Интервю за радио К2, излъчено на 26 август 2009 г. - I част

Г-н Прохаски, Вие се връщате от поклонението пред паметта на Александър Божков, което се състоя преди часове. Имаше ли много хора там?

Георги Прохаски:

Да, много хора дойдоха да отдадат последна почит на Александър Божков. Църквата не можа да ги побере. Много от тези, с които е работил, бяха там - от всички периоди на неговата работа, и от двете правителства, в които беше, и от различните организации, в които е участвал.

Аз даже не ги познавам всички достатъчно добре. Току-що си спомних и споделих с колегите от ЦИР (събрали сме се тук в Центъра, за да си спомним за работата ни със Сашо Божков), че първата ни работна среща с него беше през 1996 г., когато трябваше да се пишат икономически идеи за реформа във връзка с предстоящите президентски избори (есента на 1996 г.).

Да не искате да кажете, че дотогава не сте се познавали?

Георги Прохаски:

Познавахме се, но бегло, не бяхме работили заедно.

Вие тогава управлявахте Фондация „Отворено общество"...

Георги Прохаски:

Да, аз бях във Фондация „Отворено общество". Вършех повече административна работа, бях намалил икономическите си занимания. Тогава се видяхме със Сашо в една сладкарница под хотел "Хемус", ядохме пасти и говорихме за икономика...Така седнахме да пишем първите идеи за икономическа реформа с него, след това към нас се присъединиха още хора...

В онзи момент той до неотдавна е бил шеф на Агенцията по приватизация в правителството на Филип Димитров...

Георги Прохаски:

Тогава той беше депутат в парламента и се занимаваше активно с икономическа политика. Оттам тръгнаха нещата.

След президентските избори продължихме да работим. Мислихме общо взето да се движим по-бавно, по-академично като гражданска организация (ЦИР - бел.ред.), но събитията от зимата на 1996-1997 г. ускориха процесите. Трябваше много бързо да се напишат програми за реални реформи, които да започнат да се реализират на практика веднага. Тогава се увеличи и екипът на Центъра.

След като г-н Божков влезе в Министерския съвет се получи много добро сътрудничество - когато възникваха задачи за разработка на някаква политика или проектозакон, той ги възлагаше освен на държавната администрация и на неправителствени организации. Не само на ЦИР, а и на други организации. ЦИР доста работеше по икономическите политики и проектозакони...Не с финансиране от държавата...

Неправителствените организации формираха съвместни работни групи с хора от държавната администрация. Получаваше се много добре, защото в процеса на разработка на дадена идея или проектозакон, хората от държавната администрация бяха "вътре", в самата кухня, и така, участвайки в неговата разработка, те приемаха сътоветния документ или проектозакон като свой. Впоследствие те активно се ангажираха да го прокарат през администрацията, парламента и след това разбира се и да го реализират. Така се получаваха добри неща.

Пример за такава работа беше реформата в пенсионната система, която изцяло беше изнесена извън държавната администрация, но с участие на хора от Министерството на труда, Минстерския съвет, международни екипи. Всичко това беше базирано в ЦИР като организация на работата. Тогава ръководител на екипа беше Йордан Христосков. На практика под неговото ръководство се разработиха реформите, а след това той пое реализацията им в НОИ. Така нещата се случваха.

Толкова много неща се направиха само за трите години, в които Александър Божков беше вицепремиер, че сега като си помисля, направо ми се струва невероятно, че това е било възможно.

Но тогава като че ли бяха други времената, работеше се на много големи обороти.

Атмосферата беше различна...

Георги Прохаски:

И атмосферата, да

Тази реформа, каквото и да направиха следващите правителства, така и не можаха да я унищожат.

Георги Прохаски:

Аз смятам, че специално структурната реформа, формирането на пазарна икономика у нас, което се получи именно през тези 3 години, беше основата на целия икономически растеж на България. От него се въползва цялата страна разбира се...а и следващите правителства.

Другата голяма заслуга на Александър Божков беше, че паралелно с това той водеше много активна международна дейност. Това като че ли остава малко неоценено, то не е и коментирано толкова много. Той активно провеждаше срещи както тук в България, така и в чужбина, с финансови и икономически експерти, държавници, които се занимават с икономика, министри на икономиката, представители на Световната банка, на европейски банки. Тази негова активност започна да променя мнението за България в чужбина в икономическата и финансовата област, прояви се сериозен интерес към страната. Паралелно с реформите, които се правеха вътре, започнаха да идват и чуждестранни инвестиции. Този процес се развиваше още по-активно след 2000 г. Но началото беше поставено именно тогава.

С Александър Божков сте общували още по-активно като съпредседатели на ЦИР. Кога стана това, той кога влезе в пълната си функция на съпредседател?

Георги Прохаски:

След като излезе от държавната администрация, от политиката. Това беше през 2000 г. Тогава той изцяло се посвети на ЦИР. Работехме много активно. Даже в по-голямата част от времето след 2000 г. той е бил по-активният председател на Центъра. Аз съм се занимавал и с други неща, а и в момента се занимавам.

