Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

• Когато хората си избират банка, трябва да подхождат много внимателно
• Ръстът на икономиката ни с 5% средногодишно за изминалите 8 години е постижение

Г-н Хампарцумян, каква ще бъде 2006 г. за банковия сектор?

Левон Хампарцумян:

Надявам се, 2006 ще бъде поредната силна година за банковия сектор. Независимо че ръстът на кредитиране е ограничен от регулатора - 32% за миналата година и около 20% за тази, това са всъщност много солидни темпове на растеж. Рентабилността на банковите операции в България все още е много добра в сравнение с тази в Централна и Западна Европа. Ще станем свидетели на задълбочаване на конкуренцията от гледна точка на предлагане на по-качествено обслужване на клиентите. Ценовата война, която се водеше през 2005 г., до голяма степен изчерпа ефекта си. Разбира се, това доведе до значително понижаване на цените в различните сегменти на пазара. Не че тази година няма да има ценова конкуренция. Но всъщност клиентът възприема банката си като доставчик на услуга и е съвсем естествено той да е склонен да плати по-висока цена за по-качествена услуга. Тоест до голяма степен рентабилността на банките ще зависи от качеството на услугата, която предлагат. Но това ще се прояви като тенденция, не просто като краткосрочно явление. Докато свалянето на една цена е краткосрочно действие с относително кратък ефект. Ще видим най-вероятно нови играчи на пазара - има вече сключени сделки, има и интерес към български банки. Ще видим консолидация, като очевидно най-големият проект ще бъде на UniCredit. 

На какъв етап е обединението на Булбанк, HVB Bank Biochim и Хеброс Банк?

Левон Хампарцумян:

В много напреднала фаза и съвсем скоро ще бъдем в състояние да направим официално изявление какво точно ще се случи на нашия пазар. Разбира се, засега не мога да коментирам повече подробности. 

За Булбанк каква ще бъде 2006 г.?

Левон Хампарцумян:

За Булбанк очакваме 2006 г. да бъде много успешна. Процесът на консолидация ще доведе до укрепване на банката и на позициите й на българския банков пазар. 

Какви са трудностите, през които се минава при една такава трансформация?

Левон Хампарцумян:

Не бих казал, че процесът е труден или тежък, ако се подходи професионално. Консолидация от този тип е обичайно явление в модерния корпоративен свят. Но процесът е технически сложен - все пак става дума за три банки. Предизвикателството пред нас ще бъде да не допуснем клиентите ни да усетят някакви трудности. След обединението ще се получи една банка, която наистина ще бъде в състояние да предлага най-качествените и най-разнообразните продукти на пазара, с достатъчно голям пазарен дял и с достатъчно всеобхватно присъствие в страната. 

Кредитирането пак е във фокуса. Сред опасенията на МВФ е и неяснотата в качеството на портфейлите. Основателни ли са?

Левон Хампарцумян:

Управлението на риска на кредитния портфейл е основна задача на всяка банка отделно. Банковият надзор, разбира се, наблюдава и взима мерки, когато е необходим, но основната тежест и отговорност падат върху мениджмънта на отделните банки. Не бих могъл да генерализирам оценка. Мога да гарантирам, че кредитният портфейл на Булбанк е изключително стабилен и много консервативен. Ние сме водеща елитна банка, имаме възможност да си подбираме клиентите и не водим агресивна политика. Държим на качеството на услугата, която предлагаме, и на качеството на клиентите, които имаме. Нямам безпокойство за Булбанк. Възможно е при банки с по-агресивна политика, с по-ниски изисквания към клиентите да се наложи вземането на съответни мерки, за да не се стига до влошаване качеството на кредитните им портфейли. Миналата година видяхме несъстоятелност на една банка. Тоест това не е изключено, въпреки че системата като цяло е много добре управлявана и стабилна. 

Този факт много ли е стряскащ предвид 1996-1997 г.?

Левон Хампарцумян:

По начина, по който днес е структурирана банковата система, не е възможно повторение на 1996 г. Това обаче не изключва отделна банкова институция да има затруднения. И на най-богатите и ликвидни пазари при недобро или неразумно управление, поради ликвидни рискове или по други причини може да се стигне до несъстоятелност. В никакъв случай не искам да съм лош пророк, но съм го казвал и друг път - когато хората си избират банка, трябва да подхождат много внимателно. По същия начин, както когато си избират квартала, в който ще живеят, училището, в което ще учат децата им. 

Какво би помогнало на банките в управлението на риска?

Левон Хампарцумян:

По отношение на управлението на риска, особено в кредитирането на граждани, са от голямо значение засилването ролята на Централния кредитен регистър на БНБ и усъвършенстването и развитието на частни кредитни бюра като Експириан Скорекс. Услугата, която това бюро предлага, би позволила да се включи в базата данни негативна информация за клиенти, които не плащат редовно задълженията си към небанкови институции, които са доставчици на услуги. Това ще позволи създаването на кредитна история на клиентите, ще възнаграждава редовните кредитополучатели и ще наказва нередовните. 

Има ли ефект от прилагането на междубанковото споразумение за обявяване на годишния процент на разходите по потребителските кредити?

Левон Хампарцумян:

Мисля, че да. Въпреки че не мога да кажа до каква степен е по-голям ефектът от действието на споразумението и доколко влиянието на подхода на агресивните предложения се изчерпва. Защото дори в първия момент клиентите да са били привлечени от такива предложения, впоследствие ефектът им много бързо отшумява. Двата фактора работят в паралел. Но е добре, че банките сами решиха да приложат това споразумение, защото една от основните цели на банковата индустрия е именно имиджът й на етичен бизнес. Известно е, че банките продават доверие. За да имаш доверието на клиента, трябва да бъдеш етичен към него. Етиката и професионализмът са много важни за дългосрочните отношения с клиентите. 

Дефицитът по текущата сметка е доста голям. Какъв е работещият вариант за намаляването му?

Левон Хампарцумян:

Ако знаех рецептата, щях да бъда изпълнителен директор най-малкото на МВФ. Философията във финансовото управление и разбирането на макроикономиката на една държава е в това да се направи възможно най-точният модел. Нито МВФ, нито БНБ, нито Министерството на финансите може да каже, че притежава универсалната рецепта. Няма еднозначен и точен отговор, а дискусия върху макроикономически модели. 

Има оценки за прегряване на икономиката...

Левон Хампарцумян: 

Прегряването на икономиката не е точен научен термин. Разбиранията за съдържанието му са различни. Но мисля, че растежът на българската икономика с около 5% средногодишно за изминалите осем години е голямо постижение. България през ХХ век не е имала толкова продължителен период на икономически растеж. Разбира се, биха могли да настъпят някакви диспропорции в отделни сектори. Например видно е, че по Черноморието се построиха повече хотели, отколкото би трябвало. Но някои локални проявления не са структурен проблем на икономиката, а по-скоро проблем на хора, които са инвестирали неразумно. 

Ще се окажат ли строителните фирми поредните пирамиди?

Левон Хампарцумян:

Не всички. Но може да има случаи, в които не са направени добри сметки и да се появят ликвидни затруднения, тъй като в период на растеж много строителни фирми се финансираха на зелено с парите на бъдещите си клиенти.