Почти една трета от обявените работни места от Агенцията по заетостта предлагат минимално заплащане, показва анализ на Института за пазарна икономика. 

В Бюрата по труда са обявени малко над 13 000 работни места. Почти всички  предлагат безсрочни трудови договори, но  29,3% обявяват минимална заплата за страната от 460 лева. Този дял скача до 42 на сто, ако се вземе предвид минималната заплата за догодина от 510. 

Най-просто казано, това е делът на свободните работни места в бюрата по труда, които могат да бъдат повлияни от планираното вдигане на минималното заплащане. 

От 90-те общини, за които има налични изчерпателни данни, има 7, в които средната предлагана заплата е равна на минималната. Така е във Велики Преслав, Гоце Делчев, Кубрат, Павликени, Руен, Крумовград и Кула.  А в още 17 града то е под очакваното ниво на МРЗ от 1 януари 2018 г. (510 лв.).

На областно ниво средната заплата варира от 515 лева в Ямбол до 1049 в Смолян, където в момента има сериозно търсене на монтажници и заварчици. 

В София обаче се концентрират голяма част от свободните работни места, като повече от половината обяви предлагат заплащане над 750 лева.

Прави впечатление и друго - в много от по-бедните области на страната се наблюдава и изключително нисък дял на работните места, срещу които стои обявено заплащане и продължителност на работното време. Няма да е изненадващо ако се окаже, че голяма част от „скритите” условия за започване на работа са скрити по основателни причини (като например по-ниско от минималното заплащане или нежелание за разгласяване на реалното такова). 

Предвид факта, че само след два месеца 42% от предлаганите в момента работни места ще трябва да бъдат коригирани спрямо новата минимална работна заплата, тези проблеми може и да се задълбочат, сочи анализът на Института за пазарна икономика.