Историята показва, че когато хората чувстват своята свобода, своите права, своето гражданско пространство застрашени, те излизат на улиците и протестират срещу това, което е задвижило този процес. Но какво става там, където е застрашена свободата на интернет? Именно тук се просмуква идеята на хакерството, датираща от вече над 25 години. В последните десетина се осъществява едно сливане на двете явления и те родиха нещо, което постепенно се развиваше, за да достигне своя апогей в последните година-две – хактивизмът.

Според TheHacktivist.com и официалния документ Какво е хактивизмът? 2.0 (What is Hacktivism? 2.0) хакерът (1) е човек, който с охота изучава различни информационни и програмни системи, цели разширяването на капацитета им и същевременно може да заобиколи всякакви ограничения и бариери безпроблемно. Активизмът (2) пък е съзнателно действие с директен елемент, което цели постигането на дадена социална или политическа цел. Симбиозата между (1) и (2) ражда хактивизмът (3) – изповядваната политика на това да се хакват, изменят или създават технологии, които да спомогнат за достигане на желания политически или социален натиск. Въпреки това вкарването на хактивизма в строги рамки е невъзможно, защото той се развива с технологичните процеси и възможности, променяйки методите си, тактиката си, покритието и популацията си.

Откъде идва всичко?

  Коренът на хакерската, а по-късно до голяма степен и на хактивистката етика, се намира в книгата на Стивън Леви „Хакерите: Герои на компютърната революция“ (авторът е вляво, снимка: Wikimedia.org). Шест са опорните точки на концепцията за етика, която Леви налага – (1) достъпът до компютърни устройства трябва да бъде абсолютен и неограничен, (2) задължителен е свободен достъп до всякаква информация, (3) децентрализация и понижена вяра и осланяне на властническите органи, (4) хакерите трябва да бъдат признавани според своята хакерска дейност, а не според различни други критерии като образование, година на раждане, раса или социална позиция, (5) изкуството и красотата могат да бъдат разгърнати посредством компютърните машини и (6) компютрите могат да променят живота на хората в позитивна насока.

 Повратни за хактивизма пък са легендарните Cult of the Dead Cow (cDc, буквално: „Култът на мъртвата крава“), създадени през същата година, през която Леви лансира своята теза за етиката – 1984. Именно член на групировката – не кой да е друг, а един от създателите на cDc - Omega, прокарва през 1998 година терминът „хактивизъм“. През 1999 година пък започва проектът на cDc, озаглавен Hacktivismo – организация, настояваща за спазване на свободата в интернет, която е утвърдена като неделимо право на човека. Групата цели разработване на софтуер, който да заобиколи цензурата в интернет, налагана масово от някои правителства. Вместо по-агресивен и нападателно ориентиран обаче (т.е. способен да осъществява атаки), той е по-пасивен и отразява желанието на групата за „мир, а не война в интернет“.

 TheHacktivist също отбелязва разликата между „мира“ и „войната“, определяйки една задължителна граница между хактивистите и крактивистите. Докато едното е конструктивно и в общия случай законно, второто подлежи на санкциониране и има разрушително действие. Самият „кракинг“ е акт на нахлуване нерегламентирано, с взлом в дадена компютърна система. В този смисъл DdoS (Distributed Denial of Service) атаките, промяната на облика на дадени сайтове и разработката на софтуер за осъществяване на атаки не са прояви на активизъм, въпреки раздуването от медийна страна и търсенето на сензационен материал. Същевременно обаче именно аморфната структура на хактивизма позволява по-свободна интерпретация и в сегашно време ако се замислите, първото, което би дошло на ума на средностатистическия човек, са именно DdoS атаките и надписите по атакувани сайтове, които хактивистите (начело с набралите сила Anonymous) извършват. Именно те са изместили еталона за хактивизъм в популярната среда, макар че всъщност действията им са в конфликт с това, което етиката и „старата школа“ определят като хактивизъм.

Самите cDc казват, че за тях Ddos и промяната в облика на сайтовете („defacement”) са нерегулирани и несвързани с хактивистката дейност методи – едното е хай-тек вандализъм, а второто директно нападение върху правото на свободно слово.

