Правителството актуализира Пътната карта за климатична неутралност (тя трябва да бъде постигната до 2050 г. - бел. ред.) в частта за разполагаеми въглищни мощности, които да са гарант за работата на енергийната система при неблагоприятни геополитически и климатични сценарии, съобщават от правителствения пресцентър.

Уточнява се, че целта била да се гарантира съответствието ѝ със сключеното на 3 октомври споразумение между кабинета, управляващите партии и протестиращите енергетици.

От пътната карта отпадат посочените преди това междинни стойности на въглищните мощности, съответно за 2026 г., 2030 г. и 2035 г. Те ще бъдат прецизирани в хода на предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост, както предполага и решението на Народното събрание от 12 януари тази година, посочват от правителството.

Първоначално в приетата от правителството на 13 септември карта за климатична неутралност беше посочено, че до 2030 г. наличните базови мощности в България, използващи лигнитни въглища, се очаква да възлизат на 1600 мегавата (за сравнение - само държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" е 1620 мегавата). Предвиждаше се още до 2035 г. да бъде поддържан капацитет от 1000 мегавата въглищни мощности за обезпечаване на критичните нужди за осигуряване на националния електроенергиен баланс при различни климатични и геополитически сценарии. Като междувременно според прогнозите капацитетът на ВЕИ да надхвърли 10 000 мегавата към 2035 г. с включени офшорни вятърни електроцентрали с капацитет 1500 мегавата, както и системи за съхранение.

Това означаваше, че въглищните централи ще трябва много сериозно да намаляват производството и някои от тях напълно да спрат да работят - например още догодина изтича договорът с Националната електрическа компания (НЕК) на американската компания "КонтурГлобал", която е собственик на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" (908 мегавата). След изтичането му очакванията са централата да спре работа. А договорът на друга американска компания - Ей И Ес (AES), която е собственик на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" (700 мегавата), е до 2026 г.

По-рано президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви пред БНТ, че ако в Пътната карта за климатична неутралност не отпаднат посочените преди това междинни стойности на въглищните мощности, протестите на енергетиците ще се радикализират.

"Това ще означава, че управляващите не спазват споразумението си", каза Димитров.