Автор на статията за Econ.bg: Филип Петков ( f.petkov@gmail.com )
Избухването на 4-ти реактор на атомната електроцентрала в Чернобил на 26 април 1986 г. беше едновременно екологична, но и една от политическите катастрофи за СССР. Бедствието внесе смут в светлия социалистически живот и обърна все повече хора към реалност, в която днес мнозина си спомнят пълната изолация на управляващите от обществото и хладнокръвието им, което костваше живота на десетки хиляди.
Какво точно е причинило избухването на атомният реактор в Чернобил преди 25 години, учените все още не са определили еднозначно. Също както и броя на жертвите - според някои е над 90 хиляди, според други - доста повече, имайки предвид повишената заболеваемост от онкологични заболявания в района на ядрената катастрофа и териториите, засегнати най-силно от радиационния облак, издигнал се след взрива.
Инцидентът обаче стана тест за съветския модел на управление и показа хладнокръвието, с което една власт може да държи гражданите си далеч от истината и да примамва с показни паради и лозунги за спокойствие. На този тест СССР се провали, което му коства дългосрочно престижа и доверието пред международните партньори, а още по-страшното - и на самите граждани в републиките.
Преди четвърт век Наталия Чурикова, тогава на 14 г., играе на улицата с приятелите си в Киев ден след бедствието в Чернобил.
„Имаше слънце, небето беше безоблачно, беше чудесен ден", разказва тя пред украинската служба на радио „Свободна Европа"/радио „Свобода" (RFE/RL).
От думите й става ясно, че прозрачността определено не е била на дневен ред, а правителството в Кремъл е било загрижено по-скоро да съхрани собствения си имидж, отколкото живота на гражданите си.
Семейството на Чурикова научава за ядрената катастрофа по-бързо, отколкото останалите украинци. Баща й има познати в армията, които го съветват да си вземе незабавно душ.
За часове слуховете се разнасят, като мнозина разчитат на обективна информация от заглушаваните западни медии.
"Властите се опитваха да покажат, че всичко е нормално" - казва Чурикова за RFE/RL, дори организираха състезание по колоездене в Киев". В усилията правителството да запази спокойствието дори 6-годишният внук на един от местните комунистически лидери е бил начело на първомайските манифестации, спомня си още Наталия.
В същото време майки, които не вярват на официалната пропаганда, масово изпращат децата си при роднини или просто слагат бележка с името им, качват ги на влак и добавят към написаното: "Моля, погрижете се за детето ми", разказва още тя.
Успоредно с това Наталия вижда по телевизията специалисти, твърдящи, че определени дози радиация са полезни за плъховете, следователно биха имали полезен ефект и върху човека.
Доскоро въпросите за ядрената енергетика и колко струва тя на човечеството не бяха на дневен ред. Фукушима върна спомените за Чернобил и показа, че проблемите, възникнали преди 25 г., все още са нерешени.
В годишнината от чернобилските събития Европа отбелязва деня с протестни шествия на активни граждани и екоорганизации и лозунги за безопасно бъдеще.