Визитка:

Асен Ненов е еколог, антиконсумерист и лектор в TED. Автор е на блога www.snsk.eu. Завършил е биотехнологии, екология и опазване на околната среда. Бил е експерт по храните в Българска национална асоциация на потребителите (БНАП).

С Асен Ненов разговаряхме за антиконсумеризма и отговорното пазаруване и защо това е важно както за екологията, така и за икономиката ни. Антиконсумеризмът най-общо е понятие, което се противопоставя на понятието консуматорство, т.е. той е насочен към пестенето на ресурси, към умереното харчене, което да се прави след прецизен избор защо искаме да притежаваме това, което купуваме.

Акценти:

• Не трябва да се оставяме да бъдем водени от фалшивата нужда да потребяваме
• Потребителите трябва да се научат да консумират осъзнато и разумно
• Хората, които произвеждат био храни инвестират минимум три години в сертифициране на продукцията си

Обясни какво означава антиконсумеризъм, за тези, които не са запознати и не могат да се ориентират по името на термина.

Асен Ненов:

Антиконсумеризмът е негативно натоварен, понеже отпред има “анти”, но всъщност както много думи в българския език думата е обърната като значение. Така че положителната дума е “антиконсумеризъм”, а “консумеризмът” е отрицателната дума. Идеята е, че консумеризмът или консуматорството избухва още през 50-те години по целия свят като концепция и това не е нормата, това не е нормалното състояние на нещата. Ние сме свикнали, че това е нормалното, но ние друго не знаем.

Свикнали сме с това да изконсумираме абсолютно всичко и както на македонски “потрошач” е потребител, така и ние да потрошаваме всичко. Идеята е, че не можеш да похарчиш всичко. Трябва да унищожаваш това, което ти се полага с темп, който позволява възстановяването му. Тъй като, ако се мине тази граница, сме обречени. Земята е една затворена система и ако минем границата на възстановяване на системата, ще изконсумираме себе си и цивилизацията си.

Изглежда, че това се явява и реакция и срещу рекламата. Антиконсумеризмът срещу нея ли е?

Асен Ненов:

Да, в основата на това хората да не се възприемат като граждани, мислещи същества, а първо като консуматори и да се мисли първо за потребление преди всичко останало. В основата ма това стои рекламата. Тя създава фалшивата нужда от нещо, желанието за неговото придобиване и закупуването им. Има продукти, за които е ясно, че не може без тях - вода и други базови неща, които е нормално да се купуват. Нормално е, но отново зависи от културата. Има обаче и продукти, които са измислени само с цел да се продадат. Тези продукти не носят абсолютно никаква добавена стойност, освен фалшива създадената такава. Такъв пример са желираните бонбони - те не носят абсолютно нищо на детето, което ги консумира, но то дърпа майка си за ръката и тя ги купува.

Атаката на рекламата към децата е много силна - вкарват се звуци в рекламата (17 килохерца) и т.н., които възрастните не чуват, но децата си обръщат рязко главите към телевизора, чудят се какво се случва. Така се комуникира с децата - със звуци и с картинки. Идеята е, че след това, в момента, в който го види този продукт в магазина, детето веднага се заковава на него и край! Има много силен психологически момент в рекламата и точно това е проблемът. Ако имаш нужда от нещо, ще си го придобиеш, то е ясно.

И не е нужно да бъде така агресивно рекламирано...

Асен Ненов:

Да, обикновено в тези продукти, които са агресивно рекламирани, не е инвестирано в качество на продукта, а в рекламата.
 
Добре, приемате ли твърдението, че антиконсумеризмът е някаква реакция срещу модерния начин на живот.

Асен Ненов:

Според мен не. Според мен това е модерното. Зависи.

Тогава да го наречем “новото модерно”?

Асен Ненов:

Мода (статистически термин, бел.ред.) означава средата на съвкупността или популацията. Всичко което се използва най-често, то е и модерно. Модерно в другия смисъл е авангардно модерно, т.е. това, което сега навлиза. И точно тук е антиконсумеризмът - да започнеш да разсъждаваш от време на време: “Имам ли нужда от това нещо, за да го купя, или не?”, “Защо искам да го купя това”, “С какво помагам, ако го купя това нещо”, защото и това го има - осъзнат тип пазаруване. Някои го наричат “reasonable consumption”(разумна консумация - бел. ред.), други “sustainable consumption”(устойчиво потребление - бел.ред). Едната дефиниция се използва от Европейската комисия, другата се ползва в Съвета на Европа. Тези, които гледат напред го наричат responsible consumption, а тези, които са по-ограничени sustainable.

Устойчиво развитие е абсурдно словосъчетание, освен ако не е свързано с устойчиво натрупване на капитали. Устойчивото развитие, свързано със зелената икономика, съжалявам, но не е реално. Все по-модерно става да се появяваш на пазара не така, както икономическите модели показват - някаква съвкупност от хора, които правят някакви неща, а напротив, когато всички тези хора имат съзнание, имат каузи, за които се борят и примерно наскоро имаше казус с продуктите на “Бела”, защото шефът на компанията беше отишъл да стреля по мечки на територии, на които това не е позволено. Беше се снимал и в резултат имаше моментално потребителски бойкот, който все още екне от по-зеленомислещите хора. Хората помнят това нещо и няма да го забравят. Същото е и с продуктите на “Пършевица” и реката, която регулярно замърсяват в района, в който им е мандрата. Има залпово изпускане на отпадни води, при което реката загива, тъй като те изпускат суроватка, а това е забранено по закон. Реката почернява веднага. Нарушението им се отразява, те си плащат глобите и всичко си продължава. Всичко се прави безотговорно. Ясно е, че изпълняват закона до момента, в който си плащат глобата и т.н.