Всичко това оставя хиляди хора без работа и отново държавата е принудена на харчи средства от бюджета за изплащане на обезщетения за безработица, заяват от АИКБ.

Чисто административното повишаване на доходите оставя много от работната сила, особено нискоквалифицираните работници, извън пазара на труда. Във време на криза гъвкавостта на пазара на труда и административните мерки по отношение на възнагражденията играят ключова роля по отношение на заетостта. Основната цел на политиката на пазара на труда не трябва да бъде изкуственото покачване на доходите на нископлатените работници, а повишаване на заетостта – нископлатеният труд има своите социални измерения, но липсата на труд може да има катастрофални последствия както за икономиката, така и в личен план.

В заключение, Асоциация на индустриалния капитал изразява позицията, че в настоящата ситуация колкото по-висока е минималната заплата, толкова по-малко заетост ще има. Увеличаването на минималната работна заплата е в тежест на заетостта и дава спорни резултати по отношение на укриването на доходи, тъй като именно увеличението е мотив за нарастване на сивия сектор, а постоянният ръст принуждава още повече хора да работят нерегламентирано.

Според АИКБ Административното определяне на все по-висока МРЗ, при липса на икономически предпоставки и договореност между синдикати и работодатели не отчита финансовото състояние на отделните фирми и съсипва малките и средните предприятия – важни основания да не подкрепяме увеличение на МРЗ.

ОТ КНСБ предложиха пакет от мерки, предназначен за представяне на служебното правителство, където се предлага увеличаване размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 310 на 340 лева от 1 април 2013 г. Освен това се предлага някои от държавните разходи – капиталови, бюджетни и др., да бъдат преструктурирани, за да се насочат 350 млн. - 400 млн. лева за "туширане на бедността сред най-уязвимите социални групи".

По данни на Националния статистически институт (НСИ) безработицата през 2012 г. е 12,3%.