Отминаващата 2013 година беше поредната на многобройни протести, които се разпростряха по целия свят. Освен станалите вече "традиционни" през последните години движения в Близкия изток, които дадоха началото на т.нар. Арабска пролет, много от страните в Европа, Африка и Азия се превърнаха поле за бурни демонстрации.

Едни от най-мащабните и скандални бяха протестите в Турция на фона на прекомерната полицейска сила, използвана срещу протестиращите. Началото им бе на 28 май, когато турски еколози излязоха на мирен протест на площад „Таксим" заради плановете за застрояване на парк „Гези“ в Истанбул. Полицията в продължение на дни се опитваше да разпръсне демонстрантите, използвайки водни струи, лютив спрей и сълзотворен газ.

Заради упражненото от властите насилие протестите от екологични се превърнаха в антиправителствени. Смята се, че причина за това е и водената от премиера Реджеп Тайип Ердоган проислямска политика, която не се харесва на младите хора в страната. Постепенно протестите утихнаха, но спорадично се възраждаха през останалата част от годината. Последните протести се разгоряха в края на декември на фона на огромен корупционен скандал в страната. Полицията отново не се поколеба да атакува със сълзотворен газ и водни оръдия масовия протест в провинция Хатай по повод смъртта на 22-годишния демонстрант Ахмет Атакан.

По подобие на масовите протести в Турция едни от най-коментираните сблъсъци през годината бяха тези в Украйна. Демонстрациите в страната все още не са напълно приключили, независимо, че вече са с отмираща активност.

Протестите започнаха в началото на декември след като хиляди украинци, подкрепящи сближаването на страната с Европейския съюз, излязоха по улиците на Киев. Те поискаха оставката на президента Виктор Янукович, прекратил неочаквано преговорите с Брюксел. Протестиращите искат предсрочни избори и се борят срещу полицейското насилие. Искането им обаче е обречено на провал, след като руският президент Владимир Путин предложи финансова помощ на Украйна в размер на 15 млрд. долара, намали цената на природния газ за Киев и така си осигури “мира и подкрепата” на страната.

През 2013 година продължиха и протестите в Египет. Спорадично срещу властта се изправяха привържениците на Мохамед Морси, който беше свален от военните в Египет. Подкрепящите го членове на ислямистката група “мюсюлмански братя” в началото на годината излизаха на масови протести по улиците на Кайро в подкрепа на Морси и срещу задържането му в ареста.

В края на годината Египет обяви „Мюсюлмански братя” за терористична организация. Официалната информационна агенция на Египет - МЕНА съобщи, че след експлозията в Декхалийе, отнела живота на 14 души и причинила раняването на 96 души, временният премиер на страната Хазим Ел Библави е обявил „Мюсюлмански братя” за терористична организация.

Междувременно в страната през цялата година бяха арестувани блогъри, демонстранти и опозиционери на военната власт. Същевременно пък ООН оповести, че са нараснали репресиите срещу неправителствените организации в Египет. Известният египетски защитник на човешките права Мухаммед Али Фехми е бил арестуван от полицията и все още не се знае къде се намира.

Протести обхванаха и Тайланд. Демонстрантите неколкократно щурмуваха сградата на Министерския съвет в столицата Банкок. Интересното при тези протести е, че полицаите в един от етапите на конфликта, се присъединиха към демонстрантите като свалиха щитовете и каските си и оставиха хората да влязат в сградата на парламента.

Най-ожесточени бяха стълкновенията в центъра на Банкок, където са разположени редица правителствени сгради. При последните протести обаче органите на реда използваха сълзотворен газ и водни оръдия срещу демонстрантите, хвърлящи по полицаите запалителни бомби и камъни. Опозицията призова към общонационална стачка на служителите в държавния и частния сектор, която изцяло да парализира страната. през декември Ръководителят на генералния щаб на Тайланд ген. Прают Чаноча предупреди, че ако не бъде намерено бързо решение на сегашната политическа криза, в страната може да избухне гражданска война. Той призова към свикване на "народно събрание", но не съставено от политически лидери, а от граждани, представящи цялото общество.

Годината не се размина и без протести в Западна Европа заради политиката на страните на затягане на коланите. Въпреки недоволството на хората обаче на много места вече се вижда изход от кризата и спасителните планове за някои държави вече са към своя успешен край. Това стана първо с Ирландия, която приключи спасителния си план, а през лятото на 2014 година това ще стане и с Португалия.

Въпреки това през годината на спонтанни протести излизаха хората в Гърция, Кипър и Испания. Последните демонстрации от декември са в Испания където хиляди мадридчани протестираха срещу антикризисната политика на правителството. Членове на няколко синдиката се присъединиха към лекари и учители, които демонстрираха срещу намаляването на разходите за тези сектори и съкращаването на работни места. Хората масово скандираха лозунги против кабинета на Мариано Рахой.

В Кипър хората демонстрираха заради политиката на банките, и срещу антикризисните мерки на страната, същото се случваше многократно през изминалите дванадесет месеца и в Гърция, където представители на различни сектори излизаха на демонстрации срещу правителството.

В средата на лятото над 200 хил. души излязоха и по улиците в големите градове на Бразилия. Причината за масовото недоволство бяха лошите публични услуги, полицейското насилие и корупцията в правителството. Увеличената цена на градския транспорт запали искрата, която предизвика масовото недоволство в страната. Протестите продължават и през зимата.

Както на повечето места, и в Бразилия, те бяха организирани в социалната мрежа Facebook. Високата инфлация и увеличената престъпност по улиците принуди хората да не спират с протестите, които бяха разгромени многократно от полицията.

Учителите също излязоха на протест в Рио де Жанейро и Сао Паулу през октомври, като безредиците, до които те доведоха приключиха с разграбването на банки. Над 10 хил. учители и възпитатели в държавни и общински училища протестираха с искане за по-високи заплати и по-добри пенсионни схеми. В същото време протестираха и банковите служители.