Освен това, неприемането на актуализацията ще лиши от увеличение, считано от 1 август тази година, на размера на месечната добавка за отглеждане на дете с трайни увреждания от 189 лв. на 217 лв. По този начин ще се попречи 22 000 деца и техните семейства да получат увеличение с 28 лв. на месец за този вид добавка, което означава най-малко липса на допълнителна подкрепа в месеците август и септември от 56 лева за всяко дете.

Ако ветото не бъде преодоляно, те няма да получат по 140 лева на семейство до края на годината и несправедливо ще бъдат лишени от този жест, правят разчет от Министерството на финансите. Ще се продължи политиката на правителството на ГЕРБ да се замразят подобни крайно необходими социални плащания за четвърта поредна година, пишат от МФ.

Второ, работниците и служителите няма да получат ваучери за храна, орязани в Бюджет 2013 г. с 40 млн. лв. Тази допълнителна подкрепа им е особено необходима и поради предстоящото настъпване на есенно-зимния сезон, когато разходите им нарастват. Квотата към момента е изчерпана, поради недобре разчетено бюджетиране. Това ще лиши и работодателите от възможността да изпълнят своите намерения по линия на солидарност и корпоративна социална отговорност.

Трето, безработните от уязвимите групи, които са рисков контингент, няма да получат допълнителни 8 млн. лв. за програми за заетост. Лишени от подкрепа ще бъдат младежи, хора с увреждания и лица в предпенсионна възраст.

Четвърто, държавата няма да може да се превърне отново в коректен платец към бизнеса, тъй като няма бюджетирани средства за разплащане на просрочени задължения към бизнеса. При тази хипотеза е вероятно да се повтори ситуацията от 2009 г., когато държавата не разплати задължения към бизнеса в големи размери, което се отрази на влошаването на бюджетната позиция на начислена основа и срещу страната беше открита процедура за прекомерен бюджетен дефицит.

Пето, няма да е възможно връщането на просроченото ДДС, което в началото на мандата беше в размер на 320 млн. лв. и натоварва бюджета с излишни разходи за лихви. Бизнесът няма да получи живителна глътка ликвидност, за да може да мисли за инвестиции и развитие.

Шесто, ще се блокира бюджетната процедура за 2014 г. при липса на надеждна база за определяне на устойчиви фискални цели при подготовката на държавния бюджет за 2014 г. и актуализацията на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2014-2016 г.

Седмата точка, която посочват от МФ е, че предвид очаквания нисък размер на буфера във фискалния резерв към края на 2013 г. и изчерпаната законова възможност за нова емисия на дълг през текущата година, през първите месеци на 2014 г. ще възникнат ликвидни затруднения, свързани с погашения по дълга в размер на около 450 млн. лв. и авансовите плащания по директните плащания в размер на над 1 млрд. лв.

Ако не бъде увеличен лимитът за новопоет дълг от 2 на 3 млрд. лв., рискуваме в края на годината равнището на фискалния резерв да бъде под регламентираното в ЗДБРБ за 2013 г. ниво от 4,5 млрд. лв. При запазване на текущия лимит  за нов дълг оценката на МФ е равнището на ФР в края на годината да бъде 3,9 млрд. лв., а през първото тримесечие на 2014 г. да бъде в интервала 1,6-3.5 млрд. лв., което ще наложи търсенето на спешно финансиране през 2014 г. с цел запазване на средства от автономни фондове във фискалния резерв - например Сребърен фонд. От своя страна това ще доведе до увеличаване на разходите за обслужване на дълга, емитиран при по-високи лихви, отчитат от МФ.

Повишаването на лимита за новопоет дълг от 2 на 3 млрд. лв. няма да доведе до по-високо равнище на дълга от 14,6 млрд. лв. в края на 2013 г. предвид изплащането през м. август т.г. на емисията на 6-месечни съкровищни бонове в размер на 800 млн. лв. Основната причина за увеличение на лимита за поемане на нов държавен дълг е непланирана в емисионния календар на МФ  емисията от 800 млн. лв., с която нормативно се изчерпаха възможностите за гъвкавост при дълговото финансиране на бюджета.

Разпоредбата на новия  §14а от ПЗР на ЗДБРБ за 2013 г. дава възможност за диверсифициране на пазарите, на които може да бъде пласиран нов държавен дълг посредством използването на оптимална комбинация от дългови инструменти в размер до 1 млрд.лв. или тяхната равностойност в друга валута. По този начин поемането на допълнителното дългово финансиране може да бъде осъществено както на вътрешния, така и на външния пазар или в комбинация от двата пазара. Възможността за емисии на външните пазари е съществувала във всички годишни закони за бюджета от 2001 г. (и през годините с бюджетни излишъци), с изключение на 2009 г. и 2013 г.

Според МФ евентуално вето ще се лиши правителството от възможност за използване на инструменти за дългово финансиране на бюджета и може да доведе до достигане на критични нива на фискалния резерв.

Осмо, по отношение на средствата по Структурните и кохезионния фондове, Европейската комисия (ЕК) има ангажимент да възстанови в рамките на съответната календарна година всички разходи, които държавата членка заяви (сертифицира) до края на м. октомври на същата година. Този ангажимент обаче е под условие, че ЕК разполага с финансов ресурс да извърши тези разплащания. Пролетта тази година беше получено съвместно писмо на няколко европейски комисари, включително комисаря на Главна дирекция „Бюджет”, където бяхме уведомени, че ЕК най-вероятно няма да бъде в състояние да изпълни ангажиментите си по регламент за възстановяване на сертифицираните средства в двумесечен срок поради сериозни ликвидни проблеми. С частичната актуализация на бюджета на ЕК за 2013г. рискът от неразплащане на сертифицираните разходи до края на м. октомври беше минимизиран, но той все още съществува.

Значително по-висок е рискът от невъзстановяване на разходите, които България ще сертифицира до края на ноември. Традиционно предходните  три години, ЕК възстановяваше на България и разходите сертифицирани през ноември, въпреки че формално няма такъв ангажимент.

Според ведомството евентуалното забавяне на възстановяването на средствата от ЕК може допълнително да влоши параметрите  на бюджета в частта на приходите и фискалния резерв.

В обобщение, настоящата актуализация на Закона за държавния бюджет на Република България е наложителна и навременна, не противоречи на конституционните и законовите разпоредби в Република България. Тя не е прецедент в бюджетната практика, но вето на бюджета по целесъобразност и с чисто политически мотиви, ако бъде наложено, ще е прецедент.

Философията на актуализация на бюджета за тази година е да разплатим задълженията към бизнеса, за да може да се влее свеж ресурс в икономиката, което да я подпомогне и задвижи". Така Петър Чобанов обясни още при обсъждането в бюджетните комисии нуждата от бюджетна ревизия.

Ползи от актуализацията може да има, според икономиста Лъчезар Богданов, като едната е свързана с ваучерите за храна и вдигането на лимита им. Същевременно според Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара (БСК), в досегашния бюджет е билпредвиден ръст на потреблението, който обаче не се състоя. 

Според Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ) актуализация на бюджета не е необходима.