Голям проблем за общините се очертава скокът на минималната работна заплата догодина с 15% до 1077 лв. Кметовете се чудят как да плащат заплатите на служителите по чистотата. Общинските бюджети не могат да издържат на този ръст и кметовете ще бъдат принудени или да съкращават работници, или да молят държавата за още субсидии.
За проблема сигнализира изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева. "Над 20 000 са заетите в комуналните услуги, т.е. службите по чистотата, които са на минимална заплата. Това увеличение от 15% общините много трудно ще успеят да покрият само от собствени приходи", обясни тя пред БНР.
Затова от сдружението преговарят сега с Министерство на финансите да получат някакви компенсации от държавния бюджет за 2025 г., за да може да покрият ръста на минималната заплата.
Увеличаването на най-ниското месечно възнаграждение догодина с 44 лв. от сегашните 933 лв. създава и още един трудно решим проблем за кметовете. Масово в общинските администрации възнагражденията на младшите експерти рязко ще се доближат до заплатата на чистачите. "Така много трудно ще може да привличаме нови хора и да ги задържаме в общинските администрации", оплака се Георгиева.
Вече втора година минималната заплата за страната не се определя административно от правителството, а е законово обвързана със средната заплата за страната. През 2023 г. депутатите гласуваха минималната заплата да е 50% от средната.
Сдружението на общините е представило на Министерството на финансите разчети за увеличаване на трансферите и субсидиите от централния бюджет към общинските бюджети догодина с 1.735 млрд. лв. до достигане на 9.845 млрд. лв. Това е минимумът, за да може да изпълняваме възложените ни от държавата дейности и политики, обясняват от сдружението. Тук влизат увеличените заплати на учителите и медицинските сестри, както и рязко повишените разходи за социални услуги. През 2025 г. отпада европейското финансиране по услугата "грижа в дома" за болни и възрастни хора и заплатите на личните асистенти - тяхната издръжка ще бъде поета от държавния бюджет, за което общините трябва да получат по-големи трансфери.
Освен с Министерство на финансите, сдружението на общините ще води разговори с политическите сили в новия парламент. Кметовете ще настояват мащабната тригодишна инвестиционна програма за общините, която вече набъбна до 7 млрд. лв., да не бъде орязвана. Такава опасност съществува, тъй като служебният финансов министър предупреди, че догодина се очертава огромна дупка в хазната и са необходими мерки за ограничаване на разходите.
"В изпълнение са вече 1600 проекта - улици са разкопани, слагат се водопроводи, подобрява се градската среда. Настояваме тази програма да бъде продължена, защото тя не само подобрява жизнената среда, но и развива икономиката", казва Силвия Георгиева.
Наред с това други 4200 проекта по различни процедури от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) са подадени от общините, като вече са сключени договори за изпълнение за 1.4 млрд. лв., казват от сдружението. Това са проекти за обновяване на училища и детски градини, за ново улично осветление, за ремонт на домове за възрастни хора и публични сгради. Сред сключените вече договори са и тези за саниране на над 700 многофамилни сгради.
"По тези проекти от ПВУ вече има реални плащания за общо 82 млн. лв. Това са пари, които общините са осигурили с кредити или от собствени приходи", посочи Георгиева. Затова кметовете настояват възможно най-скоро новото 51-во Народно събрание да гласува забавените закони, за да може страната ни да получи втория транш по ПВУ за 1.2 млрд. лв.
"Очакваме и централната администрация да започне да работи по-ритмично и да ускори обработването на исканията ни за плащания, защото сега те се бавят повече от 9 месеца. Заради мудната работа на администрацията фирмите-изпълнители са принудени да кредитират изпълнението на тези дейности, но напоследък започнаха да вадят и изпълнителни листове", каза Георгиева.
