- Кои са съществените разлики между новата и старата Програма за развитие на селските райони?

- Новата програма е направена по по-различен начин, цялата философия е различна. Има много нови мерки, като съществуващите продължават да работят. Така например в ПРСР за периода 2007 – 2013 г. имаше 121 мярка за прякото производство, 123 мярка за преработката, като в новата програма е въведена мярка „Инвестиция във физически активи“, включваща производството, преработката и напояването.

Досегашната програма даваше за пряко производство 1,5 млн. евро за целия програмен период на един бенефициент, а за преработка – 4 млн. евро. Сега таваните са изравнение – по 3 млн. евро за преработка и толкова за преработка. Отделно има цялостна, достатъчно голяма тематична подпрограма за малки земеделски производители, където големите стопани не могат да кандидатстват. Това на практика означава, че имаме гарантират бюджет за малките фермери, като това ще им гарантира по-добра достъпност. Също така има и Фонд за гарантиране на риска с бюджет 40-50 млн. евро, който ще гарантира доходите на земеделските производители. В момента правим анализи как точно да се използват тези средства. Най-лесният вариант е те да отидат за подпомагане на застраховането т.е. да се поема част от застрахователната премия. Има и други възможности, които в момента се проучват. Не може да вземем нещо от някъде и то да проработи както трябва в България. По-скоро изучихме всички добри практики и ще направим собствена система.

Ново в програмата е и наличието на така наречените гарантирани обекти. Когато правихме анализа излиза, че нямаме базова инфраструктура у нас. Някои от колегите, които може би не бяха прочели докрай философията на програмата, ме обвиняваха, че в нея има много консултантски услуги, а всъщност няма такива. Има 4 млн. консултантски услуги, които отиват за младите фермери и за тематичната подпрограма. Но има така наречените държавни целеви обекти, които присъстват в няколко от мерките. Такава е мярка „Презентационни проекти“. Такъв пример е наличието на модерен трактор с необходимия инвентар към него във всяко едно от земеделските училища, като се правят курсове как да се ползва по-съвременната техника, начините за обработка. Това означава, че тези училища правят кадри. Друг пример е наличието на проект за свръхмодерна национална референтна лаборатория за храни, която ще струва, да речем, 5 млн. евро. Това ще става с партньорство на държавата, с Агенция по храните, всички свързани със земеделието университети. Това развива както образованието с модерна апаратура, така и цялостния контрол по самата система. Имам нужда, примерно, от две борси, които да са на южното и северното Черноморие, за да може продуктите за пряка консумация да имат пряка връзка с пазарите. Именно на Черноморието са сезонните пазари, където има нужда от огромни количества зеленчуци за ресторанти, хотели, all inclusive услуги и т.н. Не може ли да скъсим връзката, построявайки две такива борси? Можем. Може да се направят проекти за сътрудничество, които включват Национална генна банка – животновъдство и растениевъдство, които да съхранят генофонда. Нямаме инсталации за унищожаване на опаковки от препарати за растителна защита, за което имаме критики от Европейската комисия. Би трябвало в ресурса на програмата да се предвидят и такива проекти. В програмата има доста сериозно финансиране за задължителните, държавни бих казал, приоритетни обекти, които трябва да ги има и ще са собственост на самата държава. Такава е и националната геномна лаборатория за производство на геноми в животновъдството.

Мерките също се отварят по-плавно, което няма да доведе до задръстване на Държавен фонд „Земеделие“. Така се знае, че всяка мярка ще бъде отваряна по два пъти годишно и заповедите за прием ще са публикувани в началото на годината.

Затова е различна тази програма, включваща много иновации, със съвременни икономически стратегии. Тук става въпрос за макроикономическа рамка на сектора, която да даде пътеките за развитие и финансовия ресурс, проектиран да работи за цялостната икономика на държавата. В случая се знаят приоритетите – няма зърнопроизводители, животновъди или зеленчукопроизводители. Те всички са земеделски производители. Ако някъде в бизнеса има ниша, ако е достатъчно печеливша, то тя бързо ще бъде заета. Нищо не пречи зърнопроизводителите да гледат животни, ако имат фуражната база. Не е въпросът колко пари ще изразходим или ще загубим. Въпросът е така да е настроена системата, че след тази програма директните плащания за следващия период да се достигне до повишаване на БВП.

Надявам се, че следващият екип да пази тези приоритети, иначе ще се удряме пак по главата и ще се чудим защо земеделието ни не върви. Ако оставиш един сектор да върви по течението, реката върви там, където има най-малко съпротивление. Когато се дават директните плащания без допълнителни мерки, то води до окрупняване в сектора зърнопроизводство и излиза по-изгодно да се произвежда пшеница в големи количества вместо да се произвеждат домати.

- Какъв е бюджетът на цялата програма?

- Около 3 млрд. евро. Той е с 600 млн. евро по-малко от миналата и това е един от най-големите проблеми. Има ангажименти към предишни плащания, има завишаване на подхода ЛИДЕР, има средства за Солидарен фонд – Фонд за гарантиране на риска, която е нова мярка. Също така има средства за купуване на животни, за което са отделени около 30 млн. евро.

- Какви ще са приоритетите в новата програма?

- Зеленчукопроизводство, животновъдство, трайни насаждения, малки стопанства, които ще бъдат финансирани, за да стават конкурентоспособни, а не защото са малки. Новото нещо в тази програма е икономическата логика, която трябва да води до по-големи печалби, отварянето на нови сектори. България е стигала до около 11-12 млн. овце годишно. В момента бройката им е около 1,2 – 1,3 млн. А това е само един подсектор.

- Какво ще е състоянието на директните плащания?

- Големият въпрос за следващия рамков период е дали ще има тавани на плащанията. Това е национално решение. Моята твърда увереност е, че таван трябва да има. Плащанията трябва да са обвързани с продукцията, а не с площта.

- При положение, че има още толкова неща да се стиковат има ли опасност 2014 г. да се окаже нулева за фермерите?

- Не, такава опасност няма. Самата процедура на Европейската комисия е такава, че одобрение на ПРСР едва ли ще има по-рано от септември месец. Няма да коментирам на какво се дължи това – дали заради ликвидност на средства в самата еврокомисия или за нещо друго. ЕК също може да има определени проблеми с кешовите плащания. Процедурата е такава, че преди септември не може да има одобрение. Ако има някаква дребни забележки, те ще отидат в края на годината или в началото на следващата. Затова и сме казали, че официалният старт на цялата програма ще е от Нова година.

Ние обаче сме направили няколко други неща. Заявили сме, че ще отворим скоро „Млад фермер“, като се отваря старата програма, но с бюджет от новата. Това обаче е адаптирано по изискванията на ЕК и на приоритетите на новата ПРСР.

- Какво се случва с проверките по границите за вносните плодове и зеленчуци?

- Всяка седмица получаваме данни какво се случва. Констатираме, че първата седмица има куп нарушение, след което те просто спират да ги правят. Но в момента, в който вдигнем екипите, нарушенията започват отново. Затова е нужно да има цялостна единна система за взаимовръзка и ползване на данните между различните институции – Агенция по храните, митниците, данъчните, полиция. Това са всички фактори с постоянна система за фискален контрол, който да работи и при зеленчуците. Така няма да има кражба на ДДС, няма да има неплатени данъци, парите да отиват в сивата икономика. Това не е привилегия за българските стоки, което е забранено от европейската комисия. Ние искаме да са на равна основа с чуждите. Надявам се тези мерки да продължат.