(2) До приемането на новата Конституция Великото народно събрание изпълнява и функциите на Обикновено народно събрание.

(3) По процедурни въпроси, неуредени с този правилник, Великото народно събрание приема отделни решения.

(2) По време на неговото председателствуване не се водят разисквания освен по повод избора на председател и на заместник-председатели на Великото народно събрание.

(3) Председателят се подпомага от осем народни представители, които се избират измежду най-младите, и изпълняват функциите на секретари.

(2) Изборът на председателя и на заместник-председателите става с тайно гласуване.

(3) За избрани се обявяват тези, които са получили повече от половината от гласовете на присъствуващите. Ако при първото гласуване не се получи необходимото мнозинство, изборът се повтаря, като могат да бъдат издигани и нови кандидатури. Избран е този, който получи най-много гласове.

1. по негово искане;

2. по писмено искане на най-малко една трета от народните представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълняване на задълженията или системно нарушаване на правата и задълженията в рамките на неговата компетентност.

(2) В случаите по т. 1 на ал. 1 освобождаването не се поставя на обсъждане и незабавно се гласува. Решението за освобождаване се счита за прието, когато за него са гласували повече от половината от присъствуващите.

(3) Решението за освобождаване по т. 2 на ал. 1 се смята за прието, когато за него са гласували повече от половината от общия брой на народните представители.

(4) Освобождаването на председател или заместник-председател на Великото народно събрание става с тайно гласуване.

(5) В случай на предсрочно освобождаване на председател или заместник-председател на Великото народно събрание нов избор за попълване състава на Бюрото се провежда в 14-дневен срок.

"Кълна се в своето отечество България, че ще бъда верен на Конституцията и закона. Във Великото народно събрание ще пазя и следвам пълномощията, дадени ми от народа. Добруването и благото на българския народ са мой свещен дълг и нека България бъде мой съдник.

Винаги ще помня, че няма нищо по-свято и по-високо от истината, свободата и демокрацията.

Заклех се."

(2) Клетва полагат и отсъствувалите народни представители, както и избраните на допълнителни частични избори. Клетвата се полага на първото заседание, на което народните представители присъствуват.

(3) Председателят на Великото народно събрание установява подписването на клетвения лист.

(4) При отказ от полагане на клетва пълномощията на народния представител се прекратяват (чл. 84, т. 2 от Закона за избиране на Велико народно събрание). Отказът от полагане на клетва се обявява от председателя на Великото народно събрание.

(2) Комисиите по ал. 1 действуват през целия мандат на Великото народно събрание.

(2) Бюрото на Великото народно събрание се подпомага от осем секретари.

(3) Изборът на секретари става из средата на народните представители по предложение на председателя на Великото народно събрание след консултации с ръководствата на парламентарните групи.

1. организира сесиите на Великото народно събрание;

2. подготвя проекта за дневен ред на заседанията след консултации с ръководствата на парламентарните групи;

3. подпомага дейността на комисиите на Великото народно събрание;

4. разпределя законопроектите и другите предложения, внесени във Великото народно събрание, между неговите комисии според тяхната компетентност;

5. осигурява необходимите условия за дейността на народните представители и на комисиите;

6. поддържа връзки и провежда консултации с ръководствата на парламентарните групи;

7. приема Правила за вътрешния ред в сградите на Великото народно събрание, за организацията на неговите служби и използуването на материалната база;

8. упражнява бюджета на Великото народно събрание;

9. организира международната дейност на Великото народно събрание;

10. следи за спазването на този правилник.

1. представлява Великото народно събрание;

2. свиква Великото народно събрание на сесия;

3. открива, ръководи и закрива заседанията на Великото народно събрание;

4. съобщава на Великото народно събрание постъпилите законопроекти и предложения;

5. осигурява реда в заседателната зала;

6. удостоверява с подписа си текста на приетите от Великото народно събрание актове;

7. удостоверява с подписа си стенографските дневници от заседанията на Великото народно събрание, след като те са проверени и подписани от дежурните секретари;

8. назначава и освобождава от длъжност служители и работници във Великото народно събрание.

