Както през първото и второто тримесечие на 2014 г., така и през третото вътрешното търсене бе моторът на икономическия растеж, допринасяйки с 2,4 пр.п. за динамиката на БВП. Той нарасна с 1,9% спрямо третото тримесечие на 2013 г.
„За разлика от предходните две тримесечия, обаче, през третото външното търсене задържа растежа, защото през периода юли-септември износът значително се сви“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.
От страна на предлагането през третото тримесечие най-солиден принос за растежа на БВП имаше селското стопанство (0,7 пр.п.), следвано от сектора на услугите (0,5 пр.п.) и индустрията (0,3 пр.п.).
„Картината на приносите на отделните групи услуги отразява случилото се в този сектор – теглене на депозити поради банкова паника и насочването на част от тях за покупки на автомобили и недвижими имоти“, допълни Калчев.
В анализа на Райфайзенбанк е отбелязано, че за деветмесечието на 2014 г. спрямо деветмесечието на предходната година, БВП бележи реален ръст от 1,7%, като потреблението на домакинствата, брутното образуване на основен капитал и износът имаха положителен принос, а вносът - отрицателен.
„За цялата 2014 г. се очаква растеж от около 1,4%, за който отново потреблението на домакинствата и брутното образуване на основен капитал ще имат най-голям принос, на фона на слаб износ и относително нисък внос“, коментира Калчев.
Анализаторите на банката отчитат, че до октомври 2014 г. бюджетният дефицит достигна близо 1,8 млрд. лв., което е с 1,3 млрд. лв. повече от дефицита за същия период на миналата година. Огромният дефицит наложи неизбежна актуализация на бюджета за 2014 г. в края на ноември, която предвижда нива на дефицита отвъд Маастрихтските критерии и значително нарастване на държавния дълг от вътрешни и външни източници. Кредитната агенция „Стандарт енд Пуърс“ отрази тези процеси с понижаване на кредитния рейтинг на България от ВВВ-/А-3 на ВВ+/В, което е в категорията „неинвестиционно привлекателна“. Причините, които изтъква агенцията, са държавната помощ за ПИБ, влошаването на фискалната позиция и риск от бъдеща подкрепа за банковата система.
Според анализа въпреки отчетеното понижение от 4,9 пр. п., покритието на паричната база с валутни резерви остава високо (175,5%), което е индикатор за стабилността на валутния борд. От друга страна паричната статистика на БНБ отчита нарастване на кредитите с 1,9% на годишна база, за девети пореден месец, запазвайки общата тенденция през 2014. Нещо повече, за октомври годишният ръст на кредитите към нефинансови предприятия беше 3%, докато тези към домакинствата запазиха равнището си от октомври миналата година. Депозитите през октомври отново бележат годишен ръст (6,8%). За сегмента при депозитите на домакинствата растежът беше 7%, а при този на нефинансовите предприятия 6,4%.