Чл. 1. С тази наредба се определя професионалната компетентност на лицата, работещи в лечебните заведения от националната система на здравеопазването, завършили висше образование по специалността "психология".

Чл. 2.
(1) Право да упражняват професията "психолог" в лечебни заведения имат лица, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "психология".
(2) Лицата по ал. 1 осъществяват дейност в лечебните заведения от националната система на здравеопазването съвместно с медицинските специалисти.

Чл. 3. Психолозите трябва да притежават знания и умения в областта на медицинското познание и практика, свързани с поведението, емоциите, когницията, социалните, биологичните фактори и психологичните проблеми на човека в здраве и болест.

Чл. 4. Дейността на психолозите в лечебните заведения е свързана с подпомагане на психологичното и физическото благополучие на пациентите, промоцията на здраве, превенцията, лечението, рехабилитацията и ресоциализацията.

Чл. 5.
(1) В практическата си дейност психолозите прилагат психологични методи за оценка, лечение, превенция и рехабилитация на психологичния и психосоматичен дистрес, инвалидността или нарушените способности, дезадаптацията и рисковото поведение.
(2) Психологът работи с пациенти от всички възрастови групи с различни заболявания и психологични проблеми.

Чл. 6.
(1) В практическата си дейност психолозите могат да извършват:
1. психологично интервю и оценка на проблем; оценка на ресурсите и дефицитите на индивида; формулировка на случай;
2. изготвяне на план за психологични изследвания;
3. наблюдаване и анализиране на адаптивни и неадаптивни модели на поведение;
4. психологична диагностика, неизискваща специализирано обучение; оценка на основни психологични функции; оценка на общо ниво на интелигентност; изследване на личността по скринингови въпросници;
5. създаване на терапевтична връзка с пациента и оказване на психологична подкрепа;
6. изграждане на цялостна формулировка на случай, обхващаща биологичните, психологичните и социалните аспекти на проблема и болестта и социалната адаптация, с използване на поне два теоретични модела за описание, оценка и формулировка;
7. психологична оценка на комуникативните способности, индивидуалните и междуличностови проблеми и на емоционалната компетентност на личността;
8. работа със специализирани психометрични методики (тестове) за оценка на когнитивни процеси;
9. изготвяне на профил на личността със специализирани въпросници за личностова диагностика и използване на проективни тестове;
10. изготвяне на комплексна психологична диагноза и заключение, прогноза и терапевтичен план;
11. оценяване на динамиката и ефективността на провежданото лечение с методите на психодиагностиката;
12. изготвяне на трудово-експертни заключения;
13. изготвяне на психологични и участие в изготвянето на психологично-психиатрични експертизи;
14. идентифициране и работа със случаи на насилие, посттравматичен стрес и бедствени ситуации;
15. кризисна интервенция и консултиране;
16. провеждане на психосоциална рехабилитация и подпомагане на пациентите при инвалидизиране, свързано с телесно или психично заболяване;
17. провеждане на психотерапия - индивидуална, фамилна или групова;
18. работа с обучаващи се в областта на клиничната психология;
19. обучение на студенти и специализиращи в областта на психологията; обучение в методите на психодиагностиката, психологичното консултиране и психотерапията;
20. изработване и адаптиране на психодиагностичен инструментариум;
21. извършване на научно-практически изследвания в областта на клиничната психология и биопсихосоциалния подход.
(2) Дейностите по ал. 1, т. 1 - 5 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "психология".
(3) Дейностите по ал. 1, т. 6 - 16 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "психология" и специалност "клинична психология".
(4) Дейностите по ал. 1, т. 17 - 21 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "психология", специалност "клинична психология" и преминали съответното допълнително обучение.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба "формулировка на случай" е интегриране на диагнозата с биопсихосоциалния профил на пациента за планиране и провеждане на индивидуално лечение.

Заключителни разпоредби

§ 2. Лицата с образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалността "психология", работещи в националната система на здравеопазването, могат да продължат да работят на съответната длъжност за не повече от 5 години от влизането в сила на настоящата наредба.

§ 3. Наредбата се издава на основание чл.188 от Закона за здравето.