Главният директор „Осигурителни отношения“ в Българската стопанска камара (БСК) Григор Димитров посочи, че системата на здравеопазване работи неефективно, тя е силно бюрократизирана, управлението й е одържавено, натоварена е с несвойствени функции и генерира високи нива на корупция.

„Освен това, не осигурява реален и равен достъп до качествено здравеопазване на една-трета от българите, а общият извод, който може да се направи, е, че опазването здравето на населението не е водещ управленски приоритет“, каза той по време на работна среща на тема „Защо здравеопазването има значение?“.

В допълнение, представителят на БСК подчерта, че системата е прекалено солидарна – солидарността е за сметка на коректните, а системата търпеливо обслужва неосигурените, при това прекалено лесно се влиза и излиза от системата. Налице е и недостатъчна прозрачност при управлението на публичните ресурси за здравеопазване, каза още Григор Димитров.

Според Григор Димитров, основни причини за това състояние на здравната система са липсата на последователна политическа воля за издигане здравето на нацията като водещ приоритет и замяната на правенето на здравна политика с прекомерна доза партийност, субективни решения и липса на приемственост и последователност, вкл. по отношение кадровата политика на всички нива.

Представителят на БСК изтъкна, че държавата не регулира и не управлява ефективно процесите в здравеопазването, успоредно с последователното намаляване на държавното участие във финансирането на системата. В резултат на това, са натрупани проблеми от структурен характер, здравният статус на населението е в тревожно тежко състояние, налице е подчертано недоволство - и от страна на гражданите, и от страна на професионалната гилдия, масова е емиграцията на здравни специалисти.

По отношение на финансовите потоци Григор Димитров подчерта, че около 75 на сто от разходите на НЗОК са за болнична помощ, като са нараснали от 1 005 млн. лв. през 2008 г. на 1 513 млн. лв. през 2014 г.

Като основен проблем бе посочена липсата на солидарност в приходната част на системата – тя се издържа основно от 2.5 милиона работещи на трудов договор в частния сектор и самоосигуряващиите се. В същото време в България живеят над 800 000 здравно неосигурени, а държавата осигурява близо 4 милиона лица на минимална стойност.