Държавата няма да има трудности да набира нови заеми, но тяхната цена ще расте. Доказателство са последните аукциони през септември и октомври, на които бяха пласирани държавни ценни книжа (ДЦК) за общо 135 млн. лева. И на трите аукциона бяха преотворени съответно 5-, 7- и 12.5-годишни емисии, но беше постигната по-висока доходност.

Равносметката

При старта на 5-годишната емисия на 21 януари 2013 г. бяха пласирани 40 млн. лева (падеж 23 януари 2018 г.) при средногодишна доходност от 1.66%, докато на 16 септември бяха изкупени ДЦК за същата сума, но почти един път и половина по-скъпо - при доходност от 2.35%.

На 14 януари, когато за пръв път бяха пласирани 7-годишните ДЦК, деноминирани в евро (падеж 16 януари 2020 г.), постигнатата доходност бе 2.54%, докато на 30 септември доходността се вдигна на 3.05%.

С най-малък марж е 10,5-годишната емисия (падеж 9 юли 2023 г.). На аукциона, проведен на 7 януари, при пласирани 50 млн. лева бе постигната доходност от 3.43%, докато на 7 октомври първичните дилъри на ДЦК изкупиха емисията при доходност от 3.79%.

В случая не е включена едногодишната сконтова емисия от аукциона на 2 септември, на който бяха пласирани 300 млн. лева, при доходност от 0.60%, тъй като краткосрочните и дългосрочните емисии са несравними както по риск, така и по търсене от първичните дилъри. Освен това в конкретния случай нарасналото търсене предимно от банки (70% от първичните дилъри за емисията на 2 септември) беше всъщност своеобразна висока оценка на ликвидността на финансовата система за момента.

Посочените три последни аукциона на практика развенчаха мита, че на новото правителство ще бъде трудно да покрива стари дългове и да набира финансиране от вътрешния пазар чрез продажбата на дългосрочни ДЦК. Освен това покачването на доходността не е български патент. Тази тенденция се забелязва при повечето европейски дългови инструменти от края на миналата година.

За проява на известен спад на доверие към дългосрочните ДЦК са данните за коефициента на покритие, с който се измерва съотношението между заявеното и закупеното количество ценни книжа. При 5-годишната емисия разликата е с един пункт (3.54 е бил коефициентът на аукциона на 21 януари и 2.55 е бил коефициентът на 16 септември). При 7-годишната емисия разликата е повече от два пункта (4.90 е бил коефициентът на 14 януари и 2.78 е бил на 30 септември). Над един пункт пък е разликата при 12.5-годишната емисия (3.54 е бил коефициентът на 7 януари и 2.29 е бил на 7 октомври).

Къде са нашите ДЦК

По обобщени сравнителни данни от европейския дългов пазар за отминалия септември постигнатата доходност на трите дългосрочни емисии на ДЦК е под тази на дългови книжа със сходни матуритети, пласирани от държави-членки на ЕС. В случая е коректно да се направи уточнението, че има известна, макар и не много съществена, разлика при пласирането на държавен дълг на вътрешния пазар и емитирането на облигации на европейския пазар.

При 12.5-годишната емисия, например, доходността на българските  ДЦК е по-ниска от тази на Словения (6,64%), Португалия (6,27%), Унгария (5,86%), Румъния (5,30%), Италия (4,15%), Литва (4,20%), Испания (4,13%) и Латвия (3,89%).

При 7-годишната емисия сме по-близо  до Испания (3,55%), Италия (3,76%) и Ирландия (3,38%).

При 5-годишната емисия доходността  на българските ДЦК е много  по-добра от тази на страни в ЕС, като Португалия (6,83%), Словения (5,42%), Унгария (5,31%), Хърватия (4,54%), Румъния (3,83%), Италия (3,25%), Испания (3,08%), Ирландия (2,92%).

Успоредно с набирането на средства всеки месец се извършват плащания по ДЦК. Според месечните бюлетини на Министерство на финансите за държавния  дълг през октомври трябва да бъдат платени 6.314 млн. лева, през септември са платени 21.692 млн. лева. Най-големи са били плащанията през август – общо 816.884 млн. лева, заради покриването на 6-месечната сконтова емисия от 800 млн. лева, която беше пласирана на 20 февруари, за да се платят закъснелите плащания за площ на заплашващите със стачка земеделски производители. През юли също е имало голямо плащане по ДЦК за общо 116.352 млн. лева.

Така от началото на годината до края на септември са платени общо 1.233 млрд. лева, а са пласирани ДЦК за 1.930 млрд. лева, при това само за лихви и отстъпки са платени близо 200 млн. лв., а за целия държавен дълг (вътрешен и външен) годишно за лихви отиват средно по 800 млн. лева.

Какво предстои

Според емисионните календари за ноември и декември 2013 г. предстоят още 6 аукциона, на които по два пъти ще се преотварят двете дългосрочни емисии ДЦК (10.5-годишната в лева и 7-годишната деноминирана в евро) и краткосрочната 3-годишна емисия (падеж 30 януари 2016 година). Ще се предложат гарантирани от държавата ценни книжа за общо 268 млн. лева. Други 700 млн. лева ще бъдат изтеглени от немски банки като синдикиран заем или както твърдят източници от Министерство на финансите по схемата Schuldschein. За емисия еврооблигации няма време, а и за такава малка сума заемът е по-изгоден.

Засега не е ясно кой вариант ще бъде избран от министъра на финансите, на който Министерският съвет възложи да реализира сделка за външен държавен дълг, деноминиран в евро от германски банки, в размер до 360 млн. евро. По този начин нетният размер на дълга се запазва 14.6 млрд. лв. както е заложен и преди актуализацията на Бюджет 2013, но с актуализацията се промени лимитът на дълга – до 3 млрд. лева, като кабинетът „Орешарски” може да тегли нов дълг до 1 млрд. лв.

Задават се големи плащания през следващите две години

Тогава трябва да се осигурят пари не само за покриване на дефицита в бюджета, но и за погасяване на стари заеми и емисии глобални облигации. Официалната прогноза на Министерство на финансите показва, че за тази цел за 2014 и 2015 г. са необходими 5.3 млрд. лева, като най-голямото плащане е за падежа на глобалните облигации, емитирани от бившия финансов министър Милен Велчев преди 12 години. И въпреки че самото плащане е през 2015 г. сумата от 1 086 351 000 долара (номинал) плюс лихва от 8.25% трябва да бъдат осигурени през 2014 г. Това със сигурност означава, че при сегашното състояние на икономиката и финансите на държавата покриването на старите дългове ще стане само с нов.