За първи път през април и май банковите депозити на домакинствата се свиха. Това не се е случвало от края на 2008 година. Първите оценки бяха, че причината за този спад най-вероятно е въведеният от кабинета „Борисов“ данък върху лихвите по срочните спестявания. А именно, част от вложителите са потърсили алтернативни форми за своите свободни пари, каквито например са инвестиционните и взаимните дружества и други алтернативни инвестиции.

Официалната статистика обаче не дава еднозначен отговор, тъй като месечните обзори на Министерство на финансите показват, че темпът на нарастване на депозитите през първото тримесечие е бил стабилен. В същото време, според статистиката на Българска народна банка (БНБ), вложенията на българските граждани в инвестиционни фондове през първите три месеца на 2013 г. нарастват драстично. Предстои да видим дали тази тенденция ще се потвърди, когато през август централната банка обяви статистиката за състоянието на тези дружества за второто тримесечие.

Първите сигнали за спад и пренасочване на спестяванията

За първите три месеца на годината все още има стабилно нарастване на депозитите. На годишна база е достигнат ръст от 9.3% през март при 8.1% в края на предходния месец, като в номинално изражение само за третия месец на годината за спестяване в банките са вложени 725.5 млн. лв., показва месечният анализ на Министерство на финансите. Според данните на БНБ, всички депозити в края на март възлизат на 49.580 млрд. лв.

Истински обрат става през април, когато в номинално изражения спестяванията през четвъртия месец на годината намаляват с 189.8 млн. лв., което доведе до понижение на годишния им темп на нарастване до 7.3% от 9.3% в края на март. По предварителни данни тази тенденция се затвърждава и през май.

Към края на март 2013 г. средствата, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, са нараснали с 387.4 млн. лева (ръст от 46%) на годишна база (спрямо март 2012 г., когато са били 841.5 млн. лева), и възлизат на 1228.8 млн. лева, сочат данните на БНБ. Докато в края на 2012 г. техният размер се увеличава само със 116.2 млн. лева, което представлява нарастване с 13.9% спрямо същия период на 2011 г. Това означава, че има трикратен ръст на вложенията в инвестиционни фондове.

Най-вероятно заради това не може да се даде точен отговор на въпроса накъде се насочват спестяванията на българите.

За какво се притесняват банките

Все пак устойчивото нарастване на финансовите активи на домакинствата се запазва. Онези от тях, притежаващи по-големи по размер депозити, са пренасочили спестяванията си към инвестиционните фондове, макар че са по-рискови от банковите депозити. Докато за домакинства с по-ниски доходи, поради липса на повече свободни пари за по-дългосрочни вложения, инвестиционните фондове са недостъпни. Спестяванията им в банките са до 5000 лева, които, според статистиката за броя на депозитите, съставляват около 75% от всички депозитни сметки.

Логично е банките да не се притесняват за тях, защото в номинално изражение вложенията им са под 40% от сумата на всички депозити на граждани, които към края на април по предварителни данни на БНБ възлизат на 35.3 млрд. лева. Притесненията на кредитните институции са за големите спестители, които заради въведения данък върху лихвите по депозитите пренасочиха спестяванията си в други финансови инструменти, както и към алтернативни инвестиции.

Въпреки че безработицата е сравнително висока, заетостта, макар и бавно, се подобрява и доходите на заетите, според НСИ, отчитат лек ръст. В някои сектори като информационните технологии, заплатите регистрират дори двуцифрено увеличение. Политическата нестабилност, започнала от февруари, притеснява домакинствата и онези от тях, които имат възможност, продължават да спестяват част от своя текущ доход, като отлагат покупката на различни стоки, освен от първа необходимост. Домакинствата, които имат възможност да пестят, макар и малко, не се смущават от данъка върху лихвите по депозитите, защото загубите им са незначителни. При депозит от 5000 лева и годишна лихва от 4%, отчисленията, които ще направят банките в размер на 10% върху годишната лихва, възлизат на незначителните 20 лева.

Логично възниква и друг въпрос:

Има ли връзка между намаляването на депозитите и данъка върху лихвите по тях?

Отговорът е еднозначен: да. От една страна данните за първото тримесечие показват, че този налог е пълен провал, но от друга той изплаши големите спестители и ги накара да пренасочат спестяванията си към други финансови инструменти.