През 2014 г. българската икономика се очаква да продължи бавно да се възстановява, постигайки подобрение на реалния темп на растеж на БВП до 1.5%. В краткосрочен план обаче значимо ускоряване на растежа все още не може да се очаква. Процесът на възстановяване ще продължи да разчита почти изцяло на по-силното търсене на български стоки в основните ни търговски партньори. Това се казва в анализ на главния икономист на "УниКредит" Кристофор Павлов.

Брутният вътрешен продукт (БВП) се забави до едва 0.5% очакван ръст за цялата 2013 г. Това е и най-ниската стойност за последните три години.

"Политическата нестабилност, на която бяхме свидетели през по-голямата част от отминаващата 2013 г., е сред факторите, които тежаха на темповете на възстановяване на икономическата активност и заетостта. Режимът на прекалено строги фискални икономии от 2012 г., от друга страна, повлия негативно на възстановяването на вътрешното търсене през първите месеци на 2013 г. След това постепенно станахме свидетели на завой към по-малко рестриктивна фискална политика, което с известно забавяне оказа ефект и на БВП през втората половина на 2013 г.", коментира анализаторът.

Възстановяването на износа, което наблюдавахме през настоящата година, ще се пренесе и през 2014 г., смята експертът. Очаква се икономическия растеж в 18 от 20-те най-важни експортни дестинации за българската икономика да се ускори. Това ще бъде и първата година от началото на глобалната финансова и икономическа криза, в която трите най-големи развити икономики – САЩ, ЕС и Япония, ще отчетат растеж едновременно.

Това ще способства за увеличаване на световната търговия и за консолидиране и разширяване на базата на растеж на глобалната икономика. В последните три години тя разчиташе най-вече на растежа на икономиките на развиващите се страни.

Припомняме, че според анализ в "Блумбърг" световната икономика очаква най-бързия си растеж от 4 години насам. Голяма заслуга за това ще има подобряването на производителността в САЩ. Добри прогнози за развитието на глобалната икономика през 2014 г. бяха изразени и в анализа на Петер Брециншек, главен икономист на Raiffeisen Research. В него се казва, че можем да очакваме 2.5% растеж за САЩ, 2.3% за Япония и 1.5% за еврозоната.

Експертът от "УниКредит" пък очаква доброто усвояване на средствата от ЕС да продължи да предоставя стимули за възстановяване на инвестициите през 2014 г.

През последните години България не беше сред развиващите се пазари, които спечелиха много от политиката на количествени улеснения, следвана от централните банки на най-големите развити икономики. По този начин България ще бъде по-малко засегната от усилване на изходящите капиталови потоци, когато централните банки на развитите икономики започнат да изтеглят ликвидност от пазарите и да нормализират лихвената си политика. В България цената и достъпът до кредит ще продължат да зависят по-скоро от специфични за страната вътрешни фактори. А по отношение на лихвите очакванията са те да продължат да пълзят надолу и през 2014 г., се казва още в анализа.

Възстановяването на инвестициите и индивидуално потребление ще продължи да изостава, докато политическата нестабилност ще добавя към усещането за несигурност и ще увеличава времето, в което компаниите ще се въздържат от започване на нови големи проекти и увеличаване на броя на наетите, смята експертът.

Състоянието на пазара на труда и на недвижимите имоти продължава да кара домакинствата да се чувстват несигурни и да ограничават разходите си за големи покупки, като насочват немалка част от разполагаемия си доход към трупане на  нови спестявания или редуциране на дълг. Търсенето на кредити остава ограничено до експортно ориентираните производства и кредита, съпътстващ усвояването на средства от ЕС. След като бюджетният дефицит вече беше увеличен до 2% от БВП през 2013 г., свободното пространство за допълнителни фискални стимули намаля съществено. По важното е, че качеството на фискалните разходи остава проблем, който допълнително ограничава вероятността да видим някакви значими стимули за растежа на БВП през 2014 г.