Налице са всички основания за поевтиняване на хляба със 7% : спад в стойността на пшеницата с близо 40%, намаление при консумативите – ток и природен газ, и стабилни цени на горивата през 2013 г., съчетани със задържане на минималната работна заплата. Това е мнението на икономиска Николай Вълканов от Института по пазарна икономика (ИПИ). Според други анализатори намалението дори трябва да е с 10%.

Обективни предпоставки

Борсовите бюлетини отчитат най-голямо поевтиняване на зърното и брашното на Стария континент в България, Унгария и Франция. В момента пшеницата у нас струва около 250 лв. за тон при 460 лв. преди година. Сметките на Вълканов показват, че при дял на брашното от 49% в себестойността на хляба, сега той трябва да е със 7% по-евтин в сравнение с декември 2012 г.

Стойността на брашното също тръгва надолу, защото започва да се използва жито от новата реколта и в момента е около 800-880 лв. за тон при 990 лв. миналата година. Според Вълканов, се очаква спад с още 3-4%, след който ще последва задържане на цената.

Отказват да свалят цените

Този път обаче поевтиняване няма да се случи, смята  Вълканов и посочва, че в бранша доминират предприятията, които не искат изобщо да променят цените. Все пак е възможно насъщният да поевтинее чак през декември, когато ще бъде прибрана пшеницата в Южното полукълбо и свръхзапасите от пшеница в света ще нараснат. По прогнози на водещите инвестиционни банки, това ще доведе до вторичен спад на борсовите котировки на зърното в края на годината. 

Междувременно производители и търговци отново влязоха в задочен спор за това кой надува цената на хляба. Предприятията от край време се оплакват от веригите, че ги притискат с крайно ниски доставни цени под себестойност, докато търговците печелят от надценки. Появиха се веднага и съмнения за картелни договорки при хляба междуверигите хипермаркети и между производителите.

Натискът на властта

Хлябът е чувствителна стока за социално слабото население, особено в България, където има голяма бедност и затова традиционно правителствата притискат бранша за ниски цени. Най-пресен пример за властови натиск е миналогодишната намеса на бившия земеделски министър Мирослав Найденов в цената на хляба, който не допусна голям скок, при положение, че зърното тогава поскъпна с 40%. Найденов и тогавашният финансов министър Симеон Дянков пратиха ДАНС в складовете за пшеница и мелниците, за да предотвратят укриване на ДДС и фиктивни сделки за износ чрез необявени от стопаните количества. Хайките хванаха мнозина в злоупотреби с недекларирани пред държавата запаси, но в резултат и хлябът не поскъпна значително.

Изкуствено задържане

Изкуственото задържане на цените от 3 години насам дава основание на хлебарите да отказват намаление, за да компенсират загубите си. Това се разбира и от думите на председателя на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите Марияна Кукушева.

Според нея българският хляб не само, че не може да поевтинее, а даже трябва да поскъпне, защото е най-евтиният в ЕС. Тя обясни, че доставната цена в търговските вериги от 3 години насам е ударила дъното. От тази практика печелят само веригите, които слагат надценки от 30-40%, докато потребителите купуват скъп хляб, а предприятията генерират само загуби. Веригите обаче отричат подобни твърдения и също отказват да свалят цените.