В края на миналата седмица в БТА се състоя пресконференция на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България (ФХСБ). По време на събитието стана ясно, че от федерацията настояват за въвеждането на минимална производствена цена на хляба и премахването на ДДС за производителите на хляб и хлебни изделия. Предлагаме ви мнението на председателя на федерацията Мариана Кукушева по тези и други проблеми, споделено пред Econ.bg.

Г-жо Кукушева, какви са основните искания на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България (ФХСБ)?

Мариана Кукушева:

Основното искане на ФХСБ е въвеждането на минимална защитна цена на хляба. Това се налага, за да може да бъде ликвидиран "сивият" сектор, да има равноправен старт за работа на всички фирми и да започнем да говорим за качество. Всеки производител ще реализира стоката си на основа качество, а не на основа ниска цена, което значи безконтролност в процеса на производство.

По какъв механизъм ще се премахне "сивият" сектор?

Мариана Кукушева:

Минималната защитна цена ще премахне "сивия" сектор, защото всеки, който доставя стока под тази цена, би трябвало да докаже пред контролните органи на държавата, каквито има и ще се доизграждат в агенция по храните, как е постигнал тази цена. Как плаща данъци и осигуровки, как реализира печалба като вид икономически механизъм, как покрива транспортни разходи - платени ли са акцизите на тези транспортни разходи.

Кои са причините за намаляване на потреблението на хляб?

Мариана Кукушева:

Намалението на потреблението на хляба намаля по много причини. Първо намаля населението на страната, увеличи се секторът, предлагащ макаронени изделия. Освен това пиците и сандвичите са немалък процент от пазара на тестено-хранителните изделия. Нормално е да намалее потреблението.

Нас това не ни притеснява. Притеснява ни, че паднаха критериите на потребителя при избора на хляб. Това вече е тревожно, защото хлябът е в основата на пирамидата на хранене и критериите за неговото качество трябва да бъдат водещи при подреждане на трапезата.

Ако попитаме столичани в обикновен магазин дали са сигурни в качеството на хляба, според Вас какво ще отговорят?

Мариана Кукушева:

Очаквам масово да отговорят "не". Това е така, защото хората не разполагат с механизъм, по който да различат здравословния от нездравословния хляб, освен по вътрешен инстинкт и по вкусови рецептори и показатели. Затова федерацията въвежда запазената си марка за качество и безопасност. Тя представлява жест към потребителите, медиите и всички хора, които потребяват нашата продукция (бел.ред - Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България). Въвеждането й ще означава, че ние отговорно заставаме и казваме: "Да, тази стока е произведена на светло и проследяемостта на процеса на производство е абсолютно ясна".

По време на днешното събитие (бел.ред - в петък) стана ясно, че 60% от производството на хляб е в "сивия" сектор. Това означава, че болшинството от хляба не е качествено. Какво е най-голямото нарушение, което се прави? Какво не знаят хората?

Мариана Кукушева:

Когато купуват хляб, хората не знаят къде отиват парите от този хляб. Те не знаят от какво е произведен този хляб, от каква пшеница. Добрата новина е, че хлябът винаги се произвежда от една основна суровина - брашно.

За разлика от всички други продукти на човешката трапеза, заместител на брашното засега не е измислен. Но откъде е дошло брашното, от какво зърно е произведено, в какви услови е съхранявано, как е произведено, какво съдържа това брашно - потребителите няма как да знаят. Това е въпрос на личната отговорност на всеки един производител, каквато отговорност е вменена от въвеждането на системата за анализ на опасностите и контрол на критичните точки.

Защо искате да отпадне на патентният данък? Ще помогне ли това за намаляването на "сивия" сектор?

Мариана Кукушева:

Не е нормално производителят на храни да бъде регистриран по патентен данък при положение, че той предлага стока, която носи своето ДДС. Отчисленията за тази стока не влизат в държавния бюджет. Суровините, които купува, той (бел.ред - производителят) купува с ДДС. Как така няма вноска към държавния бюджет този производител и на какво основание той трябва да плаща един път данък, без никой да следи неговите обороти, защото няма законно основание за това.

