(2) Експертизата на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст се извършва от детски експертни лекарски комисии (ДЕЛК) и специализираните състави на НЕЛК с участието на специалисти по детски болести.

(3) Експертизата на вида и степента на увреждане на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест се извършва от ТЕЛК и НЕЛК.

(4) Трудоустрояването на лица с временна неработоспособност и с трайно намалена работоспособност под 50 на сто се извършва от лекуващите лекари и ЛКК, а на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност - от ТЕЛК и НЕЛК.

(5) Преценка дали здравословното състояние на лицето позволява явяването му пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт при извършване на експертиза на временната неработоспособност, когато се налага явяване пред тези органи през периода на временната неработоспособност, се извършва от ЛКК или от центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), от ТЕЛК и от НЕЛК.

(2) В състава на ЛКК влизат не по-малко от двама постоянни членове - лекари с призната специалност, от които един е председател.

(3) Лекарски консултативни комисии се създават в следните лечебни заведения за извънболнична помощ:

1. в амбулаториите за групова практика за специализирана медицинска помощ, при условие че в тях работят не по-малко от трима специалисти;

2. в медицинските центрове, денталните центрове, медико-денталните центрове и в диагностично-консултативните центрове, които в зависимост от възможностите са общи и специализирани ЛКК:

а) общата ЛКК е с постоянен състав и в нея се включват трима специалисти: невролог (неврохирург), хирург (ортопед) и председател - специалист по вътрешни болести с не по-малко от 5 години трудов стаж по специалността; общата ЛКК не разглежда случаите с психични и очни заболявания и гледане и придружаване на деца до 16-годишна възраст, които се разглеждат от съответната специализирана ЛКК; в заседанията на общата ЛКК участват и тримата специалисти;

б) по изключение при липса на кадрови капацитет за изграждане на специализирани ЛКК по детски, очни и психични болести в състава на общата ЛКК могат да бъдат включени специалисти по очни, детски и психични болести; тези специалисти участват в работата на ЛКК само при освидетелстване на случаи с детски, очни и психични болести, както и при случаи за гледане и придружаване на болни деца до 16-годишна възраст;

в) специализирани ЛКК (неврологични, хирургични, очни, УНГ и т. н.) се създават, при условие че в дадените медицински специалности има кадрови възможности и при спазване изискванията на ал. 2.

(4) По изключение лекар може да участва в две ЛКК - в лечебно заведение за болнична помощ и в лечебно заведение за извънболнична помощ, при условие че работи и в двете лечебни заведения.

(5) По изключение при липса на кадрови капацитет лекар, включен в състава на обща ЛКК на лечебно заведение за извънболнична помощ, може да председателства специализирана ЛКК по съответния профил на своята клинична специалност, при условие че не е включен в ЛКК към лечебно заведение за болнична помощ.

(6) Лекари от лечебни заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) не могат да участват в съставите на ЛКК.

(7) При наличие на повече от един медицински център, дентален център или диагностично-консултативен център на територията на населеното място по преценка на директора на РЦЗ може да се създават специализирани ЛКК с участието на специалисти от различните центрове или групови практики за специализирана помощ. Документацията във връзка с дейността на тези ЛКК се води от лечебното заведение, определено в заповедта на директора на РЦЗ по чл. 7, ал. 1.

(8) В лечебните заведения за болнична помощ се създават специализирани ЛКК по отделения и клиники и обща ЛКК по смисъла на ал. 3, т. 2.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочват лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗЛЗ, които насочват лицата към съответната ЛКК.

(3) Копие от заповедта се изпраща на съответните лечебни заведения, на ТЕЛК, на съответната РКМЕ по чл. 21, на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), на съответната регионална здравноосигурителна каса и на съответната регионална дирекция за социално подпомагане.

(2) В съставите на ДЕЛК се включват не по-малко от трима лекари на пълен работен ден, единият от които е председател.

(3) Лекарите по ал. 2 са с призната специалност детски болести и с не по-малко от 5 години трудов стаж по специалността. С предимство в състава на ДЕЛК се включват лекари с втора призната специалност (неврология, ортопедия и травматология, психиатрия и др.) или с допълнителна квалификация в областта на определена специалност в системата на здравеопазването.

(2) Териториалните експертни лекарски комисии са структурни звена на лечебните заведения, към които са създадени.

(3) Профилът на ТЕЛК се определя по реда на ал. 1.

(2) При освидетелстване на лица по повод приемане или отхвърляне на професионален характер на заболяването в състава на ТЕЛК се включват специалисти по трудова медицина, радиобиология и радиационна хигиена и по професионални болести, които председателстват заседанията на комисията.

(2) В общите ТЕЛК могат да работят лекари с една от следните медицински специалности: вътрешни болести, ортопедия и травматология, хирургия, неврология, неврохирургия, урология, онкология.

(3) В специализираните ТЕЛК могат да работят лекари с призната специалност по профила на съответната ТЕЛК.

(4) Изискванията на ал. 1, 2 и 3 се прилагат и за лекарите - представители на ТП на НОИ.

(2) Трудовите договори с членовете на ДЕЛК и ТЕЛК и договорите със специалистите по трудова медицина (радиобиология и радиационна хигиена) и по професионални болести се сключват, изменят и прекратяват от ръководителя на съответното лечебно заведение.

(3) Трудовите договори на лекарите - представители на ТП на НОИ, се сключват, изменят и прекратяват от ръководителя на съответното ТП на НОИ.

