В контекста на глобалната икономическа криза индустриалните отношения и социалният диалог между институции, синдикати и бизнес със сигурност остават важна точка от дневния ред.

Съгласно дефиницията на Международната организация на труда социалният диалог включва всички форми на обмяна на информация, консултиране, колективно трудово договаряне и механизми за съвместно вземане на решения, основани на различни процедури, между правителствата, представителите на работодателите и работниците по въпроси, отнасящи се до икономически и социални политики от общ интерес.

Интересно е, че на фона икономическата криза синдикатите и бизнесът в България се опитват да доближат позициите си по редица въпроси, като разбира се имат и различия. Кабинетът и различни министерства в повечето случаи участват в тристранния диалог, като логично се опитват да покажат постигнатия напредък по някои направления. Има ли обаче социален диалог по основните въпроси и доколко той е продуктивен?

"Когато мненията ни със синдикатите започнат да съвпадат, то това значи, че не са много добри времената за българската икономика“. Това каза заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков по време на провелата се в четвъртък (15 ноември) международна конференция "Влиянието на икономическата криза върху индустриалните отношения и политиките за справяне с нея“.

Кризата и индустриалните отношения

Може да се каже, че мненията относно икономическата криза както в Европа, така и в България са еднопосочни. Никой от социалните партньори не смята, че излизането от кризата ще стане бързо или че не трябва да се предприемат нови мерки за справянето с проблемите. Същевременно всички подчертават как кризата сплотява различните страни и ги кара да работят съвместно. 

"Не виждам след колко години ще излезем от кризата“, каза заместник-председателят на КНСБ Николай Ненков. Според него място за успокоение няма. Той обърна внимание на проблема с безработицата, като според него въпреки многото програми за увеличаване на заетостта, нивото на безработицата остава същото. По думите му вероятно това се дължи на временния характер на програмите. Той обаче подчерта, че това са програми, съвместно разработени между социалните партньори, което означава, че трябва да се предприемат по-всеобхватни мерки за решаване на икономическите затруднения.

Европа загуби много от кризата. Така коментира ситуацията ръководителят на Представителството на Европейската комисия (EK) в България Зинаида Златанова.

"Кризата удари най-вече по-малко конкурентоспособните държави. Държави, разполагащи със силна конкурентоспособна индустрия се оказаха по-устойчиви“, каза Златанова. Тя подчерта, че качествената индустрия е ключов елемент от всяка икономика. Без нея няма добро развитие на услугите, заетостта или способността за иновации. 75% от износа и 80% от иновациите идват именно от промишления сектор, заяви още ръководителят на Представителството на ЕК в България.

По думите ѝ, за да имаме икономически растеж, трябва да инвестираме в ключови индустриални отрасли, които след това да имат мултипликационен ефект за икономиката. По време на форума тя обърна внимание на действията на EK за подпомагане на инвестициите в нови технологии и правенето на бизнес, особено за малките и средните предприятия. Същевременно Златанова очерта ключовите моменти за постигане на по-силна индустриална политика – инвестиции в иновации, по-добри пазарни условия, достъп до финансиране и капитал и човешки ресурси. Целта, която има ЕК, е да се увеличи делът на промишлената дейност в брутния вътрешен продукт на ЕС – от сегашните 15,6 на сто до 20 на сто през 2020 г., каза още Златанова. 

Индустрията, която носи най-голяма добавена стойност в една икономика, е важна за една страна. Показателни са обаче фалитите на много промишлени предприятия у нас заради редица причини, включително намалелия износ, неправилното управление и икономическата обстановка.

Същевременно бизнесът и правителството дискутираха и увеличението на средната работна заплата в страната.

"В редица отрасли и в експортно ориентираните предприятия производителността на труда и доходите на служителите и работниците са се увеличили през последните три години“, каза министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов.

Мнението му беше подкрепено от това на председателя на Българската търговско-промишлена пaлата (БТПП) Цветан Симеонов. По думите му ръстът на заплатите в частния сектор е по-голям от комбинирания ръст на инфлацията и производителността.

Спорно е обаче на какво се дължи това увеличение, смятат синдикатите. По думите на заместник-председателя на КНСБ Николай Ненков през последните няколко години се съкращават ниско квалифицирани работници, което от своя страна води до фиктивно увеличаване на работната заплата. "Не смятам, че ръстът на производителността на труда е по-нисък от ръста на работната заплата“, каза още той.

Влиянието на икономическата криза върху индустриалните отношения има разнопосочен ефект, смята Цветан Симеонов. Кризата се отразява негативно и на работодателските организации, заяви още той. Председателят на БТПП даде за пример факта, че фирмите в условията на криза не са толкова склонни да дават пари за членски внос или за участие в различни акции. По думите му по този начин браншовите обединения трябва да се справят с предизвикателства, но с по-малко средства. Според Симеонов синдикатите не трябва да мислят само за заплати, но и за ефекта, който ще имат определени мерки върху икономиката като цяло, както и върху заетостта.

