Специално за Econ.bg

Визитка

Н. пр. д-р Ахмед Мохамед ал Мадбух е роден на 15 ноември 1966 г. в Ливан. Завършва Ливанския университет в Бейрут със степен бакалавър по политически науки. Магистър по обща медицина от Медицинския университет в Ростов на Дон. В периода 1996-2001 г. прави докторантура по урология в Московския държавен медико-стоматологичен университет. Завежда урологично отделение в медицински център в Москва. Член е на Европейската асоциация по урология и нефрология, на Световната асоциация по стерилитет и на Руската асоциация по урология. През 2008 г. завършва дипломатически курс в Московската дипломатическа академия. Член на Организацията за освобождение на Палестина от 1984 г. Секретар на Демократичната организация на палестинската младеж (1986-1990). Представител на Демократичния фронт за освобождение на Палестина в Руската федерация (1999-2008). Като извънреден и пълномощен посланик на Държавата Палестина в Република България връчва акредитивните си писма на президента Георги Първанов на 21 януари 2009 г. Женен, с едно дете. 

Днес (5 декември) се отбелязва международният ден за солидарност с палестинския народ. По този повод и по повод приетата резолюция, с която се повишава статутът на палестинската държава в ООН, Econ.bg разговаря с д-р Мадбух. 

Ваше превъзходителство с какво се промени Палестина при промяната в статута ѝ в ООН?

Д-р Ахмед Мохамед ал Мадбух:

На практика там на място (в Палестина) няма промяна. Много голяма е промяната в правно отношение и в политическо отношение. Сега палестинските територии, които се наричаха Западен бряг на река Йордан и ивицата Газа, от 29 ноември вече официално се наричат държава Палестина под окупация. В този случай за тази окупирана палестинска държава вече е в сила четвъртата Женевска конвенция. Сега вече палестинските пленници могат да бъдат смятани за военнопленници. Нашите граници са определени и това са границите от 4 юни 1967 година. Определена е и столицата ни - Източен Йерусалим. По този начин заселническите колонии, които са построени върху окупираните палестински територии, вече стават незаконни. С други думи това е резолюция, която представлява текст на хартия, но в близко бъдеще ще има значителни последици за реалността.

Как ще коментирате думите на израелския премиер Бенямин Нетаняху, че тази резолюция нищо няма да промени. В същото време Израел блокира средствата за Палестина и засили заселническата политика в Западния бряг?

Д-р Ахмед Мохамед ал Мадбух:

Смехотворно е да чуете такова нещо от устата на министър-председателя на една държава, създадена по силата на резолюция върху територията на друга държава. Самият Израел е създаден по силата на резолюция на ООН, призоваваща за създаване на две държави. И по силата на онази резолюция не се изисква от нито една от двете държави да признава другата, т.е. автоматически се признават и двете държави в момента, в който те бъдат създадени. Но изявлението на Нетаняху и действията на израелското правителство са очаквани от нас и са ни известни. Откакто беше сформирано това правителство, то не е направило нито една крачка към мира. Един-единствен път Нетаняху спомена разрешаването на конфликта чрез създаването на две отделни държави и изглежда съжали, че го е казал. Това пък беше под натиск от страна на американците. А неговото решение за замразяването на палестинските финансови средства и за продължаване на заселническата колонизация, е просто доказателство, че неговото правителство на желае мир.

Да, но в същото време от Израел твърдят, че многократно е имало опити за срещи, които са отказвани от палестинска страна...

Д-р Ахмед Мохамед ал Мадбух:

Първо, ние преговаряме с израелците вече 20 години. Резултатът на тези преговори е единствено интензивна колонизация, удвояване на броя на израелските заселници, все повече конфискувани земи, разрушени домове. Процесът на евреизиране на Йерусалим напредна до застрашаващи размери. Израелците заявяват, че ще преговарят с палестинците 100 години и няма да постигнат нищо. Така че безсмислени са т.нар. покани от страна на Нетаняху за срещи, които биха били срещи единствено пред камерите и не биха имали никакъв съществен резултат. Преговорите, които трябва да се водят, трябва да се основават на решенията и резолюциите на международната законност. Арбитър трябва да бъдат международното право и международните резолюции. Без това преговорите просто губят смисъл.

