"Жан-Клод Юнкер рискува да остане в историята като човека, който изгуби Великобритания. Остават му две години да се превърне в човека, начертал бъдещето на Европа."

Така започва статията на авторитетното издание "Политико", посветена на ежегодната реч "За състоянието на Съюза" на председателя на Европейската комисия. В днешната си реч Юнкер ще опита да се възползва от еврофилския импулс на последните избори в Холандия и Франция и да призове за по-дълга интеграция на страните-членки след Брекзит.

"Не съм фанатик за интеграцията, но много се надявам ЕС да се задълбочи и в същото време справедливите национални интереси да бъдат възможно най-защитени", казва той пред "Политико". Упадъкът на популизма, контролът над преговорите за Брекзит, възстановяването на икономиката – след всичко това е логично Юнкер да избере за тема на речта си "Да плаваме по вятъра!".

Бившият премиер на Люксембург не успя да издигне политическото влияние на Комисията до висините на Жак Делор. Сега тя се бори с овластените столици (особено с Берлин) и със скептицизма, че Европа може да реши проблемите на хората.

Вече се обсъжда кой ще замени Юнкер през 2019 г., когато изборите през май или юни на практика ще сложат край на дейността на неговата Комисия, макар мандатът ѝ да е до ноември. Което означава, че речта му тази година е последния шанс да даде начало на политики, които да останат в историята. Догодина той вече ще трябва да говори на бъдещия си наследник.

Дебатът за бъдещето на ЕС започна още през пролетта, когато Комисията разпространи своята "Бяла книга" за бъдещето на Съюза. Тя съдържаше пет сценария, но словото на Юнкер може би ще изложи шести такъв.

В последните месеци той се консултира с правителства, парламенти, профсъюзи и бизнес асоциации, но иска да използва речта, за да изложи личния си манифест. "Питам се дали не трябва да използвам възможността да кажа какво мисля аз", казва той. "Речта за 2017 г. е по-важна от тази за 2018 г. Така че мисля да изложа собствения си възглед".

Ако речта на Юнкер е скучна, той ще остане "председателят на Брекзит"; прекалено смелите предложения обаче може да бъдат блокирани от по-предпазливите държави-членки. "Отваря се един прозорец на възможностите", коментира шефът на кабинета му Мартин Зелмайр. "В такъв момент можеш да направиш две грешки – да се целиш прекалено ниско или да се целиш прекалено високо".

Критикуван, че игнорира източноевропейските държави, сега Юнкер влага много усилия да балансира между интересите на новите и на старите членове на блока. Отбелязва, че говори много с премиерите на Словакия и Унгария Роберт Фицо и Виктор Орбан, но не търси усилено полското правителство, с което Комисията е в остър конфликт от месеци. Варшава ще бъде самотна след Брекзит, казва той.

Напускането на Великобритания има и добри страни – координацията на фискалните политики ще е далеч по-лесна. "Щом Великобритания напусне, 85% от БВП ще идват от еврозоната", казва Юнкер. "Все по-важно е да се запитаме как валутният съюз може да върви заедно с по-силна координация на икономическата политика. Това е портфолиото на бъдещият европейски финансов министър, който по-скоро трябва да бъде икономически министър".

С тези си думи председателят на ЕК намеква, че тази роля ще е по-скоро координираща, отколкото налагаща политики. Създаването на подобен пост вече бе подкрепено от френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел. Един нов съюз между Париж и Берлин ще бъде "двигател на Европа", казва Юнкер. "В бъдещето ни има един щастлив период – от сега до март догодина."