(2) Лекарите от ДЕЛК и ТЕЛК, както и лекарите - представители на ТП на НОИ, преминават най-малко веднъж годишно 5-дневен курс за практическо обучение в НЕЛК.

(3) При постъпване за първи път на работа в ДЕЛК и ТЕЛК лекарите, включени в състава, както и лекарите - представители на ТП на НОИ, преминават задължителен едномесечен курс на практическо обучение в НЕЛК.

1. детски експертни лекарски комисии - 1500 случая;

2. обща ТЕЛК - 2400 случая;

3. специализирана ТЕЛК за очни заболявания - 1800 случая;

4. специализирана ТЕЛК за психични заболявания - 1500 случая;

5. специализирана ТЕЛК за специфични и неспецифични белодробни заболявания - 1600 случая.

(2) Когато броят на лицата за освидетелстване надвишава норматива по ал. 1 за изграждане на дадена ДЕЛК/ТЕЛК, но не е достатъчен за създаване на нова, се осигуряват съответен брой допълнителни щатни длъжности.

(3) Създават се общи ТЕЛК за военнослужещи към МО и държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (създават се към Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) към МО и към Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) към МВР).

(2) Дейността на НЕЛК се ръководи от директор, който се назначава от министъра на здравеопазването след провеждане на конкурс.

(3) Трудовите договори с работещите в НЕЛК се сключват, изменят и прекратяват от директора на НЕЛК.

(4) Националната експертна лекарска комисия осъществява диагностични и експертни функции по проблемите на медицинската експертиза.

(5) Националната експертна лекарска комисия осъществява експертни, контролно-методически и консултативни дейности по отношение на по-долустоящите органи на медицинската експертиза.

(6) Националната експертна лекарска комисия участва в разработването на проекти на стратегии и програми в областта на националната здравна политика и на нормативни актове, свързани с медицинската експертиза.

(2) Броят и профилът на специализираните състави могат да се променят с щатното разписание, утвърдено от директора на НЕЛК, в зависимост от преобладаващите заболявания.

(3) Всеки специализиран състав включва не по-малко от трима лекари, от които един е председател на състава.

(4) В специализираните състави на НЕЛК работят лекари с призната специалност по съответния профил и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина.

(2) При освидетелстване на лица до 16-годишна възраст в специализираните състави на НЕЛК се включват лекари с призната специалност детски болести и с не по-малко от 5 години трудов стаж по специалността.

(3) При потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на болестта в съставите на НЕЛК се включват специалисти по трудова медицина (радиобиология и радиационна хигиена) и по професионални болести. Заседанията на съставите в тези случаи се председателстват от специалист по професионални болести или по трудова медицина (радиобиология или радиационна хигиена).

(2) Регионалните картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ) са структурни звена на РЦЗ.

(3) В щата на РКМЕ се предвиждат длъжности за лекари и технически изпълнители съобразно броя на ДЕЛК/ТЕЛК в района и обема на тяхната дейност.

(4) В РКМЕ могат да работят лекари с призната основна медицинска специалност или с не по-малко от 5 години стаж по медицина.

(2) Дейността на лечебните заведения, свързана с изясняването и уточняването на здравословното състояние на здравноосигурените лица и с подготовката им за освидетелстване и преосвидетелстване от ДЕЛК и ТЕЛК, се осигурява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

(3) Високоспециализираните и скъпоструващите медико-диагностични изследвания, свързани с процеса на медицинската експертиза, по искане на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК се финансират от НЗОК в рамките на годишния й бюджет.

(4) Лица, които не са осигурени по Закона за здравното осигуряване, заплащат консултациите и изследванията, свързани с експертизата на временната неработоспособност и подготовката им за освидетелстване и преосвидетелстване по повод трайно намалена работоспособност, както и разходите за извършване на преценката по чл. 3, ал. 5 и издаването на експертното решение по чл. 24, ал. 1, т. 8.

1. прави преценка на здравословното състояние на болния и на неговата работоспособност въз основа на клиничен преглед, резултатите от направените изследвания, заключенията на консултантите, характера на работата и условията на труд на болния;

2. вписва в личната амбулаторна карта (ЛАК) на болния и/или в амбулаторния лист при всеки преглед:

а) данните от анамнезата, обективния статус, направените изследвания, предписаното лечение и диагнозата, както и процента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане в случаите на определена такава с експертно решение на ДЕЛК/ТЕЛК/НЕЛК; епикризите от болничното лечение и талоните с изследванията и консултативните мнения на специалистите се прилагат в ЛАК;

б) своята преценка за работоспособността на болния ("работоспособен" или "неработоспособен");

в) номера и серията на болничния лист, началото и продължителността на временната неработоспособност;

г) подписва се под посочените данни и поставя личния си печат;

3. описва болничния лист в контролния лист към ЛАК по следните реквизити: номер, начало и продължителност на временната неработоспособност, органа, който го е издал (лекуващ лекар или лекар по дентална медицина, ЛКК, по решение на ТЕЛК), и диагноза;

4. изпраща служебно болничния лист на работодателя, при условие че болният заяви писмено, че липсва възможност болничният лист да бъде предоставен на работодателя, най-късно два работни дни от началото на разрешения отпуск;

5. трудоустроява работника с болничен лист, когато здравословното му състояние налага леки облекчения в трудовия му процес, но за не повече от един месец;

6. е длъжен да предостави медицинска документация по искане от ЛКК;