Но той отделяше цялото си време на Центъра, на работата тук, на анализите. Той е и много добър автор на публицистика, така че двете неща се съчетаваха. По-академичните анализи на Центъра, в редакциите на които участваше, той ги извеждаше в публичното пространство чрез своето публицистично перо (което никой от нас няма тук в Центъра). Той успяваше да доведе тезите (и своите лични, и други, които са били обсъждани тук, в ЦИР) до много широк кръг от хора по един много достъпен начин, с какъвто той умееше да работи.

Наистина и най-сложните неща съумяваше да обясни много просто... Вслушваха ли се през последните години управляващите в анализите, които вие правихте, интересуваха ли се въобще от това?

Георги Прохаски:

Трябва да кажа, че не е имало правителство, което да не е обръщало внимание на това, което казваме ние - както в нашите редовни доклади, така и в специализираните изследвания, които правим, така и в това, което Александър Божков лично пишеше. Мисля, че се забелязваше и се отчиташе. Друг е въпросът, че по различни причини, включително и политически, нямаше такова активно взаимодействие с държавните структури, каквото имаше във времето на правителството на СДС. Да се дават задачи с много висока степен на отговорност на Центъра за разработка на икономическа политика, на законопроекти - такова тясно сътрудничество нямаше. Но по отделни проекти, по които ние сме работили, по различни въпроси, по които е трябвало да се изкаже мнение, винаги нашето мнение е било отчитано - и от правителството на НДСВ, и от тройната коалиция. Открито или негласно, отчитало се е.

И един малко по-личен въпрос... Беше ли огорчен Александър Божков от това, което се случи с него, от обвиненията, които му се отправяха от всички страни, които той преживя очевидно тежко. Споделял ли е с Вас?

Георги Прохаски:

Безспорно е, че беше огорчен. Първо, защото част от обвиненията бяха абсурдни. Те бяха толкова елементарно неверни, че един средно интелигентен човек, като се запознае с фактите, без да е нужно да е сериозен икономист, можеше да види, че там той няма вина. Въпреки това в един момент определени длъжностни лица извадиха обвинителни актове, задвижиха се съдебни процеси.

Беше очевидно, че ставаше дума за някакво политическо разчистване на сметки. Иначе ако е имало нещо сериозно, то отдавна щеше да стигне до реална осъдителна присъда. Аз знам всичките истории, той ми е разказвал конкретните случаи, за които става дума. Обвиненията са очевидно несъстоятелни. Но трябваше да минат 8 години, хиляди инстанции, забавяния и т.н., за да приключи всичко това. Слава богу, преди няколко месеца приключи и последното съдебно дело с оправдателно решение.

Може би просто и времената се попромениха, вече не беше политически необходимо той да бъде репресиран по някакъв начин. А и може би нещата и в прокуратурата, и в съдебната система започнаха да се променят към по-добро и започна да се работи по-професионално.

Сашо беше огорчен и заради това, че нямаше достатъчно хора, от тези, с които беше работил, които да се застъпят публично за него. А те знаеха, че той не е виновен. Но като че ли беше удобно да има един виновник, дали той наистина е виновен или не, нямаше значение.

Във всеки случай аз мога да кажа с пълна увереност, че той бе честен и некорумпиран човек, тъй като през последните 13 години съм работил ежедневно с Александър Божков. Първо, познавам го като човек, като принципи и ценности. Второ, виждал съм го как живее, как живее семейството му, в какъв апартамент, как се справяше с живота, как се справяше с болестта.

Тук ще разкрия много личен въпрос, но може би и това трябва да се знае - за да може Сашо да плаща за лечението си, неговата тъща си продаде апартамента. Къде са тогава богатствата, за които някои хора и досега говорят в сайтовете. Нека да дойдат да ги видят, нека да дойдат да видят апартамента, в който живееше.

Не че беше беден човек, но в никакъв случай не живееше над това, което му позволяват заплатата и хонорарите, които получаваше...Както знаете, той работеше много - и в Дарик, а и непрекъснато пишеше. За него това беше удоволствие, но и начин да си покрива разходите.

Беше ли щастлив, че тези дела отпаднаха, че всичко в крайна сметка се доказа?

Георги Прохаски:

Да, падна му голямо бреме, беше наистина много доволен. За съжаление това се случи, когато болестта напредна и като че ли почти не му остана време да се почувства по-спокоен. Именно в последните няколко месеца здравословното му състояние започна да се влошава. Наистина е много жалко това, което се случи. Той можеше още много да даде.

Да, когато нещата се оправиха, човекът вече го няма...Мир на праха му.

Георги Прохаски:

Да, нека почива в мир. Във всеки случай той ще остане в нашата памет, надявам се и на много други хора.

Втората част на интервюто с г-н Прохаски, в която той говори по актуални икономически теми, четете тук.