3-те най-изтъркани извинения, които шефовете ни чуват

06.01.2013
по статията работи: Теодора Пенева
Вечно закъсняващият автобус или бавната поща не ни оправдават, когато не изпълним задачите си в срок
3-те най-изтъркани извинения, които шефовете ни чуват

"Който е добър в извиненията, рядко е добър в нещо друго", е казал някога Бенджамин Франклин (1706-1790). И за много хора той е толкова известен с тази фраза, колкото и с дейността си на учен и дипломат. А в случая е много прав.

Всички ние неизбежно водим забързан напрегнат живот, изпълнен със задачи и крайни срокове и сме обречени поне веднъж на определен период от време да не спазим някой(и) от тях. И да закъснеем за работа.

Ключовият момент тук е, че колкото и силна нужда да изпитвате да обясните на ръководителя си каква е причината за това, трябва да се стремите да избягвате оправданията. Защото, противно на вътрешните ви усещания, те по-скоро влошават професионалните ви отношения с шефа ви, отколкото ви извиняват пред него.

Всъщност, има разлика между даването на обяснения и оправдания. Трудно осезаема, но е непростимо човек да я подмине. И се състои в онези шаблонни извинения, които поднасяме толкова рутинно, че сякаш без да усетим са станали част от етикета и спецификата на корпоративния език. Е, вместо да се крием зад тях, е по-добре да не казваме нищо. Защото всяко такова досадно оправдание веднага активира червената лампичка в главата на шефа ви, която му подсказва, че не сте съвсем искрени с него.

Предлагаме на вниманието ви кратък черен списък с трите извинения, които в никакъв случай не трябва да поднасяме на работното си място.

"Автобусът ми закъсня..."

... за трети път тази седмица. Този лош, лош градски транспорт. Разбира се, че може да се случи да ни измръзнат кокалите, чакайки над половин час на някоя спирка стогодишното возило да дойде до нас с методично клатушкане и после още няколко пъти по толкова – да ни завлече до работното място през всички задръствания. Да, обаче не можете да го използвате като извинение всеки път. Особено, ако закъснявате често.

Още повече, че когато пресмятате времето, нужно, за да стигнете до офиса, трябва да предвидите и евентуално забавяне по пътя. Което би било още по-лесно, ако такова има толкова често, колкото закъснявате за работа.

Вместо да въртите една и съща плоча всеки път, по-добре пробвайте нещо ново – честност. Бъдете откровени с ръководителя си за това какво ви е забавило – дори да е нещо съвсем битово и преодолимо. Разбира се ако закъсненията са ви навик, и честността няма да ви спаси.

"Вече седмици чакам да ми отговорят от този отдел"

Точно това оправдание е донесло лошата слава на пощенските служби, PR-агенциите и въобще на всички отдели и екипи във фирмата, които се грижат за комуникацията между хората и компаниите. Някак си все се получава така, че именно тях виним, когато не успеем да завършим даден проект в срок.

Наистина ли искате колегите и ръководството да ви запомнят като "онзи, на когото все някой друг му е крив"? В главата ви извинението може и да звучи достоверно и на място, но в главата на шефа ви това определено не е така. Най-вече, защото, дори наистина някой да ви бави, когато работите с много хора по проекта, на които сте възложили различни задачи, отговорността те да ги изпълнят в срок е изцяло ваша. Това е както при градския транспорт – ако не искате да закъснеете, тръгнете (захванете се за работа) по-рано от предвиденото, за да се застраховате от подобни ситуации.

Другото нещо, което куца на това извинение е, че, ами... е ужасно изтъркано. И може би минава, но веднъж, два или най-много три пъти.

"Не знам как"

В общия случай тази фраза по никакъв начин не е нещо лошо. Напротив, да си позволите да кажете "Не знам как. Моля те, покажи ми", е в основата на вашия професионален прогрес.

Но ако просто свиете рамене и откажете да се включите в даден проект заради липса на знание или подготовка – това в никакъв случай не е ОК. От една страна показвате липса на ентусиазъм и въобще на заинтересованост към работата, а от друга – нежелание за поемане на отговорности (а както знаете, това са два ключови пункта на всяка обява за работа).

Вместо това направете проучване. В интерактивната техноепоха, в която се намираме в момента, последното, което липсва на хората, е информация. Тя понякога дори идва в повече.

Ако все пак не намерите това, което търсите, или не сте сигурни как да го използвате за дадения проект, попитайте. Помолете да ви покажат. И се научете.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!

Оцени статията:
5.00/5
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Женевски конвенции
  • Зимна приказка
Иванчо пита вкъщи: - Тате, как разговарят змиите? Бащата поглежда тъщата и подхвърля: - Защо мълчиш? Детето се интересува!..
На този ден 29.05   1453 г. – Падането на Константинопол: Армията на султан Мехмед II Фатих (Завоевателя) превзема Константинопол след двумесечна обсада, артилерийски обстрел с...