7. насочва болния към ЛКК, когато:

а) осигуреният е ползвал непрекъснат отпуск за временна неработоспособност за едно или повече заболявания до 14 календарни дни, разрешени еднолично от лекуващия лекар (лекар по дентална медицина);

б) осигуреният е ползвал 40 дни отпуск за временна неработоспособност в една календарна година с прекъсване, разрешен еднолично, от един или повече лекари; в 40-дневния отпуск не се включват дните за временна неработоспособност поради бременност, раждане, осиновяване, лечение и изследване в чужбина, болнично лечение, бацилоносителство и карантина;

в) състоянието налага продължителен отпуск по болест;

г) здравословното състояние на болния налага трудоустрояване за повече от един месец;

д) осигуреният се нуждае от извършване на преценка по чл. 3, ал. 5;

8. подготвя необходимата медицинска документация и вписва своето становище в ЛАК при насочване на болния към ЛКК по даден повод;

9. попълва реквизитите на формуляр Е 116 по искане на болния и на формуляр Е 213 по искане на НОИ и подготвя медицинската документация на лицето за извършване на експертизата на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане.

(2) Личният лекар (лекар по дентална медицина), а за лицата, които нямат личен лекар - лекуващият лекар (лекар по дентална медицина), насочва болния към ДЕЛК и ТЕЛК с медицинско направление по образец съгласно приложение № 4, когато приеме, че е налице:

1. трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, която не е предшествана от временна неработоспособност;

2. вид и степен на увреждане.

(3) Лекуващият лекар насочва неосигурените лица и лицата с прекъснати здравни осигурителни права към ТЕЛК по реда на ал. 2.

(4) Болничен лист не се издава и не се прави насочване към ЛКК и ТЕЛК, ако болният не представи ЛАК и документ за самоличност, включително при стационарни условия.

(5) Личната амбулаторна карта се закупува и съхранява от лицето, заверява се от личния лекар, който вписва номер по ред и дата на издаването и регистрационния номер на лечебното заведение, поставя подписа си и личния си печат. При промяна на личния лекар ЛАК се презаверява от новоизбрания лекар.

(6) При изгубена или унищожена ЛАК личният лекар заверява новата, като посочва причината и поредността на картата. При изчерпване на картата личният лекар вписва в новата "продължение".

(7) Лицата имат право да притежават само по една ЛАК. Здравните книжки, издадени на лица, обслужвани от лечебни заведения към ведомствата по чл. 5, заместват ЛАК. Амбулаторният лист не замества ЛАК и се ползва само като помощен документ при осъществяване на контролна дейност.

(8) На неосигурени лица по Кодекса за социално осигуряване (КСО) при временна неработоспособност лекуващият лекар издава медицинско удостоверение за период до 14 дни, след което при необходимост насочва лицето към ЛКК при спазване изискванията на ал. 1, т. 1 и 2 и при необходимост от извършване на преценка по чл. 3, ал. 5.

(9) Решенията на лекуващите лекари и ЛКК се обжалват по реда на чл. 112 от Закона за здравето.

1. за продължаване на отпуск за временна неработоспособност над 14 дни за едно или повече заболявания без прекъсване;

2. за трудоустрояване за повече от един месец;

3. за снабдяване с медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения;

4. за професионално ориентиране;

5. чиито болнични листове са издадени еднолично и са обжалвани;

6. когато са подали жалба срещу лекуващия лекар (лекар по дентална медицина) по повод неправилна оценка на работоспособността им и отказ да се издаде болничен лист;

7. за подготовка на документи и насочване към ТЕЛК при предхождаща временна неработоспособност;

8. за извършване на преценка по чл. 3, ал. 5 и издаване на "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и от министъра на правосъдието;

9. за изготвяне на документи съгласно други нормативни актове.

(2) Лекарската консултативна комисия освидетелства лицата по ал. 1, т. 3 по района на постоянния им адрес. Изключение се допуска при:

1. необходимост лицето да бъде освидетелствано по обективни причини от ЛКК, намираща се извън територията на общината, на която се намира постоянният му адрес, или

2. липса на ЛКК на територията на съответното населено място.

(3) Лицата по ал. 1 се освидетелстват от ЛКК след представянето на документ за самоличност, документи, съдържащи данни за заболяването и работоспособността им, и медицински преглед.

(4) Лекарите от ЛКК могат да насочват болните за диагностично уточняване в лечебни заведения по своя преценка.

(5) Условията и редът за освидетелстване на лицата по ал. 1, т. 3 се определят с методически указания, които имат задължителен характер, издадени от министъра на здравеопазването по предложение на директора на НЕЛК.

(6) Лекуващите лекари (лекарите по дентална медицина) подготвят всички необходими документи и докладват случаите на ЛКК, но не участват при вземането на решението.

(2) Случаите с психични и очни заболявания и с гледане и придружаване на болно дете до 16-годишна възраст са обект само на специализирана ЛКК с изключение на случаите по чл. 6, ал. 3, т. 2, буква "б".

(3) Когато към лечебното заведение за извънболнична помощ на територията на дадено населено място не е изградена ЛКК, медицинската експертиза се извършва от общата или от специализираната ЛКК на лечебното заведение, оказващо болнична помощ.

(2) Лекарските консултативни комисии към амбулаториите за групова практика за специализирана медицинска помощ разрешават отпуск по болест само за заболявания от техния профил. Те разрешават непрекъснат отпуск по болест до шестия месец от началото на отпуска, след което при необходимост насочват болния към ТЕЛК.

