Чл. 1.
(1) Съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи се назначават от органите на предварителното разследване, прокуратурата и съда, по реда на Наказателно процесуалния кодекс (НПК) и Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК).
(2) Експертизата се възлага на специалисти от държавни и частни поликлиники и болнични лечебни заведения, от висшите медицински училища или на частна практика, както и на пенсионери.
(3) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2005 г.) За целите на задължителното настаняване и лечение по Закона за здравето съдебно-психиатрични експертизи се извършват по реда на Наредба № 16 за съдебно-психиатричните експертизи за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства.

Чл. 2. При трудности или нужда от допълнително изследване експертът може да предлага на органа, назначил експертизата, увеличаване броя на експертите, превръщане на амбулаторната експертиза в стационарна и промяна на мястото на нейното извършване.

Чл. 3. При назначаване на повторна експертиза в заключението задължително се взема обосновано отношение към изводите на предходната.

Чл. 4. Съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи пазят в тайна материалите, събирани в предварителното и съдебното производство, и данните от експертизата.

Чл. 5. Здравните заведения, както и частно практикуващите лекари оказват всестранно съдействие на експертите при изпълнение на поставените задачи, включително и предоставяне на оригиналната медицинска документация.

Чл. 6. Всички експертизи се регистрират в създаден за целта журнал и копия от тях се съхраняват в архивата на заведението или частния кабинет.

Чл. 7.
(1) Страните по делото, съдът, прокуратурата и органите на предварителното разследване могат да възлагат извършването на съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични консултации.
(2) Консултациите по ал. 1 се извършват от специалисти, които отговарят на изискванията за експерти.
(3) Консултацията има за задача да отговори на специфични въпроси от кръга на съответната компетентност, които имат отношение към делото.
(4) Консултацията се заплаща от възложителя пряко на специалиста консултант.

Чл. 8. Министърът на здравеопазването определя главните експерти по съдебномедицинска, съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, които съгласувано с него провеждат мероприятия за подобряване на организационното, методичното, научното, кадровото и материалното състояние на съдебномедицинската, съдебнопсихиатричната и съдебнопсихологичната експертиза в страната.

Чл. 9. Главните експерти уведомяват Министерството на здравеопазването за слабости в дейността на здравните заведения, които са установени във връзка с извършването на експертната дейност.

Глава втора
СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА

Чл. 10. Обекти на съдебномедицинската експертиза са:
1. живи лица;
2. човешки трупове и трупни части;
3. веществени доказателства.

Чл. 11. Съдебномедицинската експертиза на живи лица се извършва за установяване на:
1. медико-биологични показатели на телесни повреди;
2. причинна връзка между престъпно деяние и налична телесна повреда;
3. загубена работоспособност във връзка с телесна повреда и др.;
4. здравословно състояние;
5. полово състояние и полови проявления и последиците от тях с оглед на правните изисквания;
6. медицинска идентификация;
7. опиване с алкохол, безпомощност и др.;
8. необходимост от прилагане на принудително лечение;
9. престорени заболявания и самоувреждания.

Чл. 12.
(1) Съдебномедицинската експертиза на човешки трупове се извършва за:
1. установяване на:
а) причината за смъртта;
б) времето на настъпване на смъртта;
в) причинната връзка между телесната повреда и настъпилата смърт;
г) белези на новороденост, живороденост, животоспособност и продължителност на преживяване при труп на новородено;
2. медицинска идентификация при неизвестен труп и трупни части;
3. изясняване на други въпроси, свързани с изследване на труп или трупни части.
(2) Съдебномедицинската експертиза за установяване на причината за смъртта се извършва при:
1. насилствена и съмнение за насилствена смърт;
2. трупове на лица с неустановена самоличност и новородени, когато смъртта е настъпила извън болнично заведение;
3. настъпила смърт след лечение от лица, които нямат медицинска правоспособност;
4. настъпила смърт преди, по време и непосредствено след хирургична интервенция, след изкуствено прекъсване на бременността, раждане, кръвопреливане и други медицински манипулации, пораждащи съмнение за неправилни медицински действия;
5. разчленени трупове и части от тях;
6. оплакване, че смъртта на починалия е настъпила вследствие неправилно лечение;
7. настъпила смърт след отказ от медицинска помощ.

Чл. 13. Когато за установяване на причината на смъртта или характера на телесната повреда се налага химическо изследване, то се извършва в съответните лаборатории на катедрите по съдебна медицина при висшите медицински институти, Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИКК) при Дирекция на полицията и Центъра по съдебна медицина към Медицинското управление на Министерството на отбраната.

Чл. 14. Съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства се извършва в специализирани лаборатории към звената, посочени в чл. 13.

