Вероятно няма по-трудна и неблагодарна задача от тази, която има онзи човек (онзи отдел) във фирмата, натоварен с решението кого да уволни. Защото докато ние, служителите, сме твърде заети с това да коментираме от какви гадни подлеци, сноби и диктатори е съставена фирмата, начело с ръководството и продължавайки с колегите ни, някой трябва да направи един важен избор. А именно, когато се налага определен брой служители да бъдат освободени, кой точно да остане без работа и да бъде "принесен в жертва" в името на това фирмата да продължи да работи като добре смазан часовников механизъм.

Ако вие сте човекът при гилотината, трябва да знаете, че макар да е трудно, има някои хора, които просто нямат място в компанията. Експертът по корпоративна политика Хауърд Тълман* разделя тези служители в три типа и ги описва в сайта за бизнес и предприемачество Inc.com.

Служители, които пестят усилията и ентусиазма си

Това са първите хора, които трябва да напуснат кораба, смята експертът. Ако забележите, че някои от служителите прекарват по-скоро по инерция работните си дни (знаете точно какво имаме предвид) и не влагат нищо в извършваната дейност, то имате зелена светлина незабавно да действате, дори компанията да няма нужда от свиване на работния си капацитет.

Понякога, продължава Тълман, съвсем хладнокръвно и без много размисли и угризения уволняваме хора, които не се стараят или на които не им пука за работата. Тяхното присъствие във фирмата е "непростим грях", особено за един стартиращ бизнес.

Служители, които влагат много усилия, но те не водят до реални резултати

Първата категория беше лесна. Оттук нататък идва по-трудната част. Със сигурност някъде из офисите ви има поне един човек, който влага всичко от себе си за работния процес, но за жалост не постига никакви, или поне задоволителни резултати. Дейността на фирмата просто не му е в кръвта.

Е, колкото и лоши да се чувствате в такъв момент, и вие го осъзнавате – такъв служител няма място сред екипа. Защото реално погледнато, представлява слабо звено в корпоративната верига. Поставени в такава ситуация, много мениджъри (или служители на отдел "Човешки ресурси") често правят компромис от хуманна гледна точка и оставят впечатлението у подчинените си, че работещите във фирмата се оценяват според старанията, а не според постигнатите от тях резултати. Или решават все пак да освободят служителите от този тип, но без да им обяснят защо, тъй като виждат пред себе си обективно добри хора и се опитват да не ги наранят (допълнително).

Затова, ако разберете, че в компанията ви има такъв служител и решите да го уволните, проявете коректност спрямо него и му кажете истината – че е качествен човек, но лош служител.

Служители, които просто не се вписват в облика на компанията

Ето тук идва най-трудното за натоварения със задачата да уволни някого. Много често забелязваме около себе си колеги, които работят здраво и това си личи по постигнатите резултати, но, за добро или за лошо, просто не се вписват в корпоративния облик на компанията. И въпреки че звучи като изтъркан лозунг, част от мотивационната политика на ръководството на някоя фирма, според експерта това има сериозен резон по темата за функционалността на служителите.

За да обясни препоръката си правилно, Хауърд Тълман дава един пример от личния си опит. "Почти всеки бизнес, в който съм бил замесен, е опирал в крайна сметка до къртовския труд, комбиниран със здравословна доза параноя". За да се отрази тази "етика", разказва той, са се използвали най-разнообразни методи, най-популярният от които – разлепване на характерни бележки из всички помещения. На тях се четат фрази като "Усилената работа побеждава всичко", "Усилията могат да надскочат възможностите" или "Само защото си параноичен, не означава, че никой няма да те разбере". В една такава среда, пише Тълман, в която мотото на общата работа много често е "Остави на болния си мозък да работи за теб", един здравомислещ и стъпил на краката си човек парадоксално се оказва излишен.

Защото, в крайна сметка, в компании от този тип обикновено не взимат под внимание малките детайли от работата на някого, а количеството пот по челото – това означава, че му пука наистина. В този случай един служител, който е прекалено отпуснат и спокоен, а дори и прекалено организиран, няма как да се впише в един колектив, движен от собствените си малки лудости. Нещо повече – той самият никога няма да развие такива.

За да затвърди примера си, експертът представя част от писменото обяснение, което е написал, за да обясни защо е уволнил един човек. Такова е поискал самият служител.

"Нашата компания работи на много бързи обороти, задвижвана от куп работохолични перфекционисти. Всички ние вярваме, че точно това е необходимо, за да спечелим битката с редица свирепи коефициенти. А това просто не е подходяща среда за всекиго – особено за хората, които искат да имат семейство, странични интереси и нормален живот. Смятам, че е много вероятно Вие просто да сте твърде мил и добре настроен към това да работите с всички луди наоколо и това е срам за нас – не за Вас.

Но така стоят нещата.

Пожелаваме Ви всичко най-хубаво".

И така, когото и да изберете да напусне колектива ви, е важно да осъзнаете едно – това е решение, което несъмнено трябва да вземете. Невинаги е лесно и приятно да бъдеш в ролята на "Шефа", който съобщава лошите новини, но добрият лидер не би могъл да си позволи компромиси с това.

Факт е, че една компания е толкова добра, колкото най-слабия си служител, заключва Хауърд Тълман. Хората от тези типове трябва да бъдат освободени и е по-добре това да стане по-скоро, отколкото твърде късно. Защото колкото повече се забавите с това да уволните лошите си кадри, толкова по-скоро ще ви напуснат най-добрите. И в крайна сметка, ако проявите слабост, за да не направите нещастен един човек, в дългосрочен план ще обречете компанията си на неуспех, което ще направи нещастни всички нейни служители.

*Хауърд Тълман има дългогодишен опит във фирменото управление. Като главен управляващ партньор на инвестиционното дружество Chicago High Tech Investors в продължение на над 40 години той е основал над дузина компании, развиващи дейност в сферата на високите технологии. Освен това, Тълман е главен изпълнителен директор на Tribeca Flashpoint Media Arts Academy – акредитиран частен колеж с нестопанска цел, който осигурява двугодишно обучение в сферата на дигиталните изкуства и развлекателните технологии.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!