Монетно съкровище на цар Иван Шишман откриха проф. Николай Овчаров и д-р Хитко Вачев, които вече десет дни разкопават основите на църква. Монетите са сребърни, шест са и са колективна находка. От началото на разкопките до вчера археолозите вече са извадили от руините на църква повече от 100 монети, съобщи в. "Борба". Те са от XIII до XVI-XVII век, като най-голямото количество са датирани към XIII-XIV век.

Освен на Иван Шишман има монети на цар Михаил Шишман, на Иван Александър, на завоевателя Баязид и на неговите наследници. Бронзово разпятие и сребърна дамска пафта има сред находките, много сграфитокерамика, парчета от стенописи.

Раннохристиянски капител е другото откритие, на което археолозите се радват. Капителът е от V-VI век и вероятно накрая е бил превърнат в олтарна маса. Тежи близо 200 кг и културната му стойност е неизмерима.

„Това, което тази църква ни даде, надхвърли всички наши очаквания. Вече сме сигурни, че става дума за църквата „Св. Иван Рилски”, и предполагам, че в оставащите още 20 дни ще успеем да я разкрием цялата”, коментира вчера проф. Овчаров, който е главен консултант на разкопките. Те започнаха миналата седмица и още в първите часове излезе зид с парчета стенописи около него.

Всички сведения за този храм, които Хитко Вачев е събрал преди началото на разкопките, се оказват точни. Верен е и макетът на Леон Филипов, който се съхранява в Регионалния исторически музей, макар че вероятно ще се наложат някои корекции в него.

„Оттук насетне обаче ние навлизаме в напълно неизследвана територия, работим в изключително богат културен пласт. Ясно ни е вече, че в основата си църквата е дълга 12 метра. С притвор е и е с тристенна абсида. Попаднахме и на втори притвор, който присъства и в макета на Леон Филипов”, обяснява още проф. Овчаров. И допълва, че църквата „Св. Иван Рилски” е с 25-градусово отклонение по оста запад – изток. Такова отклонение археолозите са установили и в съседната църква „Св. Св. Петър и Павел”. Това ги навежда на мисълта, че църквите са строени по едно и също време или с много малка разлика помежду си, както и че те със сигурност са част от общ комплекс. От югоизточната част се вижда голям и дебел ограден зид от хоросан, който вероятно е обхващал целия ансамбъл.

Църквата, която археолозите разкриват, е била богато украсена. Със сигурност е била стенописана отвътре и отвън и доказателство за това са разкритите вече парчета стенописи по южната фасада. В насипа се виждат и панички от т.нар "керамични розети".

„Това е керамопластичната украса, която е доста рядка за търновските църкви. Има я например още само в църквата „Св. Димитър”. И тази украса е един от върховете на изкуството на декорацията през XIII-XIV век. Така че църквата „Св. Иван Рилски” е била много богата”, допълват археолозите.

Археологическата стратиграфия дава възможност на специалистите да изградят приблизително хронологията на тази сграда. Няма съмнение, че тя е от XIII-XIV в. Някъде към първата половина на XV в. сградата е била изоставена. Век по-късно, след султан Сюлейман Великолепни, в турската империя се е разрешавало на християните да строят малки вкопани църкви, но само на мястото на стара църква. И тогава в старата руина от XIV-XV в. е бил вкопан малък параклис. Хитко Вачев и проф. Овчаров са открили съдове и монети от това време, които потвърждават теорията им.

Колко е съществувала църквата, те не знаят, но са убедени, че през XVII век мястото вече е било запуснато. Това е времето на репресиите след Второто търновско въстание, когато църквата „Св. 40 мъченици” става джамия.

„Предстои да се опитаме да разкрием цялостно църквата. Да видим какво има от север и от юг, а там най-вероятно има галерии, подобно на разположението на „Св. Св. Петър и Павел”. Ще проследим и как върви продължението на оградния зид”, казва директорът на разкопките Хитко Вачев.

Разкопките ще продължат и следващите години и тогава те ще навлязат и в двора на „Св. Св. Петър и Павел”. Там археолозите очакват да попаднат и на други сгради, които да им покажат развитието на комплекса.

Веднага след края на разкопките ще бъде свикана комисия от археолози и реставратори, която да реши каква ще е съдбата на руините. Църквата е разположена до самия път и би била атрактивен туристически обект заедно със „Св. св. Петър и Павел”, категорични са Хитко Вачев и проф. Николай Овчаров. Снимка: в. "Борба"