Когато Шаун Рейн пристига на международното летище в Шанхай и стои 10 минути в района, той забелязва нещо интересно. Цяла колона от коли стои досами магистралата – сред тях има включително и от скъпарските марки Rolls Royce и Bentley.
“Сигурно се чудите защо?“, коментира Рейн, който е изпълнителен директор на консултантско-изследователската компания, извършваща пазарни изследвания China Market Research Group. “Истината е, че тези хора, готови да дадат милиони долари за един автомобил, не желаят да дадат още 2 долара, за да паркират в някой платен паркинг“.
Новооткритото богатство на китайската нация е трудно за управление от китайските лидери. Икономиката на азиатския гигант има нужда от преустройство, а това не е никак лесно. Управляващата Комунистическа партия е пред ключова смяна на ръководителите и ще проведе поредното събрание от 18-ия си партиен конгрес. Очаква се президент да стане Кси Джинпин, а Ли Кекианг да заеме премиерския пост – именно те ще са отговорни и за икономическите реформи в страната за следващото десетилетие.
Едно от най-големите предизвикателства пред тях ще е промяната на самата икономическа система. В момента китайската икономика се захранва най-вече от износа и инвестициите. Реформата в нея ще повелява повече фокус върху вътрешното потребление, защото, макар и да се увеличава, то все още заема едва една трета от китайската икономика.
Китайското общество е много интересен феномен. Последните години позволиха раждането на немалък брой свръхбогати персони в средата, затъващи в лукс и подпомагащи продажбите на компании от висшата мода като Chanel, Louis Vuitton и Prada. По статистики, цитирани от „Си Ен Ен“, китайската нация разполага с един милион души, които имат в активите си един милион долара или повече. Броят на китайците-милионери се очаква да се умножи по 2,5 в рамките на следващите едва 3 години, изтъква Рейн.
Но не точно тук е разковничето на новата икономическа политика на Китай. То се намира по-надолу из обществените етажи – сред все по-процъфтяващата средна класа на комунистическата страна. Числеността ѝ е внушаваща – 350 милиона души, които печелят между 6 хиляди и 15 хиляди долара на година. Правителствени анализатори изчислиха, че до 2020 година с подобни доходи ще разполагат 600 милиона души в страната.
Това огромно море от потребители представлява апетитна хапка както за чуждестранните, така и за китайските компании. Предпочитанията на китайските консуматори все още са разделени – електрониката е поле за изява на световните корпорации, козметиката и домашните потреби обаче са завзета от китайските производители територия.
Миналата седмица все още стоящият начело президент Ху Дзинтао очерта една амбициозна цел – удвояването на дохода на глава от населението до 2020 година. По данни на Международния валутен фонд (МВФ), доходът на глава от населението през 2010 година е възлизал на 4,423 долара.
Същевременно страната затяга мерките за допускане на чуждестранни корпорации във вътрешния ѝ пазар. Майкъл Шуман от списание Time преди време нарече мярката "Китайската Велика стена" - смесица от регулации и ограничения, които дават превес на китайските компании пред световните им колеги. Това се коментира и от Търговската камара на Европейския съюз (ЕС). 40% от нейните членове отбелязват, че китайските правителствени практики към чуждестранния бизнес сега са по-нечестни в сравнение с периода преди 2 години.
Политиката на комунистическата страна все повече и повече обръща внимание на средностатистическия трудещ се китаец. Повече от половината от икономическия растеж на Китай за миналата година е „в резултат на вътрешно потребление и това е защото правителството налива все повече и повече финанси в джобовете на средностатистическия гражданин“, отбелязва Рейн. Блестящ пример за това е как 21 от общо 31 китайски провинции увеличиха минималната работна заплата с главозамайващите 22%.
„Като печелят повече, китайските граждани съвсем логично и ще харчат повече“, заключва Рейн. А точно това е идеята в основата на икономическата програма на азиатския колос. Защото китайският
потребител може да се окаже определящ фактор в световен мащаб.
В оригинал статията с автор Кевин Войгт е озаглавена "Will Chinese Consumers Lead The World?"