1. вземане на решение за отпуск по болест за минало време, при положение че прегледът няма да допринесе за изясняване на здравословното състояние на лицето към дадения период;

2. проведено лечение в чужбина;

3. при неявяване на редовно призовано лице за преглед по повод на обжалвани болнични листове.

(2) Когато по преценка на ЛКК направените изследвания не са достатъчни за изясняване на характера или степента на заболяването, болните се изпращат за допълнителни амбулаторни или болнични изследвания и наблюдения.

(3) Когато се налага продължаване срока на отпуска за временна неработоспособност на тежко болни, чието здравословно състояние не позволява да се движат, освидетелстването се извършва в дома на болния.

(4) При издаване на болничен лист ЛКК вписва в ЛАК на болния всички реквизити по чл. 23, ал. 1, т. 2 и 3.

1. след изтичане на 180 дни непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност;

2. преди изтичане на 180 дни отпуск, ако има признаци за настъпила трайна неработоспособност;

3. когато лицето е ползвало 12 месеца отпуск за временна неработоспособност с прекъсване в две предходни календарни години и в годината на боледуването; в 12-те месеца не се включват 135-те дни от отпуска по чл. 45 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските;

4. когато лицето е трудоустроявано от ЛКК в продължение на две години и работоспособността му не е възстановена;

5. когато лицето е станало неработоспособно за работата, на която е трудоустроено от ЛКК.

(2) В случаите по ал. 1 ЛКК насочват болните - военнослужещи и държавни служители по ЗМВР, към ТЕЛК по чл. 16, ал. 3.

(3) Лекарската консултативна комисия насочва болните за освидетелстване от ТЕЛК с "Медицински протокол на ЛКК", в който се вписват: трите имена, адресът, ЕГН, професията на лицето и работи ли в момента, ползваният отпуск за временна неработоспособност до момента, анамнезата, обективната находка, диагнозата на водещото и на придружаващите заболявания, мнение относно временната неработоспособност или трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане на лицето. Към медицинския протокол на ЛКК се прилагат резултатите от направените изследвания, които се подписват от лицето, което ги е извършило, и задължително се отбелязва датата, на която са направени. При неспазване на посочените изисквания РКМЕ (ТЕЛК) връща протокола на ЛКК за допълване. Същите изисквания се отнасят и за направлението, което издава личният лекар, съгласно чл. 23, ал. 2.

(4) Лекарската консултативна комисия насочва болния към ТЕЛК не по-късно от 7 дни преди изтичането на отпуска по последния болничен лист. Медицинският протокол на ЛКК за продължаване на временната неработоспособност се внася в РКМЕ не по-късно от 3 дни от издаването му.

(2) Отказът на личния лекар се обжалва по реда на чл. 112 от Закона за здравето.

1. почивните дни;

2. извън работното време на ЛКК.

(2) В случаите по ал. 1 медицинското удостоверение се подписва от трима лекари от ЦСМП, извършили освидетелстването на лицето.

1. вид и степен на увреждане;

2. искане на застрахователи и на застраховани лица;

3. други случаи, предвидени в нормативни актове.

(2) Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват лицата по повод на:

1. временна неработоспособност;

2. трайно намалена работоспособност на лица на и над 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, които работят и не са им определени вид и степен на увреждане;

3. вид и степен на увреждане на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО;

4. искане на застрахователи и на застраховани лица;

5. трудоустрояване на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност;

6. определяне характера на заболяванията - професионален или общ;

7. при постъпил формуляр Е 213;

8. други случаи, предвидени в нормативни актове.

(3) Детските експертни лекарски комисии и ТЕЛК освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от постъпване на документите при тях. Решенията се връчват на лицата или на упълномощени от тях лица, или на законните им представители срещу подпис. При временна неработоспособност срокът за освидетелстване е 15 дни от датата на постъпване на документите в ТЕЛК.

(4) Когато за изясняване на отделни случаи се изискват допълнителни документи или изследвания, срокът по ал. 3 започва да тече от тяхното представяне.

(5) В случай че ДЕЛК/ТЕЛК прецени, че не е в състояние да вземе решение в деня на клиничния преглед на лицето, експертното решение се изпраща с писмо с обратна разписка, в която се отбелязват номерът и датата на експертното решение. В този случай медицинското досие се изпраща в РКМЕ след получаване на обратната разписка.

(6) Освидетелстването от ТЕЛК по повод искане на застрахователни компании и застраховани лица в тях се извършва срещу заплащане.

(7) Срокът на временната неработоспособност може да бъде до два месеца от датата на заседанието на ТЕЛК, освен ако в експертното решение е посочен по-кратък срок.

(2) Освидетелстването и преосвидетелстването на лицата се извършват от ТЕЛК по района на постоянния им адрес или по настоящия им адрес, ако са регистрирани на този адрес най-малко 3 месеца преди подаване на заявленията в РКМЕ.

(3) Обстоятелството по ал. 2, предложение първо се доказва с документ за самоличност, а по ал. 2, предложение второ - с удостоверение от общината.

(4) Изключение от ал. 2 се допуска, когато лицето се намира на продължително (повече от 30 дни) болнично или домашно лечение и не е в състояние да се яви пред ТЕЛК по района на постоянния или настоящия си адрес.