Чл. 15. Експертизите във връзка със спорен родителски произход се извършват от висококвалифицирани специалисти към катедрите по съдебна медицина към ВМИ и специализираните заведения и отделения по хематология и НИКК.

Чл. 16. Съдебномедицинските експертизи за установяване оплодителна способност се извършват от специалисти по съдебна медицина или акушерство и гинекология.

Чл. 17. Съдебномедицинските експертизи по материали от следствени и съдебни дела се извършват за разясняване на широк кръг от медико-биологични въпроси.

Чл. 18.
(1) За всяка съдебномедицинска експертиза се съставя писмен документ, озаглавен "Съдебномедицинска експертиза", който се състои от увод с предварителна част, описателна част и заключение.
(2) Уводът на "Съдебномедицинската експертиза" съдържа:
1. име и служебно положение на експерта;
2. наименование на органа, наредил извършването на експертизата;
3. време и място на провеждането;
4. данни за самоличност на освидетелстваното лице или аутопсирания труп;
5. задачите на експертизата;
6. наименование на органа, от който са получени предварителните сведения.
(3) Описателната част съдържа точно описание на получените фактически данни в хода на експертизата с всички необходими изследвания.
(4) Заключението съдържа обстойни и научнообосновани изводи от данните за експертизата със съответна мотивировка и дава отговор на поставените пред експертизата въпроси.
(5) В заключението лекарят експерт прави изводи и по въпроси, които не са му поставени от органа, назначил експертизата, но имат значение за решаване на делото.
(6) В заключението лекарят експерт не трябва да излиза извън рамките на своята медицинска компетентност.

Чл. 19.
(1) Съдебномедицинският експерт може да бъде лекар, който заема длъжност в съдебномедицинско заведение, лекар с призната специалност от всички други области на медицината или стоматолог, по въпроси от кръга на неговата компетентност.
(2) Лекар и стоматолог без специалност може да бъде вещо лице само след получаване на документ за допълнителна квалификация за извършване на съдебномедицинските експертизи от катедрите по съдебна медицина при ВМИ.
(3) Биолози и химици на работа в съдебномедицинските звена могат да извършват експертизи в рамките на тяхната професионална компетентност.

Чл. 20. Съдебномедицинската експертиза се предава в срока, определен от органа, който я назначава.

Глава трета
СЪДЕБНОПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА

Чл. 21. Съдебнопсихиатричната експертиза се назначава за установяване психичното състояние на лице, когато съществува съмнение за психично разстройство.

Чл. 22. Съдебнопсихиатричната експертиза има за задача да даде заключение при заподозрян, обвиняем, подсъдим, свидетел, пострадал или страна в гражданския процес относно:
1. вменяемостта по отношение конкретно деяние;
2. психичната годност за участие в предварително или съдебно производство;
3. психичната годност за изтърпяване на наказание и необходимостта от медицински грижи по време на наказанието;
4. необходимостта от прилагане на принудителни медицински мерки и техния вид;
5. психичната годност за разбиране и противодействие при упражнено физическо или психическо насилие;
6. дееспособността на лица при сключване на сделки и извършване на правни действия;
7. други задачи, поставени от органа, назначил експертизата.

Чл. 23.
(1) Съдебнопсихиатричната експертиза се извършва в болнични или извън болнични психиатрични и други здравни заведения, в това число и в частни кабинети.
(2) В особени случаи експертизата може да бъде извършена и извън здравно заведение или задочно или посмъртно по документи.
(3) Максималният срок за стационарната съдебнопсихиатрична експертиза е 30 дни.

Чл. 24.
(1) За всяка съдебнопсихиатрична експертиза се съставя писмен документ, озаглавен "Съдебнопсихиатрична експертиза", който се състои от увод, данни от делото, данни от психиатричното изследване, експертно обсъждане и заключение.
(2) От делото се включват:
1. номер и дата на делото и кой орган го е образувал;
2. кратки съществени данни за характера на делото и естеството на деянието или съдебния спор;
3. кратко извлечение на същественото от показанията на обвиняемия, свидетелите или страните.
(3) Данните от психиатричното изследване включват:
1. анамнезни сведения с посочване на източника им;
2. сведения от всички допълнително събрани документи, особено за здравословното състояние на лицето, изпратено за експертиза;
3. резултатите от цялостното телесно, неврологично и психично изследване.
(4) Експертното обсъждане съдържа:
1. разбор на семейната (вкл. наследствената) и на социалната анамнеза, на биологичното, психичното и социалното развитие на изследваното лице, на миналите заболявания и на сегашното му здравословно състояние;
2. анализ на психичното състояние на лицето преди, по време и след извършване на деянието или действието - предмет на правен спор;
3. диагнозата на психичното заболяване и отражението на установената болест върху критериите за разбиране и ръководене на постъпките с оглед да се даде ясен отговор на поставените въпроси в смисъла на изброените в чл. 25 задачи на експертизата. (5) В заключението се отразяват:
1. научнообоснованите изводи по поставената задача - окончателна, ясно формулирана диагноза и съдебнопсихиатрична оценка, както и допълнителни отговори на поставените пред експертизата въпроси;
2. конкретни медицински препоръки с оглед необходимите мерки или грижи с медицински характер спрямо лицето, обект на експертизата.

