България и Алжир са страни, които се познават повече от 50 години. Малко са държавите, с които имаме толкова дълготрайни отношения, а с Алжир (Алжирската народно-демократична република) те са постигнати веднага след обявяването на независимостта на африканската държава.

Пред Econ.bg посланикът на Алжир у нас Н.Пр. Ахмед Буташ разказа, че двустранните ни отношения водят началото си още от времето, когато Алжир воюва за независимостта си. Ден след официалната декларация за независимостта при прекратяването на огъня (със споразумението от 19 март 1962 г.) двете страни установяват дипломатически отношения, а малко по-късно е подписана и първата спогодба за търговия и плащания между двете страни.

Връзката ни с Алжир

Първоначално връзката ни с Алжир е в контекста на войната за независимост срещу френските колониални власти (започнала през 1954 г.). Първите форми на отношения са всъщност една помощ от страна на България под формата на оръжие за бойците, които участват в партизанската война в планините. През годините структурата на търговско-икономическите ни отношения не е претърпяла големи промени. В началото съществена част от износа на България е свързана с доставка на оръжие. 50 години по-късно две трети от износа на България за Алжир също са военно оборудване.

Според Буташ "значението на тези доставки е толкова важно на фона на цялостния стокообмен, че компанията, която се занимава с тях, има представителство в Алжир”. През първите десетилетия на своите съвместни дейности двете страни поддържат активно сътрудничество до такава степен, че през 60-те и 70-те години в Алжир са пребивавали 7 хил. българи, които са работили във всички сектори на икономиката.

Експерти от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) разказаха през Econ.bg, че в този интензивен период от 70-те години са осъществени и редица официални посещения, подписани са над 30 спогодби, конвенции, договори и споразумения.

Посланик Буташ коментира: "Двустранните отношения бяха много интензивни през един дълъг период, докато не падна Берлинската стена”. След това България посвещава усилията си на присъединяването към Европейския съюз и НАТО. В същото време Алжир преминава през труден период през 90-те години - по-точно от 1993 г. до 1997-98 г. (През 1992 г. в страната започнаха сблъсъци, след като властите анулираха парламентарните избори, които щяха да бъдат спечелени от забранена към момента радикална ислямистка партия - бел.авт.). По тази причина отношенията между Алжир и България изпадат в стагнация, която продължава повече 20 години.

С какво, освен с оръжие, търгуваме

Стоковата структура на обмена между двете страни не е много богата. Фосфатите са основата на алжирския износ за България, както и някои минерали. От Алжир сме внасяли чугун, суров нефт и текстил - памучни платове. Ние сме изнасяли за Алжир електро- и мотокари, металорежещи машини, доматено пюре, месо и олио, електротехника, медикаменти. Според посланик Буташ през 2009 г. стокообменът между двете страни е приблизително 85 млн. долара, от който две трети се пада на военното оборудване. Според официалните данни, с които МИЕТ разполага, през 2010 г. износът ни за Алжир възлиза на 67.37 млн. долара. Липсват обаче такива продукти, които потребителят би могъл да различи на рафта в супермаркета.

Опит за възраждане на отношенията

През последните години се работи за по-голяма интензивност в отношенията между двете страни и се търсят нови възможности за сътрудничество, разказват от МИЕТ. Като илюстрация на това твърдение може да се посочи, че 17-ата сесия на Смесения българо-алжирски комитет за икономическо, научно и техническо сътрудничество е проведена в София през далечната 1989 г., а след 18-годишно прекъсване, в периода 26-27 март 2007 г. в столицата на Алжир - едноименния град, се провежда 18-ата сесия на Комитета. В началото на ноември 2011 г. се проведе и 19-ата сесия на Смесения комитет, отново в София.

В същото време характерът на бизнеса между двете страни се променя по обективни причини. Търговските ни отношения с Алжир са поставени в нови условия - и в икономически, и в политически план. България е член на Европейския съюз, а от 2005 г. е в сила и Договор за асоцииране между Алжир и ЕС, което от своя страна предлага нови икономически възможности.

Независимо от появилите се различия, има области от взаимен интерес, в които бихме могли да си сътрудничим. Енергетиката е една от тези перспективни сфери, тъй като Алжир е сред световните износители на енергийни ресурси.

Има неща като природния газ, които винаги ще бъдат важни, особено когато търсим начин да диверсифицираме източниците си. От МИЕТ са на мнение, че с изграждането на газовите връзки на страната ни с Гърция и Турция, ще можем да внасяме алжирски газ. Алжирската страна следи внимателно енергийната ни политика и смята, че имаме поле за взаимодействие в енергетиката. "Това може да стане чрез една инвестиция, така че алжирският газ да достигне до България, както за нуждите на местния пазар, така и за страните от региона. Също така може да се помисли и за инвестиране в създаването на електроцентрала в България, която да произвежда електричество от газ, като произведеното електричество може да се реализира в региона на Балканския полуостров”, коментира посланик Буташ.

По мнение на експертите в МИЕТ в сегашните условия български компании биха могли да участват в изграждането и поддръжката на алжирската енергийна инфраструктура, в т.ч. в нови проекти (реализация, експлоатация и поддръжка на електроенергийни централи). Освен това съществуват потенциални възможности и за сътрудничество между България и Алжир в търсеното и добива на въглеводороди.