(5) Лицата, които по медицински показания не са в състояние да се явят в ТЕЛК, се освидетелстват на място (в дома, в болнично или друго заведение). Това обстоятелство се доказва с медицинско удостоверение, издадено от лекуващия лекар или вписано в протокола на ЛКК (направлението на личния лекар).

(6) Освидетелстването на лицето във връзка с обжалвани болнични листове се извършва от ТЕЛК по района на лечебното заведение, издало болничните листове.

(2) Специализираните ТЕЛК за очни, психични и белодробни болести освидетелстват болните със заболявания от техния профил в многопрофилните болници за активно лечение с разкрити отделения по очни, психични и белодробни болести и в съответните диспансери по района на местоживеене на освидетелстваните лица.

(3) Директорите на многопрофилните болници по ал. 2 осигуряват кабинети, пособия и апаратура, необходими за работата на ТЕЛК.

(4) Разходите за командировки на специалистите от специализираните ТЕЛК, на шофьорите, на техническите лица и за гориво на автомобилите се заплащат от лечебните заведения, на чиято територия се прави освидетелстването.

(2) Ръководителите на лечебните заведения са длъжни да предоставят на ДЕЛК/ТЕЛК и на НЕЛК необходимата медицинска документация, отнасяща се до здравословното състояние на освидетелстваното лице.

(2) Бланката на производствената характеристика се предоставя на осигурителя от ТЕЛК или от НЕЛК с писмо или от освидетелстваното лице.

(2) В заседанията на ТЕЛК по покана на председателя могат да участват представители на работодателя, на организациите на и за хората с увреждания, както и други лица, имащи отношение по конкретните въпроси, свързани с освидетелстването.

(3) При снемането на анамнезата и при клиничния преглед на освидетелстваното лице участват само лекари.

1. разпределя преписките между членовете на ДЕЛК/ТЕЛК;

2. съобщава на лицата или на законните им представители с писмо с обратна разписка деня на прегледа и изследванията и консултациите, които трябва да направят;

3. осигурява колективното обсъждане на данните от клиничния преглед и наличната медицинска и друга документация;

4. контролира пълното и точното попълване на експертното решение;

5. връчва срещу подпис експертните решения на ДЕЛК/ТЕЛК, като изяснява на лицата или на законните им представители решенията на комисията, дава указания за предприемането на съответни действия, свързани с тяхното пенсиониране или трудоустрояване, с реда за обжалване решенията на ДЕЛК/ТЕЛК и др.;

6. организира освидетелстването на лицата на място в случаите по чл. 33, ал. 4 и 5;

7. отказва да открие процедура по просрочена жалба;

8. уведомява ръководствата на лечебните заведения и РЦЗ за констатираните пропуски и грешки в дейността на личните лекари и ЛКК и предлага мерки за отстраняването им;

9. съвместно с експертите по медицинската експертиза към РЦЗ, към РКМЕ и към ТП на НОИ предлага и провежда мероприятия за повишаване квалификацията на лекарите от района по проблемите на медицинската експертиза;

10. организира и провежда мероприятия за повишаване квалификацията на лекарите в ДЕЛК/ТЕЛК;

11. изготвя и предоставя:

а) графика за работа на ДЕЛК/ТЕЛК, като определя един ден от седмицата за домашни посещения;

б) отчетите за работата на ДЕЛК/ТЕЛК, като един екземпляр от годишния отчет изпраща на НЕЛК, ТП на НОИ и РЦЗ;

12. съвместно с експертите към РКМЕ и РЦЗ организира обсъждане на решенията на НЕЛК, касаещи обжалвани решения на ръководената от него ДЕЛК/ТЕЛК, и взема съответни мерки за недопускане на констатираните пропуски и грешки;

13. запознава се с условията и особеностите на професионалния труд на освидетелстваните лица, отразени в производствените характеристики в случаите по чл. 36;

14. участва в заседанията на медицинския съвет на лечебното заведение;

15. отговаря за организацията и качеството на работата на ДЕЛК/ТЕЛК пред директора на РЦЗ и пред директора на лечебното заведение, към което е създадена ДЕЛК/ТЕЛК.

(2) Лекарите в ДЕЛК/ТЕЛК:

1. извършват клиничен преглед и при необходимост назначават допълнителни изследвания и консултации със специалисти извън ДЕЛК/ТЕЛК с оглед на най-правилната преценка;

2. извършват клиничен преглед на място;

3. осъществяват методическа помощ на ЛКК по подготовката и изпращането на болните за освидетелстване от ДЕЛК/ТЕЛК.

1. когато има сключени спогодби с други страни, в които е установен такъв ред;

2. при посмъртно освидетелстване и преосвидетелстване от ТЕЛК, ако лицето е подало заявление в РКМЕ приживе или е подлежало приживе на редовно преосвидетелстване за получаване на пенсия;

3. когато лицето, редовно призовано, не се яви за освидетелстване, с изключение на случаите, при които по здравословни причини то не може да ръководи постъпките си и да отговаря за тях; в тези случаи ДЕЛК/ТЕЛК е задължена да изиска служебно първичната медицинска документация от личния лекар;

4. при лечение в чужбина над два месеца;

5. при получаване на формуляр Е 213 от компетентната институция на друга държава - членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство.

(2) Формуляр Е 213 се изпраща до съответната ДЕЛК/ТЕЛК чрез РКМЕ.

(3) В случаите на обжалване на болнични листове за минало време ТЕЛК е задължена да изиска служебно първичната медицинска документация от органите, издали болничните листове, и от личния лекар.

