Наскоро стана ясно, че в България, както и в някои други държави, се планира да се проведат експерименти с въвеждането на т.нар. „безусловен базов доход“ (ББД). В тази статия ще разгледаме какви ще бъдат действителните резултати от подобен ход, особено ако реформата се осъществи по начин, по който промените ще обхванат всички хора в страната.
ББД и съвременните експерименти
Безусловният базов доход не е нова идея в икономиката. Концепцията се появява за пръв път в памфлета на известния американски секуларен и политически мислител Томас Пейн, озаглавен Agrarian Justice, публикуван през 1797 г. В него Пейн защитава идеята, че във „века на изобилието“ всеки ще получава равни „базови доходи“ от държавата, за да прави с тях каквото пожелае, без някой чиновник да му държи сметка. Така се заражда концепцията за схемата на преразпределение, наречена безусловен базов доход, при който жителите на една административна територия над определена възраст имат право да получават посочена от чиновниците сума пари. Разбира се, не е смайващо, че популярността на тази идея днес става все по-голяма в почти всички държави от развития свят. Но е учудващо, че имплементирането на подобна схема на преразпределение се защитава не само от леви икономисти и интелектуалци; всъщност към 80-те години на XX в. за въвеждане на безусловен базов доход говорят и Милтън Фридман (1912-2006 г.), и Фридрих фон Хайек (1899-1992 г.) - едни от шампионите на икономическата свобода и минимизирането на правомощията на държавата.
Както повечето добре звучащи неща на хартия, така и в концепцията за безусловния базов доход има немалко моменти, за които различните идеолози не постигат съгласие или отявлено избягват да коментират. Един от тях е свързан с произхода на средствата. Според някои теоретици на ББД приходите за трансферите от страна на държавата ще дойдат от плосък данък, а други си представят свят, в който средствата за масовото преразпределение ще се осигуряват чрез изключително високи косвени данъци, например ДДС, възлизащо на 400%.
Друг важен момент е целта на помощите. Докато Милтън Фридман например е предлагал чрез безусловния базов доход да се опрости съвременната социална система и да се помогне на безработните да се върнат по-бързо на пазара на труда, като си е представял, че все пак някога мярката ще бъде премахната, то други идеолози на ББД виждат в него начин за справяне с бедността и неравенството завинаги; т.е. за тях това е реформа, която ще действа вечно.
Какво ще покажат експериментите
Предложения за въвеждането на безусловния базов доход днес има в няколко европейски държави, сред които е и България. Към момента никой не е преминал към експеримента, а предложенията варират. Например усилено се говори, че в Холандия жителите на някои градове, сред които са Масстрихт, Грьонинген и други населени места, може да започнат да получават между 700 и 1350 евро на възрастен жител, макар че не във всеки град 100% от населението в работоспособна възраст ще има право на базов доход. В Утрехт 300 доброволци от 1 януари получават по 890 евро под формата на безусловен базов доход. В България се говори, че от 1 януари 2017 г. „стотици“ жители на неназовано село също ще получават безусловен базов доход, но сумата вероятно ще бъде 500 лв.
Нека разгледаме до какво ще доведат предложените експерименти. На първо място, ясно е, че финансирането за експеримента ще дойде от сегашните приходи в държавните хазни и за целта не е необходимо да се въвежда нов данък. Така всички ще работят, за да може стандартът на живот на определена „контролна“ група да се повиши. Случващото се може да се опише по следния начин: малка група хора, която обикновено споделя едно населено място, изведнъж получава средства, с които увеличава стандарта си на живот. От тук историята, която ще чуем в медиите, е ясна - „елиминирали сме бедността“, „повишаваме благоденствието“ и т.н. Всъщност такива експерименти са били провеждани и резултатите от тях са били именно в духа на горните твърдения.