(2) Председателят на Великото народно събрание може да възлага извършването на тези дейности на заместник-председателите.

(2) Председателят на Великото народно събрание определя също и мястото на Председателя (Президента) на републиката в случаите, когато той присъствува в заседателната зала.

1. информират председателя за присъствието на народните представители на заседанията;

2. проверяват и подписват стенографските дневници от заседанията, на които те са били дежурни;

3. при необходимост четат в заседанието текста на законопроектите, обсъждани от Великото народно събрание;

4. при явно гласуване преброяват присъствуващите в залата народни представители, гласувалите и съобщават на председателя резултатите от гласуването. При тайно гласуване Бюрото решава дали секретарите ще го организират и проведат, или ще се избере специална комисия;

5. осъществяват и други възложени им от председателя задачи, свързани с дейността на Великото народно събрание.

(2) Предложенията за изпращане на парламентарни делегации и на отделни парламентаристи в чужбина, както и за приемане на чужди парламентарни делегации се обсъждат и решават от Бюрото на Великото народно събрание.

(3) Представителите на Великото народно събрание в международните парламентарни институции се определят от Бюрото, освен когато уставът на институцията изисква това да става от събранието.

(4) Ръководният комитет на Българската интерпарламентарна група и ръководствата на групите за приятелство с парламентите на други страни съгласуват своята дейност с Бюрото на Великото народно събрание.

(2) Минималният брой за образуване на парламентарна група е десет народни представители.

(3) Ако броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване.

(4) Две или повече парламентарни групи могат да се обединят в парламентарен съюз, на който те могат да предоставят свои права.

(2) Председателят на Великото народно събрание обявява състава и ръководството на парламентарните групи.

(3) Парламентарните групи и промените в техния състав и ръководство се вписват в специалния регистър.

(2) Условията за членуване, възникване и прекратяване на членството, както и правата и задълженията на членовете се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на този правилник.

(3) Народният представител може да напусне парламентарната група, като подаде писмено заявление, отправено до ръководителя на групата и до председателя на Великото народно събрание.

(2) Изискването по предходната алинея не ограничава правото на народния представител да се изкаже по реда на записването си в Бюрото на Великото народно събрание.

(2) Комисиите на Великото народно събрание са постоянни и временни.

1. Законодателна комисия;

2. Комисия по правата на човека и националния въпрос;

3. Комисия за административно-териториално устройство и местните държавни органи;

4. Комисия по икономическата политика;

5. Бюджетна комисия;

6. Комисия по аграрната политика и реформите в селското стопанство;

7. Комисия по труда, социалната защита и осигуряването на гражданите;

8. Комисия по здравеопазването и спорта;

9. Комисия по науката и образованието;

10. Комисия по културата и духовните ценности;

11. Комисия по радиото и телевизията;

12. Комисия по опазване на околната среда;

13. Комисия по националната сигурност;

14. Комисия по външната политика;

15. Комисия по парламентарната етика;

16. Комисия по молби, жалби и предложения на гражданите;

17. Комисия за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии;

18. Комисия по демографските проблеми;

19. Комисия по енергетиката.

(2) Великото народно събрание може да извършва промени във вида, броя и състава на постоянните комисии.

(2) Великото народно събрание определя числеността и състава на всяка постоянна комисия съобразно характера на нейната дейност.

(3) При формирането на постоянните комисии се осигурява пропорционално представителство на парламентарните групи.

(2) Членовете на Бюрото на Великото народно събрание и членовете на Министерския съвет не могат да бъдат избирани в постоянни комисии.

(2) Ръководството на постоянната комисия:

1. организира работата и заседанията на постоянната комисия;

2. поддържа връзки и координира дейността на комисията с останалите постоянни и временни комисии.

(2) Всяка постоянна комисия има свой бюджетна сметка, средствата от която се предвиждат в бюджета на Великото народно събрание. Разходите по тази сметка се обсъждат и утвърждават от комисията.

(2) Постоянните комисии разглеждат законопроектите, разпределени от Бюрото, изготвят доклад и предлагат на Великото народно събрание тяхното приемане, отхвърляне, изменение или допълнение.

