Министерският съвет одобри поправения вариант на проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица, по-известен като закон за личния фалит. С него се предлага правна уредба, която да запълни празнотата в националното законодателство и да уреди производството по несъстоятелност на физическите лица в съответствие с обществените очаквания, изискванията на актовете на Европейския съюз и особеностите на националната правна система.

Законопроектът е и в изпълнение на ангажиментите на Република България по Националния план за възстановяване и устойчивост. Сега действащото законодателство не допуска физически лица, които са в неплатежоспособност, да бъдат обявени в несъстоятелност. Законопроектът бе подобрен, след като първоначално бе критикуван от адвокати и юристи, но парламентарната комисия по правни въпроси в даде "зелена светлина" за приемането му на първо четене в предходното 48-мо Народно събрание.

Неплатежоспособните длъжници са подложени на сериозни ограничения, стрес и притеснения от финансовите затруднения и очакванията на кредиторите, като особено уязвими са добросъвестните длъжници. Тези лица са изпаднали в неплатежоспособност поради неблагоприятни събития извън техните предвиждания и контрол - временна или трайна загуба на работоспособност, здравословни проблеми, раздяла в семейството, загуба на работа или имущество и др.

Законът урежда условията и реда за провеждане на производство по несъстоятелност на физическите лица, в което да бъдат удовлетворени вземанията на всички кредитори. То е изцяло доброволно, образува се по искане на добросъвестния длъжник и цели справедливо удовлетворяване на неговите кредитори.

В производството са осигурени гаранции за задоволяване на жизнените потребности на длъжника чрез определяне на издръжка от поне една минимална работна заплата, както и определена несеквестируемост на имуществото му. В производството се заплащат само прости такси, а останалите разноски са дължими в предвидени от закона случаи. Уредена е възможност за погасяване на задълженията на добросъвестния длъжник след изтичане на 3-годишен срок от одобряване на плана за погасяване или описа на имуществото му, ако той е заплатил разноските и е удовлетворил поне частично вземанията на кредиторите.

Ако добросъвестният длъжник няма секвестируемо имущество, погасяването на задълженията може да настъпи след изтичане на 5-годишен срок. Основанията за погасяване на задълженията се установяват от съда. В закона е предвидено производство за несъстоятелност и за лица, които нямат доходи и имущество.