Други варианти на сътрудничество са тези в рамките на Евро-средиземноморското енергийно партньорство и Диалога ЕС - Африка. Необходимо е създаването на редовен обмен на актуална информация между двете страни за развитието на енергийния сектор в национален и регионален аспект. Според МИЕТ за целта е необходимо да насърчаваме контактите между български и алжирски енергийни компании и участието им при изграждане, модернизация и рехабилитация на енергийни обекти на територията на двете държави, както и в трети страни, включително чрез създаването на смесени предприятия (joint ventures).

Потенциал на стокообмена

Съществува потенциал за увеличаване на българския износ за Алжир. Основните експортни стоки за северноафриканската страна през изминалата година са: пръти от желязо или от нелегирани стомани, плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани, плочи от дървесни частици и др.

България произвежда и може да предложи на алжирския пазар утвърдени на световните пазари стоки - храни, напитки, медикаменти и други фармацевтични продукти, медицинска апаратура, облекла, машиностроителна продукция, машини за хранително-вкусовата и преработвателна промишленост, електроника и електротехника. Българските износители биха могли да увеличат доставките на някои видове традиционно машиностроене, сечива и метални конструкции, считат от МИЕТ.

Освен това България се ползва с авторитет по линия на научно-техническото сътрудничество, датиращо от близкото минало. С българска техническа помощ и специалисти в Алжир са изградени множество обекти: проектиране и строителство на рудник "Кеф ум Тебул” за медни руди, рудник "Керзет Юсеф” за добив на оловно-цинкови руди, завод за кари и др.

От МИЕТ са категорични, че имаме добри традиции, които са стабилна основа за надграждане и по-нататъшно развитие на икономическото сътрудничество с Алжир, а и с региона като цяло.

Във връзка с този потенциал посланик Буташ казва, че на фона на кризата в ЕС в момента, Алжир се радва на добри финансови възможности, които му позволяват със собствени средства да финансира програма за развитие, която се изпълнява от 2010 до 2014 година и е на стойност 286 млрд. долара. В рамките на тази програма се изграждат 1 200 000 жилища. При положение, че строителният бизнес в България в момента е в криза, е логично да се обърне внимание на потенциала, който предлага строителството в Алжир. Проблемът според посланик Буташ обаче е, че "българските компании не са много предприемчиви, когато става дума да се ориентират към външните пазари". В случая с Алжир според него предприемачите ни са в плен на някои предразсъдъци, свързани със сигурността в африканската държава. Освен това съществен проблем пред бизнеса е и фактът, че България няма търговски представител в посолството ни в Алжир. От година посолството ни се движи от един-единствен дипломат, който се занимава с всичко. Не е достатъчно интересът ни към Алжир да бъде изразен само вербално, необходимо е да се действа на място. "Това, което съм установил от работата си с тях (българските бизнесмени - бел. авт.), е, че като че ли те очакват да им поднесем договорите готови на сребърен поднос. Докато в глобализирания свят нещата не стават така. Когато човек иска да има част от някакъв пазар някъде, той отива там на място", коментира посланик Буташ. И критиката му е основателна. Изглежда, че годините на преход са направили българските предприемачи недалновидни в някои отношения.

От МИЕТ признават, че съществуват неоползотворени възможности за увеличаване на връзките ни с района на Магреба (става дума за страните от западната част на Северна Африка. Арабите наричат тази част на континента Джезират ал Магреб, което означава "Западен остров”. Арабският магребски съюз включва държавите Мароко, Алжир, Тунис, Либия и Мавритания - бел.авт.), но не като алтернатива на ЕС, а в допълнение на връзките ни със страните-членки.

За периода 2000-2010 г. липсват преки алжирски инвестиции в България, а преките инвестиции на България в северноафриканската страна се равняват на 2,7 милиона евро. От МИЕТ виждат основни перспективни области за взаимни инвестиции в сферата на инфраструктурата, строителството и транспорта. Потенциал за развитие има и във фармацевтичната промишленост, хранително-вкусовата промишленост, енергетиката, туризма и др.

Как ще се възродят връзките с Алжир

Очевидно е, че и България, и Алжир (както и съответно бизнес средите на двете държави) имат желание за сътрудничество и разширяване на търговския стокообмен. Необходимо е като начало да бъдат предприети стъпки на междудържавно ниво.

С провелата се 19-а сесия на Смесения българо-алжирски комитет за икономическо, научно и техническо сътрудничество (ноември 2010 г.) е наченато възраждането на старите връзки. По време на нея са подписани няколко споразумения. Следващата стъпка е да се активизират бизнес средите на двете държави. Това според МИЕТ може да стане с помощта на българо-алжирския бизнес съвет като се насърчи взаимноизгодната търговия, разшири се присъствието на български фирми на алжирския пазар и обратно, и като цяло за увеличаването на стокообмена. Бизнес съветът ще подпомага реално контактите между фирмите, предприема инициативи в различни сектори, насърчава опознавателни и бизнес посещения и др.

За реализирането на конкретни и измерими резултати обаче следва да се действа активно и целенасочено. Посланик Буташ е на мнение, че подписването на споразумения е хубаво нещо, обаче ако те останат забравени в някое чекмедже, "значи нищо не сме направили". Нужно е да се предприемат и следващи стъпки, препоръчва той. И неговата визия, и тази на МИЕТ включва идеята за посещение в Алжир на българска бизнес делегация, ръководена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. И двете страни залагат големи очаквания на това посещение, което се очаква да се реализира съвсем скоро - в рамките на настоящата година.