(3) Законодателната комисия разглежда всички законопроекти, постъпили във Великото народно събрание, и дава мнение за тяхното съответствие с Конституцията и действуващата законодателна система.

(4) Постоянните комисии правят проучвания и анализи на ефективността на действуващите закони.

(5) Постоянните комисии разглеждат доклади, информации и обяснения от министри и ръководители на други ведомства.

(2) Лицата, които не изпълняват това задължение, отговарят по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Постоянните комисии могат да работят и във времето между сесиите на Великото народно събрание.

(3) Постоянната комисия се свиква на заседание от нейния председател по негова инициатива, по искане най-малко на една трета от нейните членове или по решение на Бюрото на Великото народно събрание.

(2) Постоянните комисии могат да решат отделни заседания да бъдат закрити.

(3) Заседанията на Комисията по националната сигурност и на Комисията по външната политика са закрити. В отделни случаи по решение на ръководствата на тези комисии заседанията им могат да бъдат открити.

(4) Участвуващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията на закона във връзка с опазване на служебната и държавната тайна, както и на сведения, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите.

(5) Народните представители, които не са членове на съответна постоянна комисия, могат да участвуват в нейните заседания без право да гласуват.

(6) При обсъждане на законопроект в комисия вносителят или негов представител присъствува на заседанията и дава необходимите разяснения.

(2) При съвместни заседания всяка комисия взема поотделно своето решение по обсъждания въпрос.

(3) При различни становища всяка комисия прави свой съдоклад пред Великото народно събрание.

(2) В доклада се отразяват различните становища по проблема и мнозинството, с което е взето решението.

(2) На заседанията на Законодателната и Конституционната комисия се водят пълни стенографски протоколи, които се подписват от председателя, секретаря и стенографа.

(2) Предложение за образуване на временни комисии може да се прави от Бюрото на Великото народно събрание, от постоянна комисия или най-малко от една десета от народните представители.

(3) Задачите, числеността, съставът, срокът на дейност и финансовите средства на временните комисии се определят от Великото народно събрание.

(4) Правилата за работата на постоянните комисии се прилагат съответно и за работата на временните комисии.

(2) Съставът на комисията се определя от Великото народно събрание.

(3) Комисията може да образува работни групи. Разпределянето на работни групи се извършва така, че в техния състав да не се включват народни представители, чийто избор ще се проверява.

(2) Комисията внася резултатите от направените проверки във Великото народно събрание заедно с мотивиран доклад и с протоколите от своите заседания най-късно на втората му сесия.

(2) В този случай анкетната комисия се състои от трима народни представители, като единият от тях трябва да е от парламентарната група на народния представител, чийто избор се оспорва.

(3) Анкетната комисия е длъжна да направи проверка само на въпросите, отразени в избирателните протоколи, и на подадените в срок оплаквания.

(4) Анкетната комисия представя на Великото народно събрание в тридневен срок след приключване на проверката писмен доклад заедно с протоколите от заседанията си.

(2) При наличието на писмено предложение на една пета от народните представители председателят на Великото народно събрание е длъжен да го свика на заседание в срок не по-рано от 3 и не по-късно от 7 дни от получаване на предложението.

(2) Лица, които не са народни представители или министри, могат да присъствуват само с разрешение на председателя, като заемат специално определените за тях места на балкона. По време на заседание те нямат право да нарушават реда по какъвто и да е начин.

(3) Председателят въдворява ред сред публиката и може да разпореди да бъдат отстранени отделни граждани.

(2) Предложение за закрито заседание може да направи председателят на Великото народно събрание или всеки народен представител, като бъде обявен въпросът, който ще се обсъжда в закрито заседание, както и необходимостта заседанието да бъде закрито.

(3) При постъпило предложение по предходната алинея председателят поканва външните лица да напуснат залата и балконите. След като изслушат подробна мотивировка от вносителя на предложението и го обсъдят, народните представители гласуват предложението за провеждане на закрито заседание. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като открито или закрито.

(4) Обсъжданията, както и протоколът от закритото заседание са държавна тайна и обвързват всички народни представители и другите лица, които имат достъп до тях, със съответните задължения.

