Три пъти по-бързо ще става вписването в Търговския регистър на нова фирма. Вместо досегашните три дни, ще са нужни само 24 часа. Добре звучи, нали?

И още едно облекчение за бизнеса е предвидено в Агенцията по вписванията – таксите там ще бъдат намалени с 20%. В същото време се повишава размерът на глобите за търговските дружества и едноличните търговци, които не са подали в срок годишния си финансов отчет.

На пръв поглед противоречиви, тези две мерки се целят в една посока – подобряване на средата за бизнес. От една страна, чрез намаляването на бюрократичните спънки се пестят време и пари на търговските субекти, те стават по-защитени от личните преценки и корупционен натиск на администрацията. От друга – подобряват се отчетността и финансовата дисциплина, а това е начинът да се създаде равнопоставеност на фирмите на пазара, така че да не се печелят конкурентни предимства за сметка на спестяване от данъци и други плащания към държавата и общините.

Посочените примери са само малка част от одобрените в сряда от правителството на Пламен Орешарски 24 мерки за подобряване на бизнес климата в страната. Пред представители на национално представените работодателски организации в началото на мандата новата изпълнителна власт си даде срок това да стане до края на лятото и с приемането на първия „антибюрократичен“ пакет влезе в срока.

24-те мерки на кабинета „Орешарски” са само част от заявената мащабна административна реформа. Първият пакет за намаляване на административната тежест бе определен като уникален обществен проект от вицепремиера по икономическото развитие Даниела Бобева, под чието ръководство са разработени мерките. Уникалността според нея е, че инициативата за пакета от мерки не е от администрацията, а е в резултат на предложения от неправителствени и браншови организации.

Това означава от една страна, че подборът на мерките не е случаен, а е съобразен с нуждите на бизнеса, за да бъдат решени определени негови проблеми, а от друга - след тяхното въвеждане ще се пести време и средства. Като индиректен, но не и маловажен ефект е осигуряване на сигурна и предсказуема бизнес среда у нас.

Мерките са разделени в две групи:

• в първата са предложенията  на неправителствени, браншови и работодателски организации;
• във втората са конкретните действия, чрез които се въвежда комплексно административно обслужване в отделни администрации, като Българската агенция по безопасността на храните, Изпълнителна агенция „Морска администрация”, Националната агенция за приходи и в общините.

Конкретните ползи

Първите 12 комплексни услуги ще стартират през ноември тази година. При тях клиентът ще попълва заявление без да е необходимо да прилага към него други документи.

Очакваният ефект от първия пакет от мерките за намаляване на регулаторната тежест ще бъде:

• отпадането на четири режима;
• намаляване сроковете по четири режима;
• намаляване на таксите по три режима;
• намаляване броя на документите по 14 режима, което ще стана с въвеждането на комплексното административно обслужване;
• премахва се таксата за издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения към общините;
• всички удостоверения, които се издават от НАП, ще станат безплатни;
• в един общ режим се обединяват издаването на разрешенията за провеждане на допълнително обучение за водачи на МПС, за възстановяване на отнети точки, за теоретично и практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и др.

Предшествениците на кабинета „Орешарски“  през последните 12 години също започваха мандатите си с подобни обещания.

Намаляването на регулаторната тежест и пресичане своеволията на централните и местите власти да си присвояват правото неправомерно да въвеждат ограничителни режими и различни незаконни такси, за да пълнят с тях бюджетите си, е постоянен рефрен на бизнеса също от последните 12 години.

Ентусиазмът и на двете страни – управляващи и бизнес, обаче угасваше в разочарование.  Защо хилядите страници доклади колко лицензионни режима са преразгледани, колко от тях са абсурдни и несъстоятелни и куп подобни статистически данни, в повечето случаи останаха без реални последствия.

Работодателите не искат кой знае колко много и сложни неща: държавата да помага, ако може, но във всички случаи да не пречи; да се елиминира възможността за рекет от страна на администрацията, като се прекъсне пряката връзка между чиновника и бизнеса при издаване и получаване на различни документи; не само законодателна, но и реална равнопоставеност на всички стопански субекти пред ведомства и други държавни институции.

Още на 5 юни премиерът обяви, че екипът му е набелязал 1200 режима, които ще се преразглеждат от работна група, в която ще влязат представители на бизнеса  и заместник-министри на икономиката, финансите и на социалната политика. От набелязаните регулации в 788 случая става дума за лицензионни и разрешителни процедури, а в другите 420 са обобщени процедури, които задължително трябва да са изпълнени, преди да стартира определен вид дейност. Те формално не са определени като лицензионни и разрешителни, но са някакво бреме за бизнеса.

На работодателите бе обещано, че до началото на есента те ще знаят кои от режимите ще се премахнат или облекчат и какви законови и подзаконови промени ще бъдат направени.

Потърсена бе и помощта на Великобритания. Регулаторните режими бе една от основните теми на срещата на премиера с министъра по европейските въпроси на Обединеното кралство Дейвид Лидингтън в началото на юли. Пламен Орешарски каза на своя гост, че ще се радва, ако Великобритания сподели своя опит по регулациите и дерегулациите, а за по-голяма тежест на аргумента си българският премиер отбеляза, че един от най-активните говорители по темата на заседанието на Европейския съвет е бил именно британският премиер Дейвид Камерън. Министър-председателят получи обещание, но досега не е ясно дали подобна помощ е дадена или предстои да бъда оказана.

Какво предстои

„Ние няма да спрем с  тези 24 мерки“, категорична беше вицепремиерът Бобева. Тя отбеляза, че се работи по още 70 мерки, като нагласите на правителството са до края на годината да продължи одобряването на нови пакети за ограничаване на административната тежест. Всяко ново решение се обсъжда, за да не се допусне създаването на нови такси, допълнителни документи и по-голяма бюрокрация.

Тъй като голяма част от мерките са регламентирани със законодателни промени, за да се избегне чакането с години да се реформират законите, цялостният пакет ще бъде внесен в парламента като общ законопроект. „Този подход ще осигури бързото намаляване на административната тежест“, категорична е Даниела Бобева.