(2) Медицинската документация на лицата, които са подали заявление за освидетелстване (преосвидетелстване) или са подлежали на редовно преосвидетелстване и след редовно призоваване не са се явили на преглед в ДЕЛК/ТЕЛК/НЕЛК, се връща в РКМЕ.

(3) Регионалната картотека на медицинските експертизи уведомява писмено ТП на НОИ за неявилите се за преосвидетелстване пенсионери, редовно призовани с обратна разписка.

(4) Когато освидетелстваното лице има професия, свързана с автомобилния, железопътния или водния транспорт, един екземпляр от експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК се изпраща на съответната транспортна областна лекарска експертна комисия.

(5) Когато лицето страда от заболявания, изискващи участието на различни видове ТЕЛК (общи и специализирани), експертното решение се постановява от последната ТЕЛК, в която се е явило лицето. Останалите дават консултативно мнение, оформено в експертно решение с реквизитите от наредбата, по чл. 101, ал. 6 от Закона за здравето.

(6) Консултативното мнение по ал. 5 не подлежи на обжалване по реда на чл. 112 от Закона за здравето.

(2) Директорът на НЕЛК се атестира на всеки 3 години в срок до 3 месеца след изтичането на срока от предходното атестиране.

(3) Основните цели на атестирането са:

1. установяване равнището на професионалната квалификация и управленските умения на директора;

2. оценяване изпълнението на функциите, регламентирани в нормативните актове и в длъжностната характеристика;

3. подобряване дейността на НЕЛК.

(4) Атестирането се организира от министъра на здравеопазването, който уведомява директора на НЕЛК за деня на атестацията не по-късно от

5 работни дни преди нейното провеждане.

(5) Атестацията се провежда от комисия, определена от министъра на здравеопазването. Комисията е длъжна да извърши оценяването безпристрастно, честно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства.

(6) Атестирането се извършва по следните показатели:

1. управленски умения, които включват оценяване на: оперативност, координиране и контрол; познаване и ползване на нормативните актове и практическото им прилагане;

2. организация на дейността на НЕЛК, която включва оценяване на: организационни умения, инициативност, борба с корупцията, умения за работа в екип, медийна политика;

3. обем, качество и ефективност на дейността на НЕЛК.

(7) Въз основа на комплексен анализ на дейността по показателите съобразно ал. 6 атестацията може да бъде:

1. отрицателна;

2. неудовлетворителна;

3. добра;

4. много добра.

(8) За резултатите от атестацията комисията съставя атестационна карта и запознава с нейното съдържание директора, който я подписва.

(9) Ако директорът не е съгласен с поставената оценка, може да подаде писмено възражение, в което посочва мотивите за своето несъгласие.

(10) Възражението се подава до министъра на здравеопазването в 3-дневен срок от датата, на която директорът е подписал атестационната карта.

(11) Министърът на здравеопазването е длъжен да се произнесе по възражението в 10-дневен срок от получаването му, като неговото решение е окончателно.

(12) Министърът на здравеопазването може да приеме възражението за основателно или да го отхвърли.

(13) Когато министърът на здравеопазването приеме възражението за основателно, се провежда ново атестиране в срок до един месец от неговото решение.

(14) Попълнените и подписаните атестационни карти се съхраняват в личното досие на директора.

(15) Министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото правоотношение на директора на НЕЛК, ако е получил отрицателна атестация, с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.

1. разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ДЕЛК/ТЕЛК;

2. оказват методическа помощ и контрол по организацията и качеството на експертната дейност на ДЕЛК/ТЕЛК;

3. участват в разработването на нормативната уредба относно медицинската експертиза;

4. провеждат обучение на работещите в ДЕЛК/ТЕЛК;

5. освидетелстват на място лица, които по медицински показания не са в състояние да се явят в НЕЛК по реда на чл. 33, ал. 4; освидетелстване на лица на място може да се извърши и по преценка на директора на НЕЛК;

6. участват в проверки по медицинската експертиза в лечебните заведения в страната;

7. оказват методическа помощ на дейността на РКМЕ;

8. отказват откриване на процедура при недопустимост на жалбата;

9. прекратяват процедурата в НЕЛК за лицата по чл. 50, ал. 3.

1. планират, организират и ръководят цялостната дейност на състава;

2. осигуряват клинико-експертното изясняване на отделните случаи и колективното им обсъждане и решаване от състава;

3. носят отговорност за своевременността и качеството на експертните решения;

4. организират и провеждат мероприятия за повишаване квалификацията на лекарите от състава и на останалите органи на медицинската експертиза по съответната специалност.

(2) При заболявания, по които ДЕЛК/ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към момента на постановяване на експертното решение, НЕЛК отменя и връща експертното решение на ДЕЛК/ТЕЛК за ново произнасяне.

(3) При обжалване на експертни решения на ДЕЛК/ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия не се произнася по заболявания, възникнали след постановяване на експертното решение.

(4) При обжалване на решения на ТЕЛК по експертизата на временната неработоспособност НЕЛК се произнася по всички приложени от жалбоподателя болнични листове, които са обсъждани в решението на ТЕЛК.

(2) В случаите по ал. 1 НЕЛК насочва болните за диагностично уточняване в лечебни заведения по своя преценка.

(2) При временна неработоспособност срокът по ал. 1 е 15 дни.