(5) Решенията, взети на закрити заседания, се обявяват публично само когато не съдържат държавна тайна.

(2) Ако преди началото на гласуването парламентарна група или народен представител изразят съмнение, че няма кворум, председателят разпорежда да се извърши преброяване на присъствуващите в залата.

(3) Председателят прекратява заседанието, когато в залата няма необходимия кворум от народни представители.

(2) Председателят на Великото народно събрание на всяко първо пленарно заседание през съответната седмица уведомява народните представители за новопостъпилите законопроекти и за техните вносители.

(3) В края на всяко заседание председателят обявява датата на следващото заседание и проекта за дневен ред съобразно програмата по ал. 1.

(4) До 18 часа на деня, предшествуващ заседанието, народните представители могат да внасят в Бюрото мотивирани писмени предложения относно дневния ред на следващото заседание. Постъпилите предложения се гласуват в началото на следващото заседание.

(5) По изключение Бюрото и парламентарните групи могат да предложат в дневния ред на текущото заседание да се включат спешни въпроси. Това предложение се гласува, след като се изслуша един народен представител, който не е съгласен с него.

(6) Не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред.

(2) Когато председателят участвува в разискванията, той не може да ръководи заседанието, докато не се приеме решение по съответния въпрос.

(2) Думата се иска от място с вдигане на ръка или с предварителна заявка.

(3) Председателят съставя списък на желаещите за изказване и определя реда на ораторите, като го съобразява с поредността на записванията.

(2) Процедурни са въпросите, които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, както и такива, с които се възразява срещу конкретно неспазване на реда за водене на заседанието:

1. за прекратяване на заседанието;

2. за отлагане на заседанието;

3. за отлагане на разискванията;

4. за прекратяване на разискванията и др.

(3) Процедурните въпроси се поставят кратко, без да се засяга същността на главния въпрос.

(2) Репликата е кратко възражение по съществото на приключилото изказване.

(3) Репликата се прави веднага след изказването и не може да трае повече от 2 минути.

(4) По едно и също изказване могат да бъдат направени най-много три реплики.

(5) Не се допуска реплика на репликата.

(6) След направените реплики изказалият се народен представител има право на отговор (дуплика) до 3 минути.

1. в изказване на пленарно заседание е поименно засегнат;

2. иска да обясни мотивите на своя отрицателен вот при гласуване по време на същото пленарно заседание.

(2) Думата за лично обяснение по т. 1 на предходната алинея се дава преди прекратяване на пленарното заседание.

(3) Думата за обяснение на отрицателен вот се дава най-много на трима народни представители непосредствено след конкретно гласуване на въпрос по същество. Обяснение на вот не се допуска след тайно гласуване.

(2) Всяка парламентарна група има право да поиска удължаване на предварително определеното време за изказване по конкретен въпрос. В този случай останалите парламентарни групи имат право на съответствуващо удължаване и на определеното за тях време.

(3) Отделният оратор има право на изказване до 15 минути, ако не е приет друг регламент.

(4) Ако ораторът превишава определеното време, председателят, след като го предупреди, му отнема думата.

(2) Членовете на правителството могат да вземат думата всеки път, когато я поискат.

(2) Предложението за прекратяване се подлага на гласуване преди предложението за отлагане.

(3) Ако предложението за прекратяване на разискванията бъде прието, но има представители на парламентарни групи, които не са се изказали по разисквания въпрос, думата се дава на един народен представител от всяка от тях.

(2) По искане на парламентарна група председателят прекъсва заседанието за определено време, но не повече от 30 минути и само веднъж през едно заседание.

(2) Явното гласуване се извършва:

1. чрез вдигане на ръка;

2. чрез саморъчно записване на имената;

3. поименно;

4. чрез компютризирана система за гласуване.

(3) Поименното гласуване става, като секретарят прочита имената на народните представители, които отговарят съответно "за", "против" и "въздържал се".

(4) При компютризираната система за гласуване народните представители използуват специална карта, която не може да бъде преотстъпвана на други лица.

(2) В случай че гласовете се разделят поравно, предложението се счита за неприето.

