"Черната дупка" в бюджета на Испания нараства по-бързо, отколкото опитите на министър-председателя Мариано Рахой за намаляване на бюджетния дефицит. Тенденцията предвещава динамика, подобна на тази в свиващата се икономика на Гърция, пише агенция „Блумбърг“.

Предприетите икономии, най-строгите след 1978 г., не успяха да ограничат дефицита на фона на все по-дълбокото потъване на икономиката. Бюджетният дефицит нарасна през първата половина на тази година, както стана и в предходните 12 месеца. Дори след увеличаване на данъка върху продажбите и орязване на разходите за здравеопазване през текущото тримесечие, е възможно дефицитът да стигне 9,4% от брутния вътрешен продукт на Испания, смята икономистът от Applied Economic Research Foundation Игнацио Конде-Руиз. Толкова, колкото е бил през миналата година.

Фискалните и политическите последствия от изискваните строги икономии в една свиваща се икономика подчертава дилемата на испанския премиер. Същевременно, за да получи Испания спасителна финансова помощ от Европейския съюз, Мадрид вероятно ще трябва приложи още по-големи бюджетни съкращения. Това ще повтори модела, наблюдаван в Гърция, Португалия и Ирландия.

"Няма шанс Испания да постигне целите си“, смята Меган Грийн, икономист от финансовата компания Roubini Global Economics LLC. "Планираният дефицит е икономическо самоубийство“, заяви експертът.

Според икономистите е изключително притеснително свиването на потреблението на фона на нарастващата безработица. Същевременно печалбите намаляват, както и събираемостта на приходите към държавния бюджет.

Според Централната банка на Испания икономиката на страната се е свила за пето поредно тримесечие за периода юли-септември. Същевременно по данни на Международния валутен фонд производството в Испания няма да възвърне нивата си от 2008 г. преди 2017 г. Като следствие на това плана на ЕС за бюджетна консолидация, представен за първи път за Испания през 2009 г., не само, че не напредва, но и върви на заден ход.

"Дори и да съкращавате (разходи), дупката между разходите и събираемостта на приходите става все по-голяма“, коментира Джонатан Тепър от изследователската компания Variant Perception.

Държавният дълг ще скочи с 17 процентни пункта до 85% от БВП през 2012 г., тъй като държавата поема разноските от спасяването на банките, елетроенергийната система и публичните компании. Това ще добави най-малко 10 млрд.евро към разходите за финансиране на испанския дълг през следващата година, компенсирайки предвидените приходи от увеличаването на данъците, смятат експерти.

Предприетите мерки от испанското правителство включват повече от 100 млрд. евро от данъчни увеличения и орязване на разходи. Предвиденият бюджетен дефицит за тази година е 6,3%.