Споменахте, че много от фирмите, които произвеждат хляб, не са регистрирани като такива. Какви са най-куриозните и най-крайните случаи на такива фирми?

Мариана Кукушева:

Новото лице на "сивия" сектор е и такова. Има фирми, които произвежат хляб, тестени и сладкарски изделия като основната им дейност е съвсем различна от сектора храни, т.е. те няма как да бъдат проверени, защото не са регистрирани по Закона за храните. Например фирма за пирони произвежда хляб. Няма да ви дам обаче наименоването на тази фирма, няма да е коректно.

Ако въвеждането на тази минимална защитна цена предпазва производителите и по някакъв начин изкарва наяве "сивия" сектор, как ще бъдат защитени крайните потребители? Кой ще контролира пазарната цена на хляба?

Мариана Кукушева:

Това е пазарен механизъм и точната форма на механизма аз не мога да ви дам. Но не е задължително да говорим за търговски надценки. Хубаво е да говорим и за търговски отстъпки, които да са определени по съответния законов ред. Да не е само въпрос на натиск от едни търговци спрямо определен брой прозводители. Всеки производител има възможност да даде различна търговска отсъпка и в това няма нищо лошо. Това не го прави неравнопоставен срямо другите, но за сметка на това той може да пробива не единствено и само с цена, може да пробива и с качество.

Но ако не се контролира пазарната цена на хляба, няма ли да бъде ощетен крайният потребител, тъй като ще трябва да плаща много висока цена?

Мариана Кукушева:

Ако продължавате да мислите за хляба като за стока, която задължително носи в себе си търговска надценка, очакването ви е правилно - потребителят ще бъде ощетен. Но аз за хляба мисля като за бързооборотна, ежедневна, належаща и насъща стока, която носи в себе си търговска отсъпка.

Евентуалното въвеждане на минимална защитна продажбена цена ще доведе ли до оскъпяване на хляба?

Мариана Кукушева:

В никакъв случай. Ще спрем да говорим за търговски надценки. Може би ще започнем да говорим за разумни търговски отсъпки и за качество. Качеството регулира цената в целия единен европейски пазар, бих казала и в международния такъв. Не цената определя пазара, а качеството.

Тази защитна цена няма ли да убие конкуренцията?

Мариана Кукушева:

Конкуренцията е най-доброто нещо, което може да се случи на един производител и изобщо на един бизнес. Ако нямаш конкуренция - създай си я, за да имаш съревнователен елемент. Защитната цена няма да убие конкуренцията, защото тя ще тече на друго ниво - на по-високото ниво, на ниво качество и разнообразие на продуктите. В момента в България има 68 вида хляб. Налице са също между 18 и 20 вида грамажи. Можете ли да си представите за какво разнообразие на стоки говорим и колко са неуловими цените на "насъщния" по този начин, разхвърляни в 18-20 вида грамаж.

По време на пресконференцията заявихте, че производствената цена на хляба на фирмите, намиращи се в "сивия" сектор, варира между 0.35 лв. и 0.50 лв. Нормална ли е една таква цена?

Да, точно така. Това е темата на тази "гореща" пресконференция -  още "сурови" да извадя нашите предложения, за да ви информирам. 35-50 ст. е тревожно ниска и нереална доставна цена, която потребителите не усещат. Важно е потребителят да знае, че когато си купува хляб за 85-90 ст., някой в звеното печели много, без да плаща за това.

Каква е нормалната производствена цена, на която в момента се гарантира, че хлябът, който се купува от крайния потребител, е качествен?

Мариана Кукушева:

В момента ние можем да говорим за усреднена цена. Тя е не по-малка от 85 ст. Тази цена е различна за съответния производител, защото зависи от неговите индивидуални възможности и особености.

Интервю на Петър Чернев, Econ.bg

Използвани са въпроси и на други медии