(2) Когато протичането на гласуването или резултатът от него бъдат оспорени, председателят може да разпореди то да бъде повторено. Резултатът, установен при повторно гласуване, е окончателен.

(2) Стенографският дневник отразява пълно заседанията на Великото народно събрание. Към него се прилагат мотивите и текстът на законопроектите и проектите за други актове, предложенията по тях, както и окончателният им текст и в случаите, когато не са четени в заседанието.

(2) Комисията се състои от председател, трима заместник-председатели, секретар и членове.

(3) Комисията може да образува толкова работни групи, колкото реши за необходимо.

(2) Докладчикът разяснява пред Великото народно събрание основните положения на проекта и народните представители се изказват по тях.

(2) Проектът се смята за приет на първо четене, ако за него са гласували две трети от присъствуващите народни представители.

(2) Председателят на Великото народно събрание насрочва второто гласуване най-малко 3 дни след представянето на проекта и доклада на комисията.

(2) След прочитането на всеки текст докладчикът на комисията дава необходимите разяснения.

(3) Предложенията за изменения и допълнения се обсъждат само ако са направени писмено пред председателя на Великото народно събрание. Те се поставят на разискване веднага, освен ако Великото народно събрание реши да ги изпрати на комисията за допълнително проучване и докладване на едно от следващите заседания.

(4) Второто гласуване става по отделни текстове, като всеки текст се смята за приет, ако за него са гласували две трети от присъствуващите народни представители.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 1991 г.).

(3) Предложенията, направени на трето четене, се смятат за приети, ако за тях са гласували две трети от присъствуващите народни представители.

(2) Народните представители гласуват, като записват саморъчно имената си в специален регистър, който става неразделна част от приетата Конституция.

(3) Конституцията се счита за приета, ако за нея са гласували две трети от всички народни представители.

(2) Законопроектите заедно с мотивите се отправят до председателя на Великото народно събрание и се регистрират от Бюрото.

(2) Водещата комисия организира и координира обсъждането на законопроекта, следи за спазване на сроковете и подготвя основния доклад за пленарното заседание.

(3) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от заинтересуваните постоянни комисии пред Бюрото на Великото народно събрание в двудневен срок от получаването на разпореждането на Бюрото.

(2) По предложение на съответните комисии срокът по ал. 1 може да бъде удължен с решение на Бюрото на Великото народно събрание, но не повече от 30 дни.

(3) След приключване на обсъждането на законопроектите в комисиите те се включват от Бюрото в дневния ред не по-късно от 7 дни.

(4) Ако сроковете по ал. 1 и 2 не бъдат спазени от съответните комисии, Бюрото на Великото народно събрание включва законопроектите в дневния ред не по-късно от 7 дни след изтичането им.

(2) Законодателната комисия задължително се произнася по законопроекта, след като той е обсъден в съответната постоянна комисия.

(3) Когато са внесени два или повече законопроекта по един и същ предмет, водещата комисия изработва общ законопроект, който внася от свое име за разглеждане на пленарно заседание.

(4) Когато отделният вносител по ал. 3 не е съгласен с общия законопроект, той прави свой съдоклад пред Великото народно събрание.

(2) По изключение Великото народно събрание може да решава двете четения да станат на едно заседание без допълнително обсъждане в постоянните комисии.

(2) Законопроектът се разглежда, след като Великото народно събрание изслуша доклада на вносителя и докладите на съответните постоянни комисии.

(3) Вносителят може да не прави доклад, за което известява Великото народно събрание.

(4) На първо гласуване Великото народно събрание се произнася по основните положения на законопроекта.

(5) Народните представители могат писмено да правят предложения по отделни текстове, които представят на председателя.

(2) Постоянните комисии обсъждат допълнително законопроекта и внасят мотивиран доклад не по-късно от 7 дни.

(3) Законопроектът се включва в дневния ред за второ гласуване не по-късно от 7 дни след постъпването на доклада на постоянните комисии.

(4) Ако сроковете по ал. 2 и 3 не бъдат спазени от комисиите, Бюрото ги задължава в тридневен срок да се произнесат по законопроекта.