Развитието и увеличаването на капацитета и информацията в глобалната мрежа водят до няколко явления. Първо са налични все повече поводи за осъществяване на хактивистка дейност, като 2011 година и движения като Арабската пролет и Окупирай Уолстрийт, както и действията на Anonymous след скандала с Wikileaks доказаха в пълна сила това. По този начин все повече и повече потребители влизат в редиците на тези, които използват технологиите, за да осъществят своето противоборство в името на дадена социална или политическа реформа.

Това води до второто явление, което е именно още по-засиленият натиск върху обективността и свободата на виртуалното пространство от страна на правителствата, уплашени от тази активност и численост. Нещо повече – интернет пази статуквото си на относително свободна платформа за образованост, информация и общуване между хората и е terra incognita в много големи свои ширини за желаещите да контролират информационните потоци световни лидери. Неслучайно в последно време зачестиха и ще продължават да зачестяват множество законопроекти, целящи да регулират и цензурират интернет средата.

Второто явление води до третото – сигурността на хактивистите, способите им за предпазване от следене и разкриване, особено в държави, известни с репресивните си режими. След няколко опита, от 2002 г. насам се налага основната платформа за запазване на онлайн анонимността на потребителите – TOR, съкратено от The Onion Router (буквално „лученият рутер“ поради многото пластове, през които преминава информационният поток и многобройно криптиране и ре-криптиране на изпращаните данни).

Снимка: TorProject.org 

TOR е безплатна технологична разработка и се използва както от хактивисти, така и от журналисти, търсещи контакт с тях или пък просто попаднали в среда, където проследяването им би било нежелателно. Т.нар. „whistleblower” потребители, тоест информаторите, също извличат максимално много от функциите, които TOR предлага. Откровено безценна е платформата и за гражданите в държави с авторитарни режими, огранчаващи свободата на информацията и словото и предприемащи репресивни мерки спрямо своите критици или нарушители на въведените драконовски закони.

Именно информаторите и „изтичането“ на списъци с факти, данни за държавни или корпоративни лица, имейли и друга „whistleblower” тип информация са и едно от нововъведенията в публичната сфера на хактивизма, а оттам – и в тази на медиите. Всъщност истината е, че технологичните бунтовници са изключително популярна тема и таблоидите из цял свят следят всяко действие, обвързано с тях. Отделяното им място в публичното пространство със сигурност ще се увеличава и занапред.

Защо?

Защото има прекомерно много предпоставки за това. На първо място, както бе споменато, се правят отчаяни опити от страна на правителствата за контролиране на интернет средата, което е в разрез с възприемането на интернет като свободно пространство със свободен достъп до информация от хактивистите, както и от децентрализирания им, на моменти откровено анархистичен характер.

Освен това идеята за този начин на протестиране и дейност е започнала своето широко разгръщане в една среда, която е много по-удобна, плодотворна и развита от тази на „бащите“ на модерните хактивисти. Макар и децентрализирани, те имат на своя страна социалните мрежи, блоговете и много други информационни сборища и чат платформи с относителна анонимност (IRC Internet Relay Chat през TOR примерно) за по-успешна координация и ръководене на подетите инициативи. Налице са все още и достатъчно авторитарни режими, към които хактивистите изпитва силна неприязън и срещу които те ще продължават да се борят с всички възможни методи и тактики.

Много организации като „Репортери без граници“, Electronic Frontier Foundation (EFF, Фондация „Електронна граница“), La Quadrature du Net („Интернет квадратурата“) и други алармират за нередности в свободата на словото, репресивни мерки от страна на властите, злоупотреби от страна на корпорациите и посегателства върху потребителите на интернет. В тяхно лице всеки хактивист има силен съюзник, който освен всичко друго е и законосъобразен и авторитетен.

Така например „Репортери без граници“, съвместно с още една реномирана организация – правозащитническата Amnesty International, организира един празник, който засяга активистите (но всъщност и хактивистите покрай това) и т.нар. „netizens” (кръстосано наименование, идващо от internet и „ciziten” - гражданин).

Всяка година на 12 март се чества Световният ден за борба срещу интернет цензурата и се раздават награди, както и се прави оценка на свободата на виртуалното пространство в глобален мащаб. През 2010 и 2011 година наградите печелят респективно ирански активистки, борещи се за своите права и тунизийска блогърска група, която отразяваше избухналите след смъртта на Мохамед Боазизи бунтове, които правителството се опитваше да прикрие като информация в интернет.

Очертават се и главните средоточия на цензурата по света, срещу която хактивистите се борят с всички подръчни за тях средства. Тазгодишният доклад на Amnesty International и „Репортери без граници“ за пореден път лансира една ясна и добре позната реалност – Близкият Изток и Азия са „родината“ на контролираната информация.

Страни като Саудитска Арабия, Иран, Туркменистан, Китай, Северна Корея и Куба са определени изрично като „врагове на интернет“. Държавите, в които виртуалното пространство е под строг контрол и наблюдение пък, са Египет, Тунис, Индия, Русия, Франция, Австралия, Южна Корея и някои други. От организациите посочват нещо, което е ясно на всеки хактивист, принадлежащ към дадена нация – демократичните режими също не са никак лишени от цензура, строги опити за контрол и опасни законодателства, които целят регулирането на обективността и свободата на виртуалното пространство.

Карта, описваща свободата на словото. Източник: Reporters Without Borders

И така с течението на времето и динамичните процеси, които обхващат технологиите и обществата на света – в интернет или в реален аспект, хактивистите и идеята на хактивизма също се преформират, огъват се, за да паснат адекватно на текущото статукво. Едва ли има много съмнение, че 2012 година ще е поредното успешно дванадесетмесечие за онлайн бунтарите.

Годината започна силно с протестите срещу законодателства от типа на SOPA (Stop Online Piracy Act), PIPA (Protect IP Act) или ACTA (Anti-Counterfeit Trade Agreement). Наред с легалните мерки - „блекаут“ (изключване на дадена страница в името на някаква кауза) на Wikipedia, протестни банери из различни други големи сайтове, защита на интернет от страна на потребители и експерти в медийната среда, хактивистите имаха своя златен шанс за изява.

В началото на февруари месец Иран стремително ограничи достъпа до интернет за своите потребители. Иранците са втората най-многобройна нация, използваща TOR (след САЩ), като близо 50 хиляди потребители използват услугата на програмата, за да останат анонимни в рамките на мрежата. Реакцията на хактивистите, когато свързванията от Иран се понижиха почти до нулата, бе мигновена. Посредством obsfproxy софтуера хактивисти от редица страни предоставяха „мостове“, които да върнат онлайн колкото се може повече ирански потребители. Методът успя и 15 хиляди се закрепиха във виртуалното пространство посредством „мостовете“, предоставени им от техните интернет колеги от целия свят.

Много инициативи все още предстоят, особено имайки предвид неясната позиция на правителствата относно интернет законодателствата, които в общия случай са „замразени“ и оставени за „разглеждане“ до посочена дата. Конфликти като този, който вилнее от година насам в Сирия, са също обект на хактивизъм, но от две страни – някои защитават президента Башар ал Асад, докато други се противопоставят на режима му с всички методи, които интернет позволява.

Наред с това могат да бъдат причислени редовните инициативи на Anonymous и някоя и друга групировка, основана на хактивистките вярвания, за гражданско неподчинение и воюване за свободата на интернет, както и всички необозрими ситуации, които могат да възникнат в хода на времето и да провокират реакцията на потребителите.

Няма да е грешно да се каже, че хактивизмът изживява своя пик и е твърде вероятно да поддържа този курс в идните няколко години. Културата след толкова години най-сетне достигна в истински глобален мащаб до публичното пространство и всекидневно печели множество свои почитатели, решили да изразят себе си по този начин. Същевременно интернет активността на тези хора не изключва готовността им да напълнят и улиците на градовете, не пречи на тяхната двуплановост, а напротив – подхранва я, увеличава инструментариума, с който те могат да си служат срещу мерки, които ги застрашават.

А управляващите най-сетне започват да изпитват някакъв, макар и далечен, страх от гражданите и потенциалната сила на тяхната съвкупност.

Кой знае, може да доживеем реализацията на тази сентенция от култовия филм „V For Vendetta” (корица на комикса, по който е базиран - вляво, източник Wikimedia.org), послужил за кратък идеен наръчник на модерния хактивист:

Гражданите не трябва да се страхуват от своето правителство. Правителството трябва да изпитва страх от своите граждани.*

*People should not be afraid of their governments. Governments should be afraid of their people.