(3) В случаите, когато се провеждат допълнителни амбулаторни или болнични изследвания или се изискват допълнителни документи, срокът започва да тече от датата на получаването им.

(2) В заседанията на експертния съвет, който е консултативен орган на НЕЛК, могат да участват националните консултанти и водещи специалисти по профила на разглежданите случаи, представители на съюзите на хората с увреждания и на други заинтересувани организации.

(2) Консултациите на останалите специализирани състави на НЕЛК се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му. Експертното решение не се подписва от консултиращите състави.

(3) В случаите по чл. 43, т. 5 и 6 специалистите от даден специализиран състав се заместват от други специалисти, определени със заповед на директора на НЕЛК.

(2) По преценка на председателя на специализирания състав на НЕЛК, разглеждащ случая, съставът може да се произнесе след преглед.

(3) Когато дадено лице, обжалвало решение на ДЕЛК/ТЕЛК, не се яви за преглед и медицинската документация не е достатъчна, за да се вземе решение, процедурата се прекратява с разпореждане и медицинската документация се връща в РКМЕ.

1. да потвърди решението на ТЕЛК;

2. да го отмени и да издаде ново решение;

3. да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението.

(2) В РКМЕ се съхраняват медицинските експертни досиета, подредени по единен граждански номер.

(3) За всяко лице, което ще се освидетелства за първи път от ДЕЛК/ТЕЛК, се попълва контролен картон, в който се отразява движението на медицинската документация.

1. освидетелстване;

2. редовно преосвидетелстване, когато, служебно повикано, лицето не се е явило в ТЕЛК;

3. преосвидетелстване, когато се иска промяна на датата на инвалидизирането, срока на инвалидизирането, противопоказаните условия на труд или причинната връзка;

4. предсрочно преосвидетелстване за влошено или подобрено състояние;

5. преосвидетелстване по повод социални придобивки и други поводи, предвидени в нормативни актове.

(2) Лицата по ал. 1 се явяват за редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия след служебно повикване.

(3) Лицата по ал. 1 заедно със заявление-декларацията представят в РКМЕ и медицинска документация, доказваща здравословното им състояние, а тези, които се явяват за освидетелстване - и протокол на ЛКК (направление от личния лекар).

(4) При получаване в РКМЕ на заявление, протокол на ЛКК или друга медицинска документация се извършва проверка относно наличието на медицинско експертно досие или друга документация на името на това лице, за да се свърже с нея.

(5) Експертите в РКМЕ изпращат документите за освидетелстване или преосвидетелстване на лицата на съответната ДЕЛК/ТЕЛК в срок 3 дни от получаването им.

(6) При изгубено медицинско експертно досие РКМЕ насочва лицето за преосвидетелстване с медицинската документация, която се съхранява от него, и в пенсионната му преписка, която се съхранява в НОИ. В тези случаи преписката се придружава от нарочен протокол, издаден от РКМЕ, удостоверяващ, че медицинското експертно досие е изгубено.

(7) Пенсионната преписка може да бъде използвана за нуждите на експертизата извън случаите по ал. 6, когато е необходима за уточняване на дата на инвалидизиране, причинна връзка по повод военна инвалидност, трудова злополука или професионална болест и в други случаи, въз основа на мотивирано искане от ТЕЛК/НЕЛК.

(2) В медицинското експертно досие се съхраняват:

1. заявление-декларацията;

2. медицинските протоколи на ЛКК;

3. резултатите от направените изследвания;

4. експертните решения на ЛКК/ДЕЛК/ТЕЛК и НЕЛК;

5. протоколите на НОИ за извършено проучване на условията на труд по повод професионално заболяване и трудова злополука и разпореждането на НОИ за трудова злополука;

6. производствената характеристика (за лица в трудови правоотношения);

7. други медицински документи, допълнително изискани от ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК - преписи от истории на заболяването, епикризи, преписи от съдебномедицински експертизи и др.

(3) Съдържанието на медицинското експертно досие се описва и заверява от РКМЕ. При постъпване на нови документи те се включват към описа, който е неразделна част от медицинското експертно досие, като се посочва датата на постъпването им.

(2) Когато лицето е освидетелствано от ДЕЛК/ТЕЛК извън района на постоянния му адрес, медицинската документация се изпраща в регионалната картотека по постоянния му адрес за съхраняване.

(3) В случаите, когато лицето е било освидетелствано от ДЕЛК/ТЕЛК в друг район за продължаване на отпуска по болест и са изминали повече от два месеца от срока на разрешения отпуск и лицето не се е явило за ново освидетелстване, цялата му медицинска документация се изпраща на регионалната картотека по постоянния му адрес.

(2) Териториалните поделения на НОИ създават организация и обезпечават техническа възможност за получаване и връщане на медицинските експертни досиета, необходими за работата на медицинските комисии по чл. 98, ал. 4 КСО.

(2) Медицинските експертни досиета на лицата, на които не е определен процент трайно намалена работоспособност, се съхраняват в регионалната картотека за срок 5 години.

(3) След изтичането на сроковете по ал. 1 и 2 комисия, назначена по чл. 42 от Закона за Националния архивен фонд, извършва подбор и определя за постоянно запазване медицинските експертни досиета, които имат научна стойност.

(4) Документите, определени за постоянно запазване съгласно ал. 3, се описват и предават за съхраняване в съответния държавен архив, а останалите се унищожават.

(5) Медицинските експертни досиета на починалите лица с трайно намалена работоспособност се изпращат на наследниците, а ако няма такива, се унищожават.

