Националният съвет по тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие по отношение на проекта на Закон за държавния бюджет за 2025 г., съобщава БНР. Бизнесът предлага замразяване на заплати и съкращения в администрацията, докато синдикатите настояват за по-високи обезщетения за безработица и майчинство. 

„Остро се противопоставяме на всякакви опити с вдигане на данъци за хората и предприятията да се запушват дупки в бюджета, причинени от безотговорното харчене на пари, които не сме изработили“, каза изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов, цитиран от националното радио. 

Финансовият министър Людмила Петкова обясни отказа на ресорното министерство от данъка върху свръхпечалбите на банките – една от мерките, достигнали до медиите преди официалното публикуване на бюджета, която в крайна сметка отпадна, с факта, че от догодина те ще плащат и „глобален данък“ от 15%.

„Получихме информация, че те ще платят 1,123 млрд. лева през 2025 г., което е значителен ръст върху техните данъци от тази година. Поради тази причина, тъй като Министерството на финансите не разполагаше с тази информация, се отказахме от данъка върху свръхпечалбите, защото той ще е повече от два пъти по-висок от този, платен през 2024 година“, каза Петкова, цитирана от БТА по време на извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

По думите на Петкова данъчно-осигурителните мерки ще вдигнат приходите с 8,7 млрд. лева, а най-големият ефект в приходната част на бюджета идва от данъчните амнистии.

„Тази мярка е еднократна, но тя ще осигури както приходи в бюджета, така и ще подпомогне бизнеса, защото са натрупани задължения след Covid пандемията“, каза Петкова. Тя уточни, че за да бъдат реализирани тези мерки, те трябва да бъдат съпътствани с кредитни инструменти през Българската банка за развитие и другите банки.

Тази идея, заложена в бюджета, беше критикувана от Американската търговска камара в България. „Ако тази мярка бъде приложена към недобросъвестни към държавната хазна икономически субекти, то това би дало изключително негативен сигнал както към добросъвестните платци към бюджета, така и към инвестиционна общност у нас и по света“, се посочва в позиция на браншовата организация, според която този ход показва неспособността на институциите да се справят със сивата икономика в конкретни сектори, предлагайки на некоректните субекти „своеобразна индулгенция“.

Против мярката се обявиха и от Българската стопанска камара, като организацията се съмнява в очаквания финансов ефект в размер на над 5 млрд. лв. за 2025 г.

Съмнения в ефекта от предложението изразиха и от Института за пазарна икономика, според които в проектобюджета, от една страна, „се дава възможност за изсветляване на недекларирани доходи, а от друга, се наказват коректни данъкоплатци и бизнеси „на светло“. Икономистите от Института виждат риск за бюджетния дефицит, защото бюджетното салдо през 2025 г. ще зависи до голяма степен от ефекта на тази мярка.