Европейската централна банка (ЕЦБ) прекратява намесата си в стил „голямата базука“ за съживяване на кредитирането в еврозоната, разбивайки надеждите на пазара за амбициозни действия, пише "Файненшъл таймс".

Малките и средните компании, които формират скелета на испанската и италианската икономики, станаха свидетели на повишаване на разходите им за заемане на средства по време на кризата до нива, които те не са в състояние да си позволят. Същевременно лихвите, плащани от германските им конкуренти, са рекордно ниски, отразявайки лихвените проценти на ЕЦБ.

Този срив при кредитите, разкрит най-напред чрез данните именно на ЕЦБ, се превърна в един от най-ярките примери за финансовото раздробяване, разделящо 17-те държави на еврозоната и предизвикало призиви за действие.

Промяната в гледната точка на ЕЦБ по проблема обаче предполага, че блокирането на кредитирането е следствие от отслабващите банкови баланси и не би оправдало пряка нейна намеса в процеса на вземане на заеми от малките и средните предприятия (МСП).

ЕЦБ обяви наскоро, че работи с Европейската инвестиционна банка за откриване на начини за разширяване на достъпа до финансиране на малкия и средния бизнес чрез съживяване на пазара на ценни книжа, обезпечени с активи.

Високопоставени длъжностни лица смятат, че начинанието си струва, но не изглежда вероятно то да приключи скоро или да има голямо въздействие.

„Това не е новата базука“, е заявил източник на изданието, запознат със ситуацията и пожелал да остане анонимен. Според друг източник очакванията относно възможностите на политиката на ЕЦБ вероятно са се увеличили прекомерно.

Длъжностните лица смятат за много по-важна проверката на банковите баланси, която Европейската централна банка планира да предприеме, преди да поеме задълженията по надзора върху кредитните институции в еврозоната от 2014 г. Тези нейни действия може да доведат до много по-пълно прочистване на банковите баланси, чиято липса е най-голямата пречка пред кредитирането.

Ревизията ще започне през септември или октомври, след като необходимата законодателна база бъде одобрена в Европейския парламент. Действайки като общ надзорен механизъм, ЕЦБ ще прегледа балансите на 140 от най-големите кредитиращи институции в еврозоната.

Ревизията, която ще се осъществи в много по-голям мащаб от тази на 19 финансови институции, предприета от Федералния резерв на САЩ през 2009 г., ще включва изпращане на чуждестранни инспектори като втора проверка, която да потвърди оценките на националните надзорни органи, за да осигури увеличаване на доверието в процеса. Освен това ще бъдат наети и външни съветници за трети преглед по специфични въпроси.

Промяната във виждането за причините за кредитния срив при малките и средните предприятия доближава ЕЦБ до гледната точка на германската Бундесбанк, която отдавна изразява скептицизъм за ролята на която и да било централна банка в подпомагане на достъпа до финансиране на дребния бизнес, заради опасения от разрушаване на пазара и от насърчаване на неподходящото разпределение на кредитните ресурси на банките.

През миналия месец президентът на ЕЦБ Марио Драги заяви, че финансовата институция консултира Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия за инициативи, които да подпомогнат един действен пазар на ценни книжа, обезпечени с активи и използвани като гаранция по заеми от страна на банките.

Имаше опасения, особено в Германия, че ЕЦБ може да обмисля изкупуването на куп задължения на малки и средни предприятия, макар тя никога да не е обявявала, че ще предприеме подобни действия.

Междувременно германското правителство приключи с уточняването на подробностите по споразумението си с Испания за отпускане на около 1 млрд. евро, с които да бъде подпомогнато кредитирането на малкия и средния бизнес, при нива на лихвените проценти, равни на германските.

Сделката ще позволи на германската държавна банка за развитие KfW да отпусне 800 млн. евро на испанския си аналог ICO, чрез които да бъдат осигурени ликвидност и капитал за малките и средни предприятия при по-ниски лихви от тези на испанския пазар.