Чл. 25.
(1) Съдебнопсихиатричните експертизи на малолетни и непълнолетни се извършват съвместно с психолог.
(2) При експертизата на непълнолетни, при които се установява някакво психично разстройство, умствена недоразвитост или отклонения в характера, се изяснява доколко заболяването в съответствие с възрастовия фактор може да превърне относителната вменяемост в невменяемост.

Чл. 26.
(1) Съдебнопсихиатричен експерт може да бъде лекар със специалност по психиатрия и по възможност със специална подготовка по съдебна психиатрия.
(2) Когато няма лекар със специалност по психиатрия, като експерт може да бъде назначен по изключение лекар, работил най-малко 2 години в психиатрично заведение.
(3) При експертиза, извършвана от комисия, може да бъде включван и правоспособен лекар без специалност по психиатрия със стаж по-малко от 2 години.

Глава четвърта
СЪДЕБНОПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА

Чл. 27. Съдебнопсихологичната експертиза има за задача да даде заключение при заподозрян, обвиняем, подсъдим, свидетел, пострадал или страна в гражданския процес относно:
1. равнище на развитието на интелекта и личностовата структура;
2. съответствие на интелект и личностово развитие спрямо календарната възраст;
3. психична годност правилно да се възприемат фактите, които имат значение за делото, и да се дават достоверни обяснения за тях;
4. оценка на личностово развитие и структура - ефективен живот и самоконтрол, интереси и насоченост на личността, умения за решаване на проблеми, други области;
5. анализ на психологичните преживявания и механизми, свързани с инкриминирано деяние, и на психологичните механизми на поведение изобщо; 6. други задачи, определени от органа, назначил експертизата.

Чл. 28.
(1) Съдебнопсихологичната експертиза е самостоятелна или комплексна със съдебнопсихиатрична или друг вид експертиза.
(2) Съдебнопсихологичната експертиза се извършва амбулаторно или стационарно в здравни заведения или в частни кабинети и по изключение извън такова заведение (кабинет), задочно или посмъртно по документи.

Чл. 29. За всякаква съдебнопсихологична експертиза се съставя писмен документ, озаглавен "Съдебнопсихологична експертиза", който се състои от увод, данни от делото, по което е назначена експертизата, данни от психологичното изследване, съдебнопсихологично обсъждане и заключение.

Чл. 30. При експертизата на непълнолетни се прави съпоставка на установеното равнище на интелектуално и личностово развитие спрямо календарната възраст.

Чл. 31. Съдебнопсихологичен експерт може да бъде психолог със специалност по медицинска психология и по възможност със специална подготовка по съдебна психология.

Глава пета
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

Чл. 32.
(1) Необходимата сума за извършване на експертизата се определя от органа, който я е назначил, и се внася на депозит по неговата сметка от заинтересованата страна. Не се внасят предварително суми за извършване на експертиза само по дела, по които с нормативни актове страните са освободени от такива задължения.
(2) След изпълнение на експертната задача органът, назначил експертизата, определя направените от експерта лични разходи, размера на полагащото му се възнаграждение и разходите за извършване на експертизата.
(3) Личните разходи и определеното възнаграждение се изплащат непосредствено на експерта от органа, назначил експертизата.
(4) Разходите за извършване на експертизата, направени от здравното заведение, се превеждат от органа, назначил експертизата, по сметката на заведението.
(5) Когато експертизата е била извършена от експерта в рамките на работното време и нейното изпълнение му е възложено като служебна задача, 50 % от определеното възнаграждение се изплаща на експерта, а останалата част - на заведението.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Организацията, контролът и методичното ръководство върху провеждането на съдебномедицинската, съдебнопсихиатричната и съдебнопсихологичната експертна дейност се извършват от Министерството на здравеопазването.

§ 2. Тази наредба се издава на основание § 14, ал. 3 от заключителните разпоредби на ГПК и § 6 от преходните и заключителните разпоредби на НПК и § 2 от заключителните разпоредби на Закона за народното здраве и отменя Наредба N: 5 за съдебномедицинските и съдебнопсихиатричните експертизи (ДВ, бр. 27 от 1976 г.).