Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Г-н Харфилд, каква бе 2005 г. за Първа инвестиционна банка и каква ще е насоката на развитие през тази година?

Джонатан Харфилд:

Изминалата година беше много успешна за банката - реализирахме печалба в размер на 21 млн. лв., като увеличихме и пазарния си дял. Наложихме се като една от най-големите универсални банки в България - предлагаме банкиране на дребно, микрокредитиране, финансиране на малки и средни предприятия. Имаме много силен и успешен портфейл от корпоративни клиенти. Успяхме да развием и да наложим картовия бизнес в Македония. През тази година получихме лиценз за банков клон в Албания. В момента сме в процедура за получаване на лиценз за Косово, подписахме споразумение и за покупка на дялове от банка в Сърбия. Всички тези събития показват, че ПИБ желае да се развие като една висококачествена регионална банка. Всъщност това е част от стратегията за регионална интеграция на политическо и икономическо ниво. Разбира се, то е и в тон с бъдещото присъединяване на България към ЕС, защото сигурни сме, че след 10 месеца това ще бъде факт. Мисля, че е съвсем логично за една банка като ПИБ, която има български мажоритарни собственици и се управлява основно от български мениджъри, да се стреми към регионално разрастване. България е своеобразен разпределителен център в търговията и икономиката в региона. През 2006 г. ще се стремим да консолидираме нашето присъствие на пазара и да разширим присъствието си в региона. 

Защо ПИБ се насочи към стратегия на разрастване в рeгиона?

Джонатан Харфилд:

През последните десет години търговските отношения между България и Сърбия са по-слаби, отколкото би могло да бъдат, вероятно поради събитията от изминалите години в региона. Мисля, че това се потвърждава от думите на двамата премиери - на България и Сърбия, при скорошната им среща в София. Тогава бе изразено мнение, че политическите и икономическите връзки между нашите страни трябва да се подобрят. И двете страни са в период на присъединяване към ЕС, макар и на различни етапи. Независимо от това е ясно, че и те вървят по един и същ път. Затова е съвсем естествено нашата банка да се стреми да придобие банка в Сърбия. 

Какво е нивото на развитие на банковия сектор в Сърбия в сравнение с България?

Джонатан Харфилд:

Съотношението на банковите активи към БВП там е по-ниско. Мисля, че в Сърбия няма нито една банка, която да е по-голяма от ПИБ. Но големите чуждестранни банки са добре представени там. Централната банка на Сърбия, както БНБ, има добра репутация като регулатор. Бих казал, че по отношение развитието на продуктите и обслужването на клиентите в България нивото е по-добро. Но мисля, че това се дължи основно на факта, че България имаше 10-15 мирни години и възможност да се адаптира и развива. Освен това тук валутата е много стабилна, което е от изключително значение. Валутните бордове имат много преимущества и много недостатъци. Никой не казва, че валутният борд е съвършен. Но едно от постиженията чрез него е това, че позволява на банковата система да се развива, което донякъде се дължи на факта, че вътрешният пазар има увереност в стабилността на собствената си валута. Имал съм привилегията да живея в много страни с валутен борд. Във всички функционира в основата си един и същ механизъм на валутен борд и като цяло беше успешен. Именно той позволи на банковите системи много бързо да се стабилизират. Мисля, че това е една от причините, поради които банкирането в България е по-развито от това в Сърбия. Но от друга страна, Сърбия традиционно е една много успешна държава в икономически план. Няма причина в бъдеще Сърбия, България и Балканите да не бъдат един проспериращ регион. А ние искаме да сме част от това. 

Досега бяхме свидетели основно на покупка на български банки от чужди финансови институции. Сега наблюдаваме явно обратното?

Джонатан Харфилд:

Това е едно естествено развитие. Една от характеристиките на европейските държави е, че една страна все инвестира в друга страна. Бих казал, че е съвсем естествено и е знак за развитието на България фактът, че български фирми, не само ПИБ, инвестират и купуват в чужбина. Това е знак за една развита икономика. Тази идея, че цяла Източна Европа се продава на Западна Европа в дългосрочен план, просто няма смисъл. Всяка нация иска да получава справедлив дял от политическата и икономическата организация, към която се присъединява. В случая с България това означава, че чуждестранни компании ще инвестират в България, а българските фирми ще инвестират в чужбина. Това е част от цялостното състояние на една държава, която е член на международната общност. 

Готова ли е България да се присъедини към ЕС?

Джонатан Харфилд:

Да, напълно. България със сигурност е готова да бъде член на ЕС и да играе активна роля в развитието на Европа. Живял съм в доста страни, които преминаваха през процеса на европейска интеграция и мога да кажа, че някои закони, които се приемат много бързо, често се налага да се променят впоследствие, защото не е имало възможност да бъдат обмислени. Сигурен съм, че България ще бъде готова през януари 2007 г. да се присъедини към ЕС, както това се случи с всички страни, които се присъединиха. Мисля, че процесът на европейска интеграция тук се управлява много добре. 

ВАШИТЕ ПРОГНОЗИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА БАНКОВИЯ СЕКТОР?

Джонатан Харфилд:

Бих използвал един израз от морското дело - корабът се движи толкова стабилно, колкото може. Поел е правилен курс, морето е спокойно, корабът се движи в стабилна посока, без твърде много вълни от нито една страна. Мисля, че трябва да сме благодарни на много неща за това. Ограниченията, наложени от централната банка в дългосрочен план, имат положителен ефект, защото стабилизират икономиката. Те са част от политиката за запазване на стабилността, а това е много важно. Икономическият растеж трябва да бъде внимателно управляван, за да не се стига до т. нар. синдром на бума - първо има бум, после рязък спад, който много често се наблюдава в англосаксонските страни. По-спокойният начин, който бе приет тук, мисля, че е по-добрият. 

Ограничителните мерки няма ли да пречат на българските банки в острата конкуренция на европейския пазар?

Джонатан Харфилд:

Повечето банки в България са собственост на европейски банки. Има много малко български банки, които биха могли потенциално да бъдат купувачи в чужбина. Но не смятам, че те не бива да гледат на Европа като на потенциален пазар. Присъединяването на България към ЕС и периодът преди присъединяването е възможност не само на европейските страни да придобият собственост в България. Това не е еднопосочна улица. Това е възможност и за България да инвестира в Европа. И конкуренцията не е едностранна. Българите могат да създадат конкуренция за Европа като част от европейското семейство. Ако ще бъдете част от европейския пазар, то ще участвате в неговата конкуренция, и то като един от играчите. Ако сте добри, една конкурентна среда ще бъде предизвикателство, а не пречка. Ето защо моят съвет към България би бил: възползвайте се от Европа, изнасяйте своите умения и капитал, както внасяте такива. Бъдете активна част от ЕС. Освен това България има много важна географска позиция, което в някои отношения е голямо преимущество. Особено в контекста на една икономическа организация, към която ще се присъедините. България трябва да бъде разпределителна точка и фокус на търговия, един център на генериране на богатства. И е съвсем логично част от това богатство да се инвестира в чужбина.