Нетаняху кани на масата на преговори, без каквато и да било референтна база и поставя предварителни условия за тези преговори. Те казват, че не са готови да обсъждат темата за Йерусалим, защото го смятат за своя единна столица, което е напълно в разрез с резолюциите на международната общност, защото Йерусалим е част от окупираните през 1967 година палестински територии. Освен това той представя като предварително условие изобщо да не се засяга въпросът за бежанците. Също така казва, че няма да има връщане на границите от 1967 година, както и не търпи изобщо да се засяга въпросът за големите заселнически масиви, които смята, че просто ще бъдат анексирани от Израел и ще бъдат присъединени към Изрел. Тези предварителни условия, поставени от Нетаняху лишават преговорите от всякакъв смисъл.
Какъв е смисълът да ги каним въобще на такива преговори. Преговори може да има единствено на основата на международната законност. Това не е палестинско условие, това произтича от задълженията на всяка една държава, която изпълнява своите международно поети ангажименти.

От това, което казвате, излиза, че под понятието "две държави за два народа" Израел изключва Западния бряг. Правилно ли Ви разбирам?

Д-р Ахмед Мохамед ал Мадбух:

Целта на израелците е да завладеят Западния бряг на река Йордан. Техният външен министър екстремист Либерман (Авигдор Либерман) приканва за изселване на палестинците в арабските държави. Настоящото израелско правителство не признава Западния бряг за окупирани палестински територии, а ги смята за Обетована земя, която им е дадена от Бога. Тоест сегашният кабинет в Израел иска решение чрез една държава, но без палестинците.

След повишаването на статута ви в ООН какви са следващите стъпки от тук нататък?

Д-р Ахмед Мохамед ал Мадбух:

Ще работим паралелно за възстановяване на единението на палестинските редици. В хода на обръщението на Палестина в ООН всички палестински политически сили и организации заявиха, че подкрепят стъпката на президента Абу Мазен. Също така ще работим и ще проведем сериозни преговори с Израел, ако той е готов за това. Тези преговори биха били различни от досегашните, защото вече сме държава под окупация и наблюдател в ООН, т.е. сме държава, окупирана от друга държава-член на ООН. Поради това големият въпрос, който си поставяме, е кога израелските сили ще се изтеглят от окупираните палестински територии.

Държавата Палестина е демократична държава, в която всички граждани са равни пред закона и тази държава се ползва с подкрепата на преобладаващото мнозинство държави в света и ние призоваваме тези държави, които гласуваха “за” държавата Палестина, да окажат натиск върху Израел, за да прекрати окупацията си на младата държава. Сега имаме в ръцете си няколко лоста за защита на нашия народ и държава и ще използваме всички тези средства за прекратяване на окупацията. Към момента съществува и консенсус относно мирната народна съпротива - това е което ще продължим.

Как ще коментирате гласуването "въздържал се" на България?

Д-р Ахмед Мохамед ал Мадбух:

Първо искам да изразя своята благодарност на всички синове на българския народ, които са ни оказвали подкрепа в продължение на десетилетия. До този момент ние усещаме тази подкрепа, както и подкрепата на българския парламент, и на мнозинството от политическите партии.

Разбира се, щяхме да бъдем щастливи, ако България беше гласувала “за” резолюцията. Още повече, че България е признала държавата Палестина още през 1988 година. Според нас не съществува никаква причина, нито политическа, нито правна, която пречи на България да гласува “за”, но ние уважаваме решението на настоящото политическо ръководство. С България ние поддържаме постоянен диалог. Дадохме израз на това, че за нас е неразбираема тази позиция. Всички арабски посланици в България имахме среща с българския външен министър Николай Младенов. По време на нея дадохме израз на това, че за нас, арабските посланици, е неразбираема тази българска позиция.

Щеше ми се България да не остава в паметта на палестинския народ като държава, негласувала "за" проекторезолюцията. Имахме належаща нужда всички държави да гласуват за нас. Всички знаят, че мнозинството от великите сили подкрепиха палестинския народ и казаха “да” на палестинската държава. Направи ми впечатление, че Европа като че ли за пореден път се раздели на Източна и Западна. Мнозинството от Западна Европа гласува “за” нашата резолюция, въпреки че на двустранно равнище тези държави не признават държавата Палестина. За съжаление в Източна Европа, където повечето държави признават Палестина, се въздържаха от гласуване.

По повод израело-палестинския конфликт разговаряхме и с посланика на Израел у нас Шаул Камиса Раз. Интервюто може да прочетете тук.