(2) Оттеглените предложения не се поставят на гласуване.

(2) Министерският съвет внася в Комисията по външната политика или в други компетентни комисии всички международни договори, които не подлежат на ратификация. Комисиите могат да поискат да дадат заключение по съответния договор преди неговото утвърждаване от Министерския съвет.

(3) Комисиите по ал. 2 решават с кои международни договори трябва да се запознае Великото народно събрание.

(2) Проектите за решения, декларации и обръщения могат да бъдат разпределяни от Бюрото на Великото народно събрание в тридневен срок между постоянните комисии съобразно тяхната компетентност.

(3) Постоянните комисии обсъждат проектите не по-късно от 15 дни от внасянето им и представят в Бюрото на Великото народно събрание становищата си по тях.

(4) Бюрото включва проектите за решения, декларации и обръщения в дневния ред не по-късно от 7 дни от постъпването на становищата.

(5) Решенията, декларациите и обръщенията се обсъждат в пленарно заседание на едно четене и се приемат с мнозинство повече от половината от присъствуващите народни представители.

(2) Въпросите трябва да са формулирани кратко, ясно и да съдържат само необходимата информация, достатъчна за разбиране на проблема. Те не могат да бъдат разделени на подвъпроси.

(3) Народен представител не може да зададе повече от два въпроса в рамките на едно заседание.

(2) Великото народно събрание изслушва въпросите и отговорите по тях всеки четвъртък между 19 и 20 часа. Времето за изложение на въпросите не може да надвишава 3 минути.

(3) Въпроси, които не съответствуват на изискванията по ал. 2 и 3 на предходния член, се връщат от председателя на народните представители, които са ги задали.

(4) Председателят на Великото народно събрание уведомява незабавно правителството за постъпилите въпроси.

(2) Отговорът на министъра не се обсъжда и не може да бъде репликиран.

(2) Питанията до правителството или до отделния министър трябва да се отнасят до въпроси, които са от тяхна компетентност, или до дейността на администрацията, за която отговарят.

(2) Отговорът на питането може да бъде устен или писмен. Той се дава в писмена форма, когато народният представител изрично е заявил, че желае да получи писмен отговор.

(3) До изтичането на този срок правителството или отделният министър може мотивирано да поиска продължение на срока, но не повече от 7 дни.

(4) Министър, който не е отговорил в срока по ал. 1 и не е поискал продължаване на срока по ал. 3, е длъжен в едноседмичен срок да се яви пред Великото народно събрание и да даде обяснения.

(2) Питанията трябва да са сбито формулирани и да не съдържат коментари по предмета на поставените проблеми, както и обвинения против поименно сочени трети лица.

(2) Когато Великото народно събрание не заседава, питанията се предават в канцеларията за докладване на председателя на Великото народно събрание. Председателят съобщава за постъпилите питания на първото заседание след тяхното подаване.

(3) Народният представител изрично заявява в питането дали желае да получи писмен отговор.

(4) Председателят на Великото народно събрание взема мерки за своевременното уведомяване на съответния член на правителството, до когото е адресирано питането.

(2) Великото народно събрание изслушва отговорите на питанията в последния един час от петъчното заседание на всеки две седмици.

(3) Питането се снема от дневния ред, когато народният представител, който го е направил, отсъствува.

(2) Той може да заяви, че не е в състояние да отговори, като задължително посочва причините за това.

(3) След отговора на питането, народният представител, който го е направил, има право да зададе не повече от два уточняващи въпроса.

(4) По отговора на питането не се провеждат разисквания.

(5) Последен има право на реплика народният представител, направил питането, в която заявява дали е доволен от отговора.

(2) Министърът, до когото е направено питането, може да не присъствува на заседанието, когато отговорът е даден в писмена форма.

(3) Когато Великото народно събрание прецени, че това е необходимо, може да задължи съответния министър да присъствува и да даде устен отговор на питането.

(2) Предложението за откриване на разисквания по питането не се обсъжда. То незабавно се поставя на гласуване.

(3) Разискването се провежда по реда, установен в глава шеста на този правилник.

(4) Ако Великото народно събрание прецени, по питането може да се приеме решение (чл. 87, ал. 4 от Конституцията).

(2) По искането за гласуване на доверие могат да се проведат разисквания, които да продължат до две пленарни заседания.

(3) Гласуването на решението за доверие се провежда веднага след като приключат разискванията, но не по-рано от 24 часа от постъпване на искането.

(4) Решението за доверие се счита за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъствуващите народни представители.

(2) Председателят на Великото народно събрание уведомява незабавно министър-председателя за внесеното проекторешение и го включва в дневния ред на следващото пленарно заседание.

(3) Всеки народен представител може да подпише едновременно само едно предложение за вот на недоверие.

(4) Не може да се внася проекторешение за недоверие към министър-председателя на същото основание в срок до 3 месеца след като Великото народно събрание се е произнесло по този въпрос.

(5) Внесеното проекторешение за недоверие може да бъде оттеглено с писмено искане до председателя на Великото народно събрание до започване на неговото обсъждане.

(2) По време на разискванията не могат да бъдат правени изменения и допълнения на текста на проекторешението.

(3) Гласуването на проекторешението за недоверие се провежда веднага след като завършат разискванията, но не по-рано от 24 часа от неговото внасяне.

(2) Когато Великото народно събрание приеме решение за недоверие, министър-председателят е длъжен да подаде оставка.

(3) Оставката на председателя на Министерския съвет води до оставка на цялото правителство.

(4) След подаването на оставката по ал. 2 и 3 членовете на правителството продължават да изпълняват функциите си до провеждането на нов избор.

(2) Връчването на поканата (съобщението) за явяване става чрез службите на Великото народно събрание.

(2) Народните представители запазват заеманата длъжност в държавните органи и организации, като излязат в неплатен служебен отпуск до края на пълномощията на Великото народно събрание.

(2) Народните представители, избрани за членове на Министерския съвет, получават основното си месечно възнаграждение от правителството.

(3) Народният представител може да получава хонорар или възнаграждение по граждански договор.

(4) Народен представител, който получава хонорар или възнаграждение по граждански договор, е длъжен да декларира неговия размер и източници във Великото народно събрание на всяко тримесечие. Декларациите се завеждат в специален явен регистър, който се контролира от Бюрото на Великото народно събрание и от Комисията по парламентарната етика.

(2) Народен представител, на когото се налага да напусне заседанието, преди то да е приключило, е длъжен да уведоми дежурните секретари.

(2) Разрешението за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, в който случай незабавно се известява Великото народно събрание, а ако то не заседава - Председателят (Президентът) на републиката (чл. 88 от Конституцията).

(2) В тридневен срок Комисията по проверка на изборите внася във Великото народно събрание проект за решение относно основателността на искането, който незабавно се поставя на гласуване.

(3) Когато искането е отправено до Председателя (Президента) на републиката, той се произнася по него в тридневен срок.

(2) При използуване на правата си по ал. 1 народните представители са длъжни да спазват изискванията на закона във връзка с опазването на служебната и държавната тайна, както и на данните, отнасящи се до личния живот и увреждащи доброто име на гражданите.

1. напомняне;

2. забележка;

3. порицание;

4. отнемане на думата;

5. отстраняване от заседанието до следващото гласуване.

(2) Забележка се прави и на народен представител, който се е обърнал към друг народен представител с оскърбителни думи или заплаха.

1. има наложени две от предвидените по-горе дисциплинарни мерки и продължава да нарушава реда;

2. след изтичане на времето за изказване продължава изложението си, без това да му е разрешено и въпреки поканата на председателя да завърши.

1. възразява против наложена дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;

2. призовава към насилие;

3. оскърбява Великото народно събрание.

(2) Предложение за избиране на Председателя (Президента) на републиката, за избиране и освобождаване на Върховния съд и на главния прокурор на републиката могат да правят най-малко една трета от народните представители.

(3) Избирането и освобождаването на лицата по ал. 1 става с тайно гласуване.

Приложения: 1. Процедурни правила за принудително довеждане за изслушване на граждани от Великото народно събрание.

2. Бюджет на Великото народно събрание.