Енергопроект" - най-голямата проектантска организация в областта на енергетиката у нас. Допреди няколко седмици той беше член на Съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй", а до миналата година - и член на Съвета на директорите на НЕК, като отговаряше за сектор "Ядрена енергетика". Преди няколко месеца той стана инициатор за създаването на Български атомен форум - обществена организация, наричана БУЛАТОМ, в която влизат представители на организации, научни институти и фирми от бранша.
- Г-н Хиновски, с каква дейност ще стартира създаденото по Ваша инициатива преди време сдружение с нестопанска цел БУЛАТОМ?
- Според програмата ни за действие до края на годината ще се ангажираме изключително отблизо в преговорния процес за съдбата на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". Нашето сдружение
е член на европейската организация ФОРАТОМ. Чрез него ние имаме пряк достъп до европейски политици, до депутати в Европейския парламент и изобщо до хората, от които ще зависи бъдещето както на
атомната ни енергетика в цялост, така и на 3 и 4 блок в частност, чието спасяване вече е на дневен ред. Защото съдбата на 3 и 4 блок е на карта с почването на преговорите по глава "Енергетика" с
Евросъюза.
Знаете много добре, че на Запад именно т.нар. NGO-та, т.е. неправителствените организация играят много важна роля във формирането на общественото мнение
На 11 октомври предстои българо-британски семинар, тук в София, с участието на колегите ни от Британския ядрен форум. По-късно са предвидени и българо-френски семинар на същата тема. Тези срещи
именно ще подготвят почвата за това да започнем да убеждаваме западното обществено мнение, че работата на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" е безопасна и че ние, българите имаме огромна нужда от тях.
- А какви аргументи ще използвате? Все пак, затварянето на 3 и 4 блок към 2006 година вече е вписано, макар и в пожелателна форма, в споразумението "Костов-Ферхойген". Ако до края на 2002
година склоним на тази дата, ще получим безвъзмездно още 200 млн. евро?
- Аргументите ни са предимно инженерни. Преди всичко, за повишаване на безопасността на 3 и 4 блок вече са вложени към 150 млн. долара и тази програма завършва именно през
2002 година. Т.е. 3 и 4 блок вече няма да бъдат това, което са били в края на 2000 година, когато се преговаряше с Евросъюза.
Освен това след 2009 година дори при най-песимистичния сценарий за развитие на икономиката ни, дори при най-консервативните прогнози за електропотреблението, България ще има нужда от нова
атомна мощност, камо ли от удължаването с няколко години на живота на 3 и 4 блок. Все пак, по това време 5 и 6 блок няма да работят пълноценно, тъй като по 6 месеца в годината ще бъдат извън
нормална експлоатация. Това означава, че при липса на друга ядрена мощност, ще трябва да се натоварват термичните централи, а това означава повече емисии на въглероден окис и въглероден двуокис в
атмосферата.
- Не е ли по-разумно да се направи точен икономически баланс за това какво ще ни струва затварянето на 3 и 4 блок и срещу какво можем да ги разменим?
- На макроикономическо ниво нищо не може да се сравни с ядрената енергетика. Ами дори да вземете емисиите изгорели газове в атмосферата заради това, че липсва голяма ядрена мощност, ще видите, че
това струва много пари. Протоколът от Киото задължава всяка държава да плаща в края на десетилетието огромни суми за тези емисии или да го компенсира чрез залесяване на огромни територии. Ако не
успеем да намалим тези емисии - а ние няма да успеем ако нямаме голяма заместваща ядрена мощност, ще плащаме между 80 и 100 млн. долара годишно. Такава сума сериозно заплашва платежния баланс на
България.
- Не можеха ли тези аргументи да се използват и през 1999-2000 година, когато преговаряхме с Евросъюза за 1 и 2 блок?
- Беше почти невъзможно, а и много от сегашните ни аргументи, тогава ги нямахме. Ние нямахме инженерни съоръжения за защита на 1 и 2 блок и нямаше икономическа необходимост
тепърва да се правят. Нямахме аварийни инструкции, нямахме подходящо обучение на персонала, нямахме система за локализация на аварии. Въобще не бяхме готови за всичко това и затова нямахме
инженерни аргументи за по-дългия живот на 1 и 2 блок. Вместо това усилията тогава се хвърлиха за удължаване на живота на 3 и 4 блок.
- Не можеха ли тези аргументи да се използват и през 1999-2000 година, когато преговаряхме с Евросъюза за 1 и 2 блок?
- Беше почти невъзможно, а и много от сегашните ни аргументи, тогава ги нямахме. Ние нямахме инженерни съоръжения за защита на 1 и 2 блок и нямаше икономическа необходимост
тепърва да се правят. Нямахме аварийни инструкции, нямахме подходящо обучение на персонала, нямахме система за локализация на аварии. Въобще не бяхме готови за всичко това и затова нямахме
инженерни аргументи за по-дългия живот на 1 и 2 блок. Вместо това усилията тогава се хвърлиха за удължаване на живота на 3 и 4 блок.
