През 2012 г. българският телекомуникационен пазар ще генерира приходи в размер на 2.6 млрд. лева (1,7 млрд. долара). Това ще представлява растеж от 1,7% на годишна база. Резултатите показват възстановяване на пазара след спада през последните три години (от 2009 до 2011 г.), показва проучване, направено от изследователската компания в областта на информационните технологии Pyramid Research.

Очакванията са съставната годишна норма на растеж (CAGR - Compound Annual Growth Rate)* на телекомуникационния пазар у нас между 2012 г. и 2017 г. да е 3.1% и да достигне 2.9 млрд. лева (1,9 млрд. долара) през 2017 г.

Tелекомуникационните услуги (фиксирани и мобилни) са движещата сила, отговорнa за скока на пазара и тези услуги ще продължат да формират увеличаващия се растеж и през следващите години, генерирайки възможност за приходи от  4.4 млрд. долара (6.8 млрд. лева) през следващите пет години.

Високата конкуренция на пазара притиска операторите да инвестират в развитието на инфраструктурата. Например по отношение на мобилността, инвестициите в UMTS мрежи (Universal Mobile Telecommunications System - Универсална мобилна телекомуникационна система - една от мобилните технологии трето поколение (3G) - бел. прев.) почти са удвоили покритието през последните две години.

Освен това, беше проведено и първото изпитание за LTE-мрежа (Long Term Evolution - четвърто поколение мобилна технология - 4G) в България през 2012 г. от “Мобилтел”, припомнят от Pyramid Research.

По отношение на фиксираната мрежа е направено мрежово актуализиране на DOCSIS 3.0 (технология, позволяваща обединение на два или повече канала за увеличаване на скоростта), FTTB (оптичен кабел, който прехвърля мрежови данни, свързани по целия път от доставчика на интернет услуги до клиента) и VDSL (цифрова абонатна линия (DSL), осигуряваща по-бързо предаване на данни (до 52 Mbit/сек при сваляне на съдържание и 16 Mbit/сек при качване на съдържание). Това от своя страна доведе до идентифицирането на България от страна на Европейската комисия (ЕК) като европейската страна с най-бързите интернет услуги при над 70% от фиксираните линии, предлагащи скорост над 10 Mbps, докато по-голямата част от предлаганите скорости в рамките на Европа са между 2 и 10 Mbps.

В същото време, в България изостава ръстът на широколентовото покритие, което частично ще бъде разгледано от програмата "Дигитална България", която трябва да помогне на операторите с внедряването на широколентов достъп в отдалечените и селските райони.

България има една от най-високите средни скорости на широколентов достъп в Европа, което се дължи на липсата на функционален LLU регламент (Този регламент отваря абонатната мрежа за конкурентни далекосъобщителни оператори - бел.прев.). Липсата на такъв регламент остави на алтернативните оператори единственият избор да разположат своя собствена мрежа.

“В България има 605 оператора на пазара на широколентови услуги - това е най-конкурентният и фрагментиран пазар в страната”, посочва Олена Каплан, анализатор в Pyramid Research. Според регулатора в България, половината от всички фиксирани широколентови линии в експлоатация през 2011 г. предлагат скорости на сваляне над 15 Mbps.

*Съставната годишна норма на растеж (CAGR) измерва степента на възвръщаемост за вложения за периода на инвестиране. CAGR се нарича също "изгладена" норма на възвръщаемост, тъй като измерва растежа на вложенията, като че ли нарастват с устойчиво темпо за годишно съставена основа.