Имаме монопол във финансирането на здравната ни система

19.08.2013 | 10:00
по статията работи: Момчил Лалев
Румен Гълъбинов, Председател на инициативата за национална програма за управление на катастрофичните рискове, пред Econ.bg
Имаме монопол във финансирането на здравната ни система

Специално за Econ.bg.

Визитка:

Румен Гълъбинов е завършил УНСС със специалност "Икономика на транспорта" и втора специалност "Търговия" (1986 - 1991 г.). Има множество специализации по застраховане, застрахователен мениджмънт, застрахователен надзор, банки и финанси в България, Великобритания, САЩ и Австрия. Гълъбинов е председател на инициативата за национална програма за управление на катастрофичните рискове.

Акценти:

  • Кои са основните фактори, влияещи върху интензивността на природните бедствия;
  • В кои държави има действащ т. нар. катастрофичен пул и каква е вероятността за създаването на такъв пул у нас;
  • Как може да се преодолее спадът в продажбите на застраховка "Автокаско";
  • Има ли нужда да се създаде нов нормативен акт или методика в областта на застраховането и ликвидацията на щети;
  • Какви са тенденциите за развитие на здравното осигуряване у нас, след "унищожаването" на здравноосигурителния пазар.

Г-н Гълъбинов, къде се позиционира България на световната карта на бедствията и кои са основните фактори, влияещи върху тяхната интензивност?

Румен Гълъбинов:

По отношение на катастрофичните рискове в България имаме две линии, по които се движи изменението в риска. На първо място това са катастрофични събития, причинени от сеизмична активност. България е част от активна сеизмична зона с център към Мала Азия, в Турция и част от южна Гърция. Това означава, че земетресенията са много важен риск, който трябва да се има предвид.

Това че, в страната ни скоро не е ставало силно земетресение не означава, че това не може да се случи. През 1904 г. в Крупник, Благоевградско е най-силното земетресение за цяла континентална Европа. Това, което стана миналата година в Перник е едно своеобразно предупреждение, че може да се случи нещо по-лошо.

На второ място са климатичните промени. Нашите учени от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН работят много активно в тази посока. Изследва се валежната обстановка и се установява безспорно, че през последните години интензивността на валежите е много по-голяма.

По-голямата интензивност на валежите поражда така наречените "torrential rains floods". Те представляват краткотрайни, но много обилни по количество валежи, способни да предизвикат наводнения. Пример за такива валежи са наводненията през лятото в Русе.

Друго, което трябва да се има предвид е, че у нас климатичните промени пораждат много екстремни температурни амплитуди. Например риска от рязко и трайно засушаване през лятото или риска от катастрофично измръзване през зимата.

По-голямата част от полиците, с включени в тях катастрофични рискове се купуват от фирми. Много по-малка част се купуват от домакинствата, които го правят или защото са изтеглили ипотечен кредит или изрично по съвет на застрахователен брокер.

В кои държави има действащ т. нар. катастрофичен пул и каква е вероятността за създаването на такъв пул у нас?

Румен Гълъбинов:

В Румъния има катастрофичен пул, който покрива рисковете земетресение и наводнение. Лимитите са 10 000 евро, при 10 евро годишна премия и 20 000 евро, при 20 евро премия годишно.

В Турция също има такъв пул, който е единствено по отношение на риска земетресение. Застрахователния капацитет на пула там е за над 300 млн. долара.

В Испания покритието на катастрофични рискове задължително се включва в стандартни застрахователни полици. Въпреки че испанското законодателство не изисква задължителното им сключване, повечето хора ги притежават поради изискванията на банките като условие за предоставянето на ипотечен заем. В резултат на това по-голямата част от недвижимото имущество в Испания е застраховано срещу катастрофични рискове.

България и в момента заделя бюджет, който е предвиден за бедствия и аварии и при възникване на бедствие е добре той да се използва, за да се възстанови инфраструктурата и комуникациите например, а не да се покриват щетите на 100%.

При нас за съжаление нещата около идеята за застрахователен пул идват на дневен ред, когато стане някакво лошо събитие. Тогава се провокира обществения и политическия интерес към темата, понеже обикновено в такава ситуация правителството е в затруднение въпреки заделения бюджет. Впоследствие обаче този интерес с времето отшумява.

Според Вас как може да се преодолее спадът в продажбите на застраховка "Автокаско"?

Румен Гълъбинов:

За да преодолим спада по застраховка "Автокаско" ние трябва да имаме ръст на продажбите на нови автомобили, при това този ръст да е осезаем. "Спасението" в тази ситуация би могло да бъде постепенното увеличаване на цените на застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" (ГО) заради новите по-големи лимити по застраховката, които са в сила от тази година.

В момента цените по застраховка "ГО" не бележат голямо нарастване, а тези по застраховка "Автокаско" дори бележат лек спад.

Много важен момент е това, че някои от нашите застрахователни компании изпитват затруднения да изплащат щети по т.н. застраховка "Зелена карта". Това произтича от факта, че има европейски държави, където дори няма лимити по тези щети т.е. те могат да надхвърлят няколко милиона евро за единично събитие.

Още по-критично за ликвидността на нашите застрахователни компании е присъждането на т. нар. инвалидни пенсии, които могат да продължат 20 - 30 години и акумулирани във времето да са с много по-големи по размер щети от споменатите еднократни такива.

Наскоро във връзка с тези затруднения нашето бюро "Зелена карта" беше поставено под мониторинг от международното бюро в Лондон. Основната причина за това беше неизплащане от страна на наши застрахователни компании на големите щети по "Зелена карта". Това са едни лоши сигнали, едни "червени лампички", които светят и по които трябва много да се работи.

Има ли според Вас нужда да се преработи или да се създаде напълно нов нормативен акт или методика в областта на застраховането и ликвидацията на щети?

Румен Гълъбинов:

В България отдавна трябваше да имаме методика за ликвидация на неимуществените щети. Такава за ликвидация на имуществените щети имаме от доста време и това постави една основа за избягване на последващи спорове, относно размера на изплатените обезщетения. Това, че все още нямаме методика за ликвидация на неимуществените щети създава предпоставки за злоупотреби, за спекулации и дори за престъпления.

Какви са тенденциите за развитие на здравното осигуряване у нас, след "унищожаването" на здравноосигурителния пазар?

Румен Гълъбинов:

Това, което се направи по отношение на здравното осигуряване, беше нужно да се направи. Въпросът е дали беше избран правилния момент да се направи?

Това трябваше да върви успоредно с реформата във финансирането на цялата ни здравна система. Да се предприемат стъпки към демонополизация на Здравната каса и даване на възможност на частни здравни фондове да участват равноправно на пазара, като се конкурират за част от здравната вноска на осигурените лица. По този начин тези лица да имат възможност доброволно да изберат свой частен здравен застраховател, в който част от вноската им да постъпва, както е при пенсионното осигуряване.

Монополът никога и никъде не е довеждал до нищо хубаво, а ние в момента имаме монопол във финансирането на здравната ни система.

Тази статия ви хареса? Следете всичко най-интересно от Econ.bg и във
Оцени статията:
5.00/1
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
Резултати | Архив
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Женевски конвенции
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
- Месо ядеш ли? - Не. - А риба? - И риба не ям. - Вегетарианец ли си? - Не, пенсионер съм...
На този ден 21.09   1378 г. – Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села като феодални владения. 1551 г. – Основан е Кралският и папски...