Председателят на БТПП също обърна внимание, че заради кризата работодателските организации се е наложило да общуват доста по-усилено със синдикатите.

Симеонов също така коментира, че мерките, предложени от социалните партньори, имат много по-голям процент на изпълнения, отколкото тези, заложени в икономическата програма на правителството. По думите му нито едно правителство не трябва да изоставя социалния диалог. Напротив, той трябва да стане по-интензивен. "Винаги когато нещата са предварително обсъдени, техният резултат се постига по-лесно и с по-малко напрежение в обществото", каза Цветан Симеонов.

"Кризата сплоти социалните партньори", каза също и Николай Ненков от КНСБ. Това беше потвърдено и от представителя на КТ "Подкрепа". По думите на синдикатите социалният диалог определено е интензивен, но възможностите му не са използвани докрай.

"Имаме значителен дефицит на концепции за излизане от кризата“, каза от своя страна заместник-председателят на БСК Димитър Бранков. Според него трябва да има повече реализъм при залагане на целите. Той даде за пример факта, че не може да заложиш цел за достигане на средна работна заплата за ЕС "през следващото лято", когато това очевидно е нереалистично.

Примери за провал на социалния диалог

По думите на председателя на БТПП Цветан Симеонов приемането на данъка върху лихвите по депозитите без предварително обсъждане е негативен пример за социалния диалог между институциите, бизнеса и синдикатите. Той изрази надеждата да не се повтарят подобни случаи, като каза, че правителството има право да взима такива решения, ако има достатъчно информиран избор за последиците от него.

Мнението на председателя на БТПП беше подкрепено и от това на заместник-председателя на КНСБ Николай Ненков. "Започнаха да се прокарват идеи, които не са минали през социален диалог. Такива случаи не трябва да стават практика", каза той в тази връзка.

В началото на този месец при представянето на октомврийския икономически анализ на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) председателят на организацията Георги Прохаски също изрази притеснения от липсата на обсъждане преди приемането на налога от 10%. Според него това навежда на мисълта, че може да има и други подобни промени в данъчната политика на правителството. "Трябваше това да се направи след едно по-внимателно и дълго обсъждане“, каза тогава Прохаски.

Николай Ненков от КНСБ освен данъка върху лихвите по депозитите даде за пример и въвеждането на минимални работни заплати по региони. По думите му това също е можело да бъде прието тихомълком.

Бюрокрацията

Относно проблема с бюрокрацията и административната тежест за бизнеса едва ли могат да се намерят различни мнения сред фирмите, синдикатите и гражданите. От години се говори за намаляване на административната тежест, а според програмата на правителството за мерките за ограничаването ѝ става ясно, че това не е напълно постигнато. Освен това има доста проблеми в редица министерства.

"Трябва да се води борба с бюрокрацията“, заяви Цветан Симеонов, като според него са били хвърлени „много усилия в утежняването на живота на предприемачите“. Той призова да не се прехвърля допълнителна тежест върху бизнеса.

Според Димитър Бранков от БСК пък има много мерки, които много лесно е можело да бъдат въведени, но това не е направено. Той даде за пример създаването на регистър на земите, дадени под аренда. По думите му това е една обикновена таблица на Excel, която ще е публично достъпна за всички. Според него има много неща, които трябва да продължат да се променят.

"С или без кризата, реформите трябва да продължат", категоричен е заместник-председателят на Българската стопанска камара. 

Пазар на труда

Мненията относно безработицата и нуждите от мерки за либерализация на пазара на труда съответно на правителството, синдикатите и работодателите също не са различават много. Работодателските организации настояват за по-гъвкаво работно време и по-либерален трудов пазар, а синдикатите логично - за по-голяма сигурност и защитеност на работниците.

Социалният министър изтъкна като положително въвеждането на по-гъвкавата система на работно време, която по думите му е намалила натиска върху пазара на труда. "Колективното трудово договаряне е изключително важно, като помага на всички работници да бъдат защитени, дори да не членуват в синдикатите и браншовите организации“, заяви Тотю Младенов. По думите му положителен ефект има и за бизнеса, тъй като с това се подпомага борбата с нелоялната конкуренция.

Същевременно председателят на БТПП не отрече необходимостта на колективното трудово договаряне. Симеонов изрази надежда Министерството на труда и социалната политика да разпространява колективните трудови договори внимателно и премерено в различните сектори на икономиката.

"Трябва повече либерализъм на пазара на труда", каза също Димитър Бранков от БСК. Той изрази съмнения, че либерализираният трудов пазар е фактически постигнат, като коментира малкия процент на трудовите договори с гъвкаво работно време.

От гледна точка на проведената конференция за индустриалните отношения, може да се каже, че диалогът между социалните партньори съществува. Кризата определено прави възможно допускането на компромиси от всяка една от страните. Проблемите обаче не са малко, а въпроси като намаляване на административната тежест за бизнеса и подобряване на трудовия пазар бързо трябва да намерят своето решение.