Президентските избори в Аржентина бяха спечелени от консерватора Маурицио Макри, който победи с малка преднина (51,1% спрямо 48,5%) пред опонента си Даниел Скиоли. Така дясно-центристките консерватори в страната печелят президентските избори след 12-годишно управление на Перонистката партия, след като първо Нестор Киршнер, а впоследствие и съпругата му Кристина Фернандес де Киршнер бяха на чело на държавата.

Наследството на Киршнер

На първо място, краят на ерата на перонистите от семейство Киршнер, поне засега, може да означава и край на едно изключително популистко управление. Списъкът с вредни политики от страна на Киршнер може да бъде много дълъг. Ето част от тях:

- В периода след 2006 г. посредством регулации и ценови контрол администрацията на Киршнер унищожава една от водещите индустрии в страната – производството на говеждо.

- През 2012 г. държавата национализира петролната компания YPF SA, която до този момент беше собственост на най-голямата петролна компания в света – Repsol.

- През 2014 г. Аржентина обяви фалит по външния си дълг. Това беше вторият фалит в рамките на само 13 години.

- През 5 от последните 6 години на управлението си администрацията на Киршнер трупаше бюджетни дефицити. Изключение прави 2010 г., когато е регистриран бюджетен излишък от 0,2%. Така за периода 2004-2014 г. перонистката власт в страната регистрира средногодишен бюджетен дефицит от 0,78%, като най-негативният бюджетен дефицит е постигнат през 2013 г. - 2,6%.

- Под управлението на двамата Киршнер централната банка на страната увеличи паричното предлагане.

- Делът на правителствените разходи също расте. От 14% от БВП в началото на управлението на Нестор Киршнер то се покачва с повече от 10 процентни пункта, достигайки 25% от БВП.

- В началото на управлението на Нестор Киршнер съотношението дълг към БВП спада. Този спад е следствие от икономическата криза в страната от 2002 г. (позната като „Голямата депресия на Аржентина“), когато държавата отново фалира по външния си дълг. Преди това да се случи дългът на страната достига 132 милиарда долара или 160% от БВП. В последствие през следващите няколко години той рязко спада до 33,3% от БВП през 2011 г., но през последните четири години от управлението на семейство Киршнер отново се покачва, достигайки 43%.

В крайна сметка управлението на двамата Киршнер оказва силно негативни последици. Страната се срива във всички икономически класации. Индексът на икономическата свобода, изготвян от фондацията „Херитидж“, на Аржентина спада от 52 до 44 само за последните 4 години (индексът на икономиките, разглеждани като свободни, надхвърля 84,6 пункта), a в класацията на Института „Фрейзър“ през 2012 г. страната се класира на 149-то място от 152 изследвани икономики. Освен конкурентоспособността в страната, измерена от Световния икономически форум, също спада по време на управлението на представителите на Перонистката партия, като в периода 2011-12 г. Аржентина заема 85-та позиция от 142 изследвани страни, а през 2014-15 г. тя вече се е сринала до 104-то място от 144 държави.

Политически обещания и бъдещето на Аржентина

Трудно можем да си представим, че новият президент на Аржентина ще успее да „надмине“ (т.е. да влоши) негативната статистика на семейство Киршнер. Нека видим какво обещава Маурицио Макри:

- Намаляване на ролята на държавата в икономиката – безспорно правилен ход, особено на фона на катастрофата, в която Киршнер вкарват стопанството именно чрез регулации, интервенции и инфлация.

- Възприемане на про-бизнес политики – това само по себе си може да се тълкува двояко и без допълнително уточнение не означава про-свободен пазар. От една страна „про-бизнес“ може да се чете като: „защита на аржентинските компании от международните конкуренти, издигане на търговски бариери, подпомагане на ключови отрасли (да се чете като подпомагане на избрани от нас и свързани с нас компании) с държавни средства и т.н.“. В този смисъл „про-бизнес“ - т.е. кронизъм – няма да доведе до нищо добро за аржентинците, които ще платят цената на протекционизма. Ако под „про-бизнес“ трябва да разбираме установяване на свободна икономика, при която компаниите се конкурират, без да бъдат ограничавани, и пред тях няма бариери „на входа“, то тогава „про-бизнес“ политиките ще са именно това, от което Аржентина се нуждае и което липсва в страната от много време, както се вижда в класациите.

- Елиминиране на валутния контрол и намаляване на инфлацията – това също са положителни стъпки. Именно Аржентина е пример за негативните последици от печатането на пари; през 2014 г. инфлацията в страната, измерена посредством индекса на потребителските цени, надхвърли 10% - т.е. беше постигната галопираща инфлация. В края на 80-те години на XX в., вследствие на бясното увеличаване на паричното предлагане, в страната беше постигната грандиозна хиперинфлация – в периода от април 1989 до април 1990 г. тя достигна 20 262%!

- Постигане на споразумение с международните кредитори и повишаване на доверието в страната – на пръв поглед това звучи добре. Проблемът е, че „повишаване на доверието“ може да има като крайна цел намаляване на лихвените проценти по дълга и лесно получаване на нови заеми. Което отново ще застраши и без това крехката икономика на страната.

По-голямата част от предложенията на Макри звучат положително. Но дори и да ги изпълни, пред новия президент на Аржентина стои още едно предизвикателство – да убеди населението, че правилният път за икономическо развитие на страната минава през елиминиране на популистките политики на предшествениците си и през премахване на всички „социални блага“, които те са създали и които се плащат от данъкоплатците. Ако не успее да го направи, управлението на Макри може да приключи скоростно, а страната отново да е застрашена да попадне под властта на президент популист и тежките икономически кризи от миналото да се повторят.