(6) В азбучния картон се вписва къде и кога са предадени за съхраняване медицинските експертни досиета.

1. осигуряват необходимите материали и създават организация за своевременно запознаване с действащите нормативни актове по медицинската експертиза;

2. осъществяват системен контрол за своевременност и качество на медицинската експертиза и по отношение на воденето на медицинската документация и вземат мерки за отстраняване на допуснатите пропуски и грешки;

3. осигуряват възможност за своевременно амбулаторно или болнично изследване на болните, които ще бъдат освидетелствани от ЛКК, ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК;

4. осъществяват контрол върху организацията и качеството на работата на ЛКК, ДЕЛК и ТЕЛК, ако има такава в лечебното заведение;

5. разглеждат жалбите на заинтересуваните лица и органи, отнасящи се до медицинската експертиза, и вземат съответни мерки за отстраняване на причините, които ги пораждат;

6. на всеки 6 месеца съвместно с главните експерти по медицинската експертиза към РЦЗ, към РКМЕ и към ТП на НОИ и с председателите на ДЕЛК и ТЕЛК организират провеждане на общ колегиум за анализ на допуснатите пропуски и грешки при извършване на медицинската експертиза.

1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им, пред ЛКК;

2. срещу решенията на ЛКК и ЦСМП - в 14-дневен срок от получаването им, пред ТЕЛК;

3. срещу решенията на ДЕЛК, ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им, пред НЕЛК;

4. срещу решенията на НЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им, пред Административния съд - София-град, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Обжалванията и възраженията по ал. 1, т. 1 се правят чрез регионалния съвет по чл. 111 от Закона за здравето, а по ал. 1, т. 2 и 3 - чрез РКМЕ.

(3) Заинтересуваните лица и органи могат да обжалват в 14-дневен срок решенията на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на болнични листове, и пред регионалния съвет по чл. 111 от Закона за здравето.

(4) Срокът за обжалването по ал. 1 и 3 започва да тече от датата на получаване на експертното решение.

(5) Когато обжалваният болничен лист е издаден от член на ЛКК, преценката по него се прави от друга ЛКК.

(6) По реда на ал. 1 - 4 се обжалват и експертните решения по чл. 24, ал. 1, т. 8 от заинтересуваните лица и разследващите органи или от органите на съдебната власт.

(2) Регионалната картотека на медицинските експертизи изпраща жалбата в ТЕЛК и НЕЛК в 3-дневен срок от получаването й заедно с цялата налична медицинска документация.

(3) В случаите, когато жалбата е подадена чрез друг орган, тя се изпраща до съответния орган по чл. 63, ал. 1, като срокът за обжалване се приема за спазен.

(2) Националната експертна лекарска комисия информира ТП на НОИ за нейни обжалвани решения пред Административния съд - София-град.

(2) Директорът на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на непълни, неправилни или противоречиви решения, постановени от нейните състави, в 3-месечен срок от постановяването им.

(3) При технически грешки РКМЕ връща експертното решение на ДЕЛК/ТЕЛК (НЕЛК) за поправка, която се прави с ново решение.

1. правят проверки по създадената организация на работа и кадровото състояние на ЛКК, по качеството на медицинската експертиза, осъществявана от лекуващите лекари, ЛКК и ДЕЛК/ТЕЛК, и по воденето на медицинската документация;

2. експертите съставят констативни протоколи за резултатите от проверките в 4 екземпляра: за ръководителя на лечебното заведение и за директорите на РЦЗ, на ТП на НОИ и на РЗОК;

3. дават задължителни предписания и следят изпълнението им;

4. съвместно организират и провеждат мероприятия за повишаване квалификацията на лекарите от района по проблемите на медицинската експертиза;

5. докладват на директорите на РЦЗ, на директорите на ТП на НОИ и на РЗОК жалби във връзка с медицинската експертиза и предлагат мерки за отстраняване на причините, които ги пораждат.

(2) Експертите към РЦЗ и РКМЕ проверяват експертните решения само за наличието на реквизитите по чл. 61 от наредбата, по чл. 101, ал. 6 от Закона за здравето. Контролът, осъществяван от експертите към РЦЗ и РКМЕ, изключва проверката на експертните решения по същество.

1. изпращат с обратна разписка екземпляр от експертното решение на заинтересуваните страни;

2. проверяват наличието на постъпила жалба в законоустановения 14-дневен срок за всяка от заинтересуваните страни;

3. поставят гриф "влязло в сила" на необжалваните експертни решения след изтичане на 14-дневния срок за всяка от заинтересуваните страни;

4. поставят гриф "за НЕЛК" и изпращат в НЕЛК обжалваните от заинтересуваните страни експертни решения заедно с медицинската документация и жалбата;

5. проверяват за допуснати технически грешки в постановените решения на органите на медицинската експертиза;

6. проверяват за наличие на подписи и дата на постановените решения на органите на медицинската експертиза;

7. в случаите по т. 5 и 6 изпращат експертните решения с медицинската документация на съответния орган, издал акта, за отстраняване на нередностите.

(2) Експертите на РКМЕ изпращат в НЕЛК и експертните решения на ДЕЛК/ТЕЛК, в които не е отразен мотив за оценката, заедно с медицинската документация.

(3) В придружителното писмо, с което се изпращат експертното решение и медицинската документация, се описват мотивите за изпращането на НЕЛК или на органа, издал акта.