Ураганите от началото на сезона в Атлантика се оказаха толкова много, че метеоролозите ще бъдат изправени пред необходимостта да променят наложената от половин век практика за наименоването им.

Съществуващата от края на 50-те години на миналия век система определя за всеки сезон (Сезонът на ураганите започва от 1 юни и приключва около 30 ноември) списък от 21 имена в азбучен ред за обозначаване на природните стихии по ред на появяването им.

За всеки сезон се изготвя списък от 21 имена, тъй като за цялата история на изследването на този природен феномен ( от 1851 година), най-много урагани за година е имало през 1933 г. – точно 21.

От началото на сезон 2005 досега са използвани точно 20 имена, като последната стихия беше кръстена с името "Винс".

По този начин засега е свободно само едно име – "Уилма", а като се вземе предвид фактът, че сезонът продължава до края на ноември, очевидно следващите урагани за тази година ще трябва да бъдат кръстени по нетрадиционен начин.

Вече за никого не е тайна, че "лимитът" от имената ще бъде изчерпан, а негативният рекорд от 1933 година ще бъде бит.

Метеоролозите от World Meteorological Organization вече са взели решение стихиите до края на годината да бъдат кръщавани с названията на буквите от гръцката азбука.

Т.е. следващите стихии за тази година ще останат в историята с имената "Алфа", "Бета", "Гама", "Делта" и т.н.

Мнозина не си спомнят откъде идва традицията унищожителните природни стихии да получават нежни имена макар и ураганите да се кръщават и не само на жени. Имена получават и тайфуните, които вилнеят в други географски ширини.

Самата дума "тайфун" е название на тропически циклон, използвано в Азиатскотихоокеанския регион.

Смята се, че произлиза от китайския израз "тай фун", което в превод на български означава "силен вятър".

В САЩ за тропическите циклони се използва друга дума "ураган", която е леко преиначеното име на един от боговете на Маите.

Според преданието бог Хурикан (Hurricane англ.), с дъха си изсипал срещу грешниците силни ветрове и наводнения.

Собствени имена за назоваване на тропическите циклони имат в островите в Индийския океан, в Карибско море, в Океания, Филипините, до бреговете на Австралия и т.н.

Прието е да се смята, че на тропическите циклони са започнали да дават имена, за да няма недоразумения при прогнозиране на времето и при предупреждения за метеорологичната активност.

Периодът на "живот" на тропическите бури е над седмица, като паралелно със засилващата се буря често се формира нов тропически циклон. Това е причината метеоролозите да започнат да обозначават по някакъв начин природните стихии, за да се избегне възможното объркване в работата им.

Въпреки логиката на това обяснение, още през ХІХ век жителите на някои острови в Карибско море са давали имена на ураганите, връхлетели селищата им.

Знае се, че първото име е дадено на урагана "Света Ана", който е достигнал днешния гр. Пуерто Рико на 26 юли 1825 година в деня, когато католиците отбелязват деня на светицата Ана.

Историята помни и урагана "Сан Фелипе" от 13 септември 1876 година.

По-късно стандартно започнали да упоменават вместо имена географските ширини и дължини, но методът се оказал прекалено сложен и скоро бил забравен.

В края на ІХХ век се появил нов, нелишен от хумор способ за идентификация на природните стихии

Австралийският метеоролог Клемънт Раг започнал да "кръщава" циклоните на имената на местните политици, чиито възгледи не харесвал и които отказвали да отделят средства за метеорологичната служба в Австралия.

По-широко разпространение на практиката да се именуват тропическите циклони започва в дните на Втората световна война. Метеоролозите на военновъздушните и военноморските сили на САЩ, които внимателно съставяли прогноза за времето започнали да кръщават природните стихии с имената на жените и приятелките си.

Едва след войната националната метеорологична служба на САЩ (National Oceanic and Atmospheric Administration) официално съставила списък на женски имена в азбучен ред. Основната идея на този списък е била да се използват кратки, прости и леко запомнящи се имена. През 1979 година Световната Метеорологична организация (World Meteorological Organization) съвместно с американската служба разширяват този списък, включвайки и мъжки имена.

Любопитното в случая е че това става под силния натиск на феминистки движения в САЩ.

В зависимост от скоростта на вятъра тропическите циклони се групират на тропически депресии (скорост на вятъра до 62 км/ч), тропически бури (скорост на вятъра от 62 к/ч до 117 км/ч) и урагани. От своя страна ураганите се разделят на пет категории, според приетата на "въоръжение" скала на Сафир-Симпсън (Saffir-Simpson):

І-ва категория скорост на вятъра от 117 до 153 км/ч, ниво на прилива от 1.2 до 1.5 м.

ІІ-ра категория скорост на вятъра от 154 до 177 км/ч, ниво на прилива от 1.8 до 2.4 м.

ІІІ-та категория скорост на вятъра от 178 до 209 км/ч, ниво на прилива от 2.7 до 3.7 м.

ІV-та категория скорост на вятъра от 210 до 249 км/ч, ниво на прилива от 4.0 до 5.5 м.

V-та категория - скорост на вятъра над 250 км/ч, ниво на прилива над 5.5 м.

Тропическите депресии остават в историята само под номер. Тропическите бури и урагани се кръщават.

Под ръководството на National Oceanic and Atmospheric Administration регионалните метеослужби съставят списък с имена. Като правило тези списъци се използват постоянно т.е. когато списъкът се изчерпи, то следващият циклон се кръщава отново с първото име в списъка.

Когато, обаче, природната стихия е особено разрушителна, то името й се задрасква от списъка и не се използва отново

Така нито един бъдещ ураган няма да носи името "Ендрю", "Боб", "Грейси", "Кармен", "Мерилин", "Джанет", "Айвън", "Емили" или "Катрина".

Подобен списък се използва и от Комитета по прогнозиране на тайфуните в Азиатскотихоокеанския регион, където членуват 14 държави.

През 2000 година този Комитет въвежда официално нов списък с имена. Всеки от 14-те членове е предоставил списък от 10 названия. За разлика от другите части на света, в азиатския списък присъстват едва няколко мъжки и женски имена.

Преобладаващата част е дадена на различни видове растения, животни, птици, топоними (имена на географски обекти), даже и храни.

Освен това всеки тайфун от Северозападната част на Тихия океан получава и номер от четири знака.

Първите два сочат годината на появата му, а следващите две числа кой подред е за сезона.

Например тайфунът "Чаба", който опустоши Тайланд миналото лято в превод от таи означава "хибискус". Има номер 0416 16-и тайфун за 2004 година.

Тайфунът 0418 "Сонгда" е "кръстен" на приток на най-голямата река във Виетнам Червената река./INSURANCE.BG