Специално за Econ.bg
- Господин Марковски, какво представлява Глобалната инициатива за политика в Интернет (ГИПИ), чийто координатор за България сте? По какво се различава законодателството за глобалната мрежа в света от това в България и в какви области закъсняваме?
Вени Марковски:
- Глобалната инициатива за политика в Интернет (www.internetpolicy.net) е програма на Internews (www.internews.org) и Центъра за демокрация и технологии - две американски неправителствени организации. Програмата се финансира от Aмериканската агенция за международно развитие (USAID) във Вашингтон и работи във взаимодействие и сътрудничество с местния офис на организацията тук, както и с парламента, правителството и президентството. Основната й цел е да подпомага развитието на законодателството в страните в преход, което да е насочено към създаването на законодателна рамка за отворено и демократично навлизане на Интернет в живота.
Законодателството у нас по принцип е винаги резултат от някакви политически споразумения и интереси. В частта за Интернет то не прави изключение - спомнете си само колко пъти се повдигаше въпроса с лицензирането на Интернет операторите през последните 4 години. Очевидно някой има интерес не само икономически, но и политически да контролира съдържанието в Интернет.
За съжаление, след 11-и септември 2001 г. подобни желания има и в редица западни страни и особено в САЩ.
България все пак може да остане страна с либерално законодателство и това е една от целите на ГИПИ. Тъй като ГИПИ е програма, а не юридическо лице, то ние работим без да вдигаме много шум около работата си. Целта е да се постигне консенсус в ИТ-общността по важните за страната въпроси - навлизане на Интернет в образованието, законодателни промени, които да са в полза на цялото общество, а не на малки негови групи или дори още по-тесен кръг от фирми и хора.
- По всичко личи, че се задава лицензионен или поне някакъв ограничителен режим за Интернет-доставчиците? Какви са според Вас действителните причини за това?
Вени Марковски:
- Не вярвам, че това правителство ще започне да лицензира Интернет-операторите, макар че изкушенията сега са повече, отколкото преди 4 години. Вече има оператори, които биха приветствали подобно лицензиране - тези, които се занимават с гласова телефония чрез Интернет. Желанието за лицензи се дължи на неразбиране. Неразбирането им е породено от желанието да сключват договори с БТК за по-добри условия на работа с монополиста. Проблемът може да се реши, както с лиценз само за VoIP-операторите, така и с промяната в Закона за далекосъобщенията, когато законодателят може да приеме, че БТК ще се договоря с всеки далекосъобщителен оператор, а не само с лицензираните такива.
Всъщност целите на новия Закон за далекосъобщенията ще се очаква да бъдат стимулиране на бизнеса и ползването на Интернет, а не ограничаването им. Гласуваното единодушно от парламентарната комисия по транспорт и телекомуникации споразумение за съвместна работа между нея и ГИПИ може да е гарант за постигането на тези цели.
- Как според Вас ще се разреши в България проблемът с регистрирането на сайтове в домейна ".bg" и какви мерки - законодателни или други, са необходими за това?
Вени Марковски:
- Регистрацията на домейни в .bg е много болен проблем за цялата Интернет-общност в България. Новите правила за регистрация бяха изготвени още миналата година и приети след продължителна дискусия както в ИТ-средите, така и в Интернет. Проблемът е, че в момента няма движеща сила, която да стимулира процеса по внедряването им. В такива случаи на вакуум, обикновено държавата се намесва. Лошото е, че ако се намеси държавата, шансовете проблемът да получи трайно и справедливо решение силно намаляват.
Но ако Интернет-общността остави решението на проблемите в ръцете на държавата, не бива да се сърди впоследствие.
ГИПИ ще помага, доколкото може, за постигане на компромисно и консенсусно решение.
- Регистрацията на домейни в .bg е много болен проблем за цялата Интернет-общност в България. Новите правила за регистрация бяха изготвени още миналата година и приети след продължителна дискусия както в ИТ-средите, така и в Интернет. Проблемът е, че в момента няма движеща сила, която да стимулира процеса по внедряването им. В такива случаи на вакуум, обикновено държавата се намесва. Лошото е, че ако се намеси държавата, шансовете проблемът да получи трайно и справедливо решение силно намаляват.
Но ако Интернет-общността остави решението на проблемите в ръцете на държавата, не бива да се сърди впоследствие.
ГИПИ ще помага, доколкото може, за постигане на компромисно и консенсусно решение.
