Инж. Симеон Пешов е председател на Управителния съвет на Българската строителна камара. Председател е на Борда на директорите на "Главболгарстрой" АД. Има висше инженерно строително образование. Бил е научен сътрудник и главен инженер в Института по строителна кибернетика, главен директор по Капитално строителство и развойна дейност в Министерството на строителството и архитектурата, зам.-председател на икономическа група "Строителство" ­ София, зам.-председател на асоциация "Строителство и строителна индустрия" ­ София.

Специализирал е в областта на съвременните методи за управление на строителството в Лондон и в областта на организация на производството, управление на големи стопански предприятия в Москва. Участвал е в разработката на проекти за големи промишлени и инфраструктурни обекти в България, Русия, Украйна и Казахстан. Пряко е ръководил изпълнението на големи инвестиционни проекти ­ жилищни комплекси, инженерни съоръжения, промишлени и инфраструктурни обекти. Под негово ръководство са разработвани и реализирани редица нови технологии в областта на строителното производство и производството на строителни материали. Акционер в софийския хотел "Хилтън".

Г-н Пешов, какви са най-неотложните проблеми пред Българската строителна камара, които спешно се нуждаят от дискусия и решаване?

Симеон Пешов:

Въпросът е много комплексен. Трябва да тръгнем от състоянието на строителството, за да кажем кои са най-неотложните ни проблеми. През последните 3 години строителството се развива с много големи темпове. И неслучайно някои икономисти казват, че в момента строителството е един от стълбовете на българската икономика. Ръстът на строителството през последните 2-­3 години е средно 14-­15% ежегодно. Това е много висок ръст. Вече стигнахме до положение да има работа за всички строители и преваля към недостиг на строители. Това е друг момент в развитието на строителството и на фирмите от бранша.

­Как ще намирате качествена работна ръка?

Симеон Пешов:

Търсят се вътрешните резерви за кадри. Все още в България се намират читави работници и инженери, но и те ще се изчерпят в скоро време и ще трябва да се търси внос от чужбина. Най-вероятно скоро ще внасяме строителни работници, защото бизнесът ще продължи да се развива и просперира. По изчисления на строителната камара ръстът в строителството ще продължи и през следващите няколко години. Към традиционните инвестиции от български и чужд произход ще се добавят и големите фондове в областта на регионалното развитие, екологията, земеделието. Европейските пари искат някой да ги усвои.

­Подготвени ли са строителните фирми да усвояват парите от еврофондовете?

Симеон Пешов:

Фирмите от бранша са готови. За мен проблемът е преди строителите. Проектната документация, която отговаря на изискванията, ще е проблемът на България през тази и следващата година. Затова ние, строителите, разглеждаме един от въпросите за публично-частното партньорство, което все повече чука на вратата и започва да се появява и в България. Черпим опита на Европа и ще продължим да се учим, но, както се казва, този път сме длъжни да го правим в крачка. Строителството у нас изцяло почти е в частни ръце, а частният бизнес по-бързо реагира на изискванията да си ускорява проектирането. Защото държавните процедури естествено поради законови съображения, изисквания за прозрачност, съображения за опасност от корупция и т.н. забавят процеса, докато при частния бизнес скоростта е в пъти по-голяма. Ние сме по-креативни и комбинативни.

Говори се, че строителството по курортите става все по-безогледно, градовете се презастрояват, има недостиг на зелени пространства и в скоро време хората ще си подават кафето и вестника през терасите. Докога ще може да се удържи на това масово, а на някои места и безогледно строителство?

Симеон Пешов:

За съжаление аз ще прехвърля въпроса и проблемите другаде. Строителите сме много виновни и не отричаме вината и грешките си. Но презастрояването на един Слънчев бряг например не е въпрос на строителите. Като има поръчка, строителите се хващат и строят, това им е работата. Въпросът е дали там е трябвало така да се строи. Това е въпрос на законодателство, на политика, на отношение на административното ръководство и на главния архитект. Законът за устройство на територията позволи всеки, който има собственост, да има право да му се разреши строителство. И се разви частната инициатива и не може да се спре. Затова сега управляващите търсят със Закона за Южното Черноморие лостове да спрат безогледното строителство, защото, щом частникът има място, има право да получи разрешение за проектиране и разрешение за строеж и никой не може да го спре. Слънчев бряг и редица други курорти реално вече са унищожени.

Какво е отношението на Българската строителна камара към програма "Натура 2000"?

Симеон Пешов:

Нашата позиция е за разумен баланс между "Натура 2000" и инвестиционните намерения и инициативи. Не може някой град, който има възможност да се развие, например в туристическа област и туризмът е приоритетен отрасъл за България, не може изцяло да бъде блокиран. Трябва да му се даде възможност да се развие. "Натура 2000" не бива да го спъва и блокира. Но от своя страна строителната инициатива не бива да разрушава всичко. Ако се погледне Западна Европа и Америка, между Натурата, строителството и градоустройството има симбиоза. Например в един парк, който със закон е охраняван, вътре има пътища, чешми, различни пунктове, където си плащате, за да ги ползвате, и всичко е чистичко, защото паркът е за хората. Ние, строителите и гражданите, като влезем някъде, хвърляме всякакви боклуци и си оставяме строителните отпадъци. У нас нормативно нещата не са изпипани. Едва ли не при нас наредбите и законите ни казват ­ ще влезете в парка и ще се движите по трима, но в колона по един. Трябва да се търси балансът в бъдеще и той да бъде разумен. Не бива да се оплюват едните и другите. Просто нацията трябва да заживее с мисълта, че България е с най-хубавата природа и най-богата флора и фауна в Европа и трябва да ги запазим за поколенията. Но в същото време трябва да се даде възможност за икономическо развитие на дадени райони, сред които е и прекрасният Велико Търново.

Докъде стигна подготовката на Строителния регистър?

Симеон Пешов:

Съгласно Закона за камарата на строителите регистърът трябва да е готов до края на т.г. Самият факт, че след това, за да започне да се строи една сграда или съоръжение от четвърта до първа категория, трябва да бъде сключен договор със строител, който е регистриран, показва, че онзи, който отговаря на условията на закона ще бъде регистриран в строителния регистър. Фирмите, които не са включени в строителния регистър, няма да може да подписват договори за строителство. Това е първият момент, когато автоматически тези, които нямат достатъчно квалифицирани кадри за ръководство на строителството, нямат назначени по договор хора, които да отговарят за качеството, нямат на трудов договор персонал, който да отговаря за техниката и безопасността на труда, не ще бъдат допуснати до строителните поръчки.

­ Как ще бъдат контролирани фирмите, които не строят качествено, да излязат от бизнеса?

Симеон Пешов:

Контролът за качеството на строителството не е само задължение на бъдещата Камара на строителите. Според промените в Закона във всяка фирма ще има законов контрольор, който по длъжност отговаря за качеството на строителството. Качеството естествено се контролира и от инвеститора, който е гарантирал от своя страна, че е сключил договор със строител, който е вписан в строителния регистър. Надзорът също ще продължи да упражнява контрол върху качеството. Т.е. контролът се завишава неколкократно, след като регистърът влезе. Постепенно сенчестият бизнес и сивата икономика в строителството ще се изчистят.

Интервю на в. "Янтра днес"