Специално за Econ.bg

Интервю на Апостол Апостолов

Националният учебен център за подготовка на спасители в Монтана, който е към Гражданска защита, ще изгради специален симулационен център за подготовка на кметове и техните екипи. В него ще се включат общинските и областните щабове за координация при кризисни ситуации. Намерението беше съобщено от ръководителя на центъра Николай Пенчев по време на посещение в центъра на еврокомисаря, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева. Еврокомисарят ни взе участие в симулация по спасяване на човек в катастрофа. След края на срещата в специално интервю за Econ.bg Николай Пенчев разказа повече подробности за дейността на центъра, за бъдещите съвместни проекти с НАТО и МААЕ. Освен това той даде полезни практически съвети за действие на гражданите в случаи на бедствие.

Акценти:

• Цели на центъра: Да се утвърди като име в структури НАТО и МААЕ;
• Готова ли е "Гражданска защит" за големи бедствия?: Трудно е да се каже еднозначно;
• Първото нещо при бедствие: Да се преодолее паниката

Г-н Пенчев, разкажете на нашите читатели повече за дейността и целите на центъра...

Николай Пенчев:

Центърът е открит през 2006 година. Тогава бяхме лицензирани от Националната агенция за професионално обучение и образование за подготовка на професия "спасител при бедствия, аварии и катастрофи". Впоследствие извоювахме и втори лиценз от Агенцията за ядрено регулиране и вече извършваме и специализирано обучение по радиационна защита, издаваме удостоверение за правоспособност за работа с източници на йонизиращи лъчения.

Основната функция на центъра е обучение на служителите и спасителите от Главна дирекция "Гражданска защита" към Министерството на вътрешните работи.

Освен това центърът е устроен така, че той да може обучава и всички специализирани формирования от Единната спасителна система в Република България. Основни съставни части на Системата са Главна дирекция "Гражданска защита", Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението", Центровете за спешна медицинска помощ. Основните съставни части на единната спасителна система осигуряват непрекъсната готовност за приемане на съобщения при възникване на бедствия, тяхната оценка и незабавни действия.

Другите съставни части на единната спасителна система предоставят помощ при поискване съгласно плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи. Въоръжените сили предоставят помощ при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи по заповед на министъра на отбраната въз основа на искане от съответния държавен орган съгласно плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.

Към момента в нашия учебно-тренировъчен комплекс може едновременно да се обучават в различни аварийни ситуации над 100 аварийни екипа с 500 души спасители. Тази мащабност и комплексност на центъра ни дава основание да разширим неговия обхват и от чисто ведомствен на „Гражданска защита" да стане Национален център за подготовка на кадри от националната спасителна система.

От 1 март 2010 г. центърът е включен към учебните центрове на Гражданска защита на НАТО. От 2011 година започваме курсове по международната програма за ядрена, химическа и биологическа защита.

Основните цели и намеренията ни в краткосрочен план са центърът да придобие международно значение.

Очаквам през 2011 година освен курсове на НАТО да започнат и курсове на Международната агенция за атомна енергия.

След срещата с еврокомисар Кристалина Георгиева обсъдихме и си поставихме задачата да бъдем включени в обучителната мрежа от центрове на Европейския съюз и за повишаване ролята на центъра в Балканския регион.

Работите ли с училищата?

Николай Пенчев:

Като обучителен център работим и по теми, които се преподават в училищата по Програмата за защита и самозащита при бедствия, аварии и катастрофи. Извършваме и практически обучения на ученици в рамките на тази програма.

 Правите ли обществени информационни кампании?

 Николай Пенчев:

В тази насока не можем да се похвалим, че извършваме мащабни обществени кампании. През месец ноември 2009 година участвахме в третия форум на иновациите на Гражданска защита в ЕС, проведен в Брюксел.

За наша чест, центърът ни беше определен като иновативен. Участваме обаче в друг тип кампании, по линия на НАТО. Присъстваме и в инициативите в ЕС на директорите на центровете за обучение по Гражданска защита.

Смятате ли, че „Гражданска защита" е подготвена за събития от такъв мащаб като това с исландския вулкан, който затвори въздушното пространство на половин Европа, или като земетресението в Хаити?

Николай Пенчев:

Много е трудно да се каже еднозначно "да" или "не". Опитваме се и се обучаваме, за да бъдем максимално готови, ако се случат такива събития.

В момента ние изграждаме един тренировъчен комплекс, който го няма в страната. Създаваме нова визия на подготовката, съобразена с последните събития.

Убеден съм, че новите кадри, които минават през центъра, ще са подготвени за такива случаи. Смятам, че нашата система става с всеки изминал ден все по-подготвена, но има още върху какво да работим.

В случай на бедствие кое е първото нещо, което трябва да направят хората?

Николай Пенчев:

Чисто практически, всяка бедствена ситуация е различна, но като че ли паниката е първото нещо, което трябва да се преодолее. Хората трябва да действат разумно, спокойно.

В момента Гражданска защита вече има достатъчно системи за ранно предупреждаване за бедствия, спешния телефон 112. Знаете, че изграждаме нов тип сиренна система в страната, при която освен звукови сигнали, се излъчват и съобщения в момента или преди възникване на събитието.

След като се преодолее паниката, трябва да се направи опит да се получи точна и професионална информация от компетентните власти за аварийното реагиране.

След тези две първостепенни действия, стъпките след това зависят от конкретния вид бедствие. Ако е радиационно замърсяване, хората трябва да се херметизират в изолирано чисто помещение. При наводнение - трябва да се качат на по-високи етажи или да излязат от залятите зони. Ако има земетресение, по-добре е да се вземе защитна мярка на място, отколкото да се търси преодоляване на разстояния чрез асансьори, стълби, етажи и пр.